Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Possibilité d’une île, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 14гласа)

Информация

Сканиране и допълнителна корекция
NomaD(2016)
Разпознаване, корекция и форматиране
ventcis(2016)

Издание:

Мишел Уелбек

Възможност за остров

 

Роман

Първо издание

 

La Possibilité d’une île de Michel Houellebecq

© Librairie Arthème Fayard, 2005

All rights reserved

 

© Галина Меламед, превод, 2006

© Мишел Уелбек, фотография на корицата

© Факел експрес, 2006

 

Превод: Галина Меламед

Редактор: Георги Борисов

Коректор: Венедикта Милчева

 

ISBN-10: 954–9772–42-X

ISBN-13: 978–954–9772–42–5

Формат 16/60/90. Печатни коли 26,75.

 

Цена 13 лв.

 

Факел експрес

 

Печат: Булвест-София АД, печатница „Вулкан“

История

  1. —Добавяне

Даниел 25, 3

След неколкоседмични размишления влязох в контакт с Мари 23, като просто й оставих моя адрес. Тя ми отговори със следното съобщение:

Днес много ясно зърнах Бога

в отсъствието му, където

стои си сам в небитието,

и се възползвах както мога.

45464, 11126, 52319, 121054. На посочения адрес се виждаше сива, мека, копринена повърхност, която леко трептеше като кадифена завеса, подухвана от вятъра в ритъма на далечни акорди на медни инструменти. Композицията вдъхваше едновременно спокойствие и лека еуфория и за известно време потънах в съзерцание. Преди да успея да й отговоря, тя ми изпрати второ съобщение:

Излезем ли от Празното мълчание,

ще плаваме на Девата във чистото сияние.

72288, 2726376. Сред развалини, където стърчаха скелетите на високи и сиви блокове със зеещи прозорци, гигантски булдозер избутваше кални маси. Увеличих леко огромната жълта машина със закръглени форми, наподобяваща играчка с дистанционно управление — изглежда, в кабината нямаше шофьор. Сред черната кал лежаха човешки скелети, разпръснати от отвала на булдозера; като увеличих още малко образа, забелязах бедрени кости, черепи.

„Това виждам от прозореца си“ — ми написа Мари 23, без да ме предупреди и да кодира посланието си. Бях изненадан; значи беше от малкото неохора, които живееха в старите градски квартали. Разбрах също така, че Мари 22 никога не беше говорила на тази тема с предшественика ми; поне в коментара й не се споменаваше нищо такова. „Да, живея в развалините на Ню Йорк — отговори ми Мари 23. — Точно в центъра на онова, което хората са наричали Манхатън…“ — допълни тя след малко.

Очевидно този факт няма голямо значение, защото не можеше й дума да става неохората да напускат резиденциите си; лично аз обаче съм доволен, че живея в естествена обстановка, казах й аз. Ню Йорк не бил толкова неприятен, отговори ми тя; от началото на Голямата Суша духал много силен вятър, небето постоянно се променяло, тя живеела на много висок етаж и дълго наблюдавала движението на облаците. Някои химични заводи, разположени, ако се съди по разстоянието, в Ню Джърси, продължавали да функционират; при залез-слънце замърсяването придавало на небето странни розово-зелени оттенъци; а много далеч на изток още съществувал океанът, освен ако не ставало дума за оптическа измама, но когато времето било много хубаво, понякога се виждало леко блестене.

 

 

Попитах я дали е успяла да прочете докрай животописа на Мари 1. „Да, да… — отговори ми тя веднага. Бил много кратък, почти три страници. — Изглежда, е имала дарба да пише стегнато…“

Това също беше необичайно, но възможно. Обратно, Ребека 1 беше прочута с животописа си от повече от две хиляди страници, обхващащи период от три часа. За това също няма никакво разпореждане.