Мишел Уелбек
Възможност за остров (28)

Даниел 1, 14

За малко не наех друга кола, за да посрещна Естер на летището в Алмерия; боях се да не й направя лошо впечатление с моя „Мерцедес 600 SL“, както и с басейна, джакузито, и изобщо с показния лукс, характерен за начина ми на живот. Заблуждавах се — Естер беше реалистка; знаеше, че съм имал успех, и логично очакваше да живея нашироко; тя познаваше всякакви хора, някои много богати, други много бедни, и приемаше нещата такива, каквито са; приемаше тази несправедливост, както и останалите, съвсем просто. Моето поколение все още не се беше отърсило от разнообразните дебати за най-справедливия икономически строй, завършващи неизменно със съгласие за предимството на пазарната икономика — и подкрепяни от безспорния аргумент, че народите, на които се бяха опитали да наложат друг вид организация, при първа възможност я бяха отхвърлили незабавно и дори с известна показност. При поколението на Естер самите дебати бяха изчезнали; за нея капитализмът беше естествена среда, в която тя се движеше с лекотата, която беше характерна за нея във всичките й житейски постъпки; една манифестация срещу плановете за предстоящи уволнения би й се сторила толкова абсурдна, колкото и демонстрация срещу застудяването на времето или срещу нашествията от скакалци в Северна Африка. Беше й чужда всяка мисъл за колективна борба, струваше й се очевидно, че за парите, както и за всички основни житейски въпроси, всеки трябва да се бори и оправя сам, без да разчита на никого. За да свикне с това, тя се придържаше към по-голяма финансова независимост и въпреки че сестра й беше по-скоро богата, тя още от петнайсетгодишна възраст държеше да печели сама джобните си пари, да си купува сама дрехи и дискове, дори и ако трябваше да върши досадни неща, като да раздава рекламни диплянки или да разнася пици. Тя не стигна дотам, че да плати своята част от сметката в ресторанта, нито нещо подобно; но още от началото почувствах, че твърде скъп подарък щеше да я смути като лека заплаха за независимостта й.

Беше облечена с плисирана синьо-зелена минипола и тениска „Betty Boop“. На паркинга на летището се опитах да я прегърна; тя се смути и бързо се отдръпна. Докато слагаше куфара си в багажника, вятърът повдигна полата й и ми се стори, че не носи бельо. След като седнах зад волана, я попитах така ли е. Тя кимна с глава, усмихвайки се, вдигна полата си до кръста, леко разтвори бедра: космите на котето й образуваха малък, добре оформен рус триъгълник.

Точно когато потеглих, тя дръпна надолу полата си; вече знаех, че няма гащи, ефектът беше получен, стигаше толкова. Когато пристигнахме във вилата, докато вадех куфара й от багажника, тя тръгна пред мен по стълбите до входа; от гледката на малкото й дупе главата ми се замая и едва не се изпразних в панталона си. Настигнах я, прегърнах я и я притиснах до себе си. „Open the door“^[1] — каза тя, разсеяно търкайки дупе в члена ми. Подчиних се, но щом влязохме, пак се лепнах за нея; тя коленичи на малкото килимче и постави ръце на пода. Разкопчах се и влязох в нея, но за жалост пътуването в колата така ме бе възбудило, че почти веднага се изпразних; тя изглеждаше разочарована, но не много. Пожела да се преоблече и изкъпе.

Макар прочутата формула на Стендал, толкова ценена от Ницше, според която красотата е обещание за щастие, да е напълно погрешна, то тя прекрасно може да бъде приложена към еротизма. Естер беше прелестна, но Изабел също, дори на младини тя вероятно е била по-красива. Но Естер беше по-еротична, тя беше невероятно, потресаващо еротична, осъзнах го за пореден път, когато се върна от банята: след като нахлузи широк пуловер, тя леко дръпна деколтето му, за да разкрие презрамките на сутиена си, после намести прашката си, за да се покаже над дънките; вършеше всички тези дребни жестове автоматично, без да мисли, с неудържима естественост и чистосърдечност.

На другия ден сутринта потръпнах от радост при мисълта, че ще слезем на плажа заедно. На Плая де Монсул, както на всички недостъпни, неохраняеми и почти пусти плажове от естествения парк на Кабо де Гата, нудизмът негласно се приема. Разбира се, голотата не е еротична, е, поне така казват, лично аз винаги съм смятал голотата по-скоро за еротична — очевидно, когато тялото е красиво — да приемем, че тя не е най-еротичното нещо; водел съм досадни спорове на тази тема с журналистите по времето, когато показвах нацисти-нудисти в скечовете си. Във всеки случай бях сигурен, че Естер ще измисли нещо; чаках само пет минути и тя се появи, с бели минишорти — двете горни копчета не бяха закопчани и показваха част от космите на котето й, върху гърдите си беше вързала златист шал, но така, че да се забелязва основата им. Морето беше много спокойно. Щом се настани, тя се съблече напълно, разтвори крака, излагайки котето си на слънчевите лъчи. Сипах плажно масло върху корема й и започнах да я галя. Много ме бива за това, тоест знам как да милвам вътрешната част на бедрата, корема, това е една от малките ми дарби. В разгара на мазането и точно когато с радост забелязах, че Естер започва да се възбужда, чух на няколко метра зад мен весел и силен глас да казва: „Добър ден“. Обърнах се — Фадиах се приближаваше към нас. Тя също беше гола и носеше през рамо бяла платнена плажна чанта, украсена с многоцветна звезда с извити лъчи — отличителният знак на елоимитите; наистина, тялото й беше великолепно. Станах, представих ги една на друга и започнахме оживен разговор на английски. Малкото бяло дупе на Естер беше много привлекателно, но и кръглия и вирнат задник на Фадиах си го биваше; във всеки случай аз се дървех все повече и повече, но за момента те се преструваха, че нищо не забелязват — в порнофилмите винаги има сцена с най-малко две жени, бях сигурен, че Естер не би имала нищо против, а нещо ми подсказваше, че и Фадиах също би се съгласила. Навеждайки се, за да завърже сандала си, Естер докосна хуя ми уж случайно, но бях сигурен, че го направи нарочно; пристъпих към нея, членът ми стърчеше пред лицето й. Дойде Патрик и това ме успокои отчасти; той също беше гол, беше добре сложен, но пълен, забелязах, че вече има корем, с една дума, беше приятно млекопитаещо, средно на ръст; по принцип нямах нищо против една четворка, но за момента щенията ми се поохладиха.

Четиримата продължихме да разговаряме голи на няколко метра от морето. Нито той, нито тя бяха изненадани, че Естер беше заместила Изабел. Елоимитите рядко формират стабилни двойки, живеят заедно две-три години, понякога и повече, но пророкът им енергично ги насърчава да пазят автономията и независимостта си, особено финансовата: никой не трябва да търпи продължителната загуба на индивидуалната свобода, в брака или в обикновеното съжителство любовта трябва да остане отворена и непрекъснато да бъде обновявана — такива са принципите, проповядвани от пророка. Въпреки че се възползваше от високите доходи на Патрик и начина на живот, които те й осигуряваха, Фадиах едва ли имаше обща собственост с него и несъмнено всеки си имаше своя банкова сметка. Попитах Патрик как са родителите му и той ми съобщи тъжна новина: майка му беше умряла. Било много неочаквано, много внезапно: била заразена с вътреболнична инфекция в една болница в Лиеж, където постъпила за банална операция на таза; починала за няколко часа. По същото време той бил в командировка в Корея и не успял да я види на смъртното ложе; когато се върнал, тя вече била в моргата — била завещала тялото си на науката. Баща му Робер много зле изживявал шока, всъщност бил решил да напусне Испания и да отиде в старчески дом в Белгия; оставял му къщата.

Вечеряхме заедно в един рибен ресторант в Сан Хосе. Робер Белгиеца клатеше глава и почти не участваше в разговора ни; беше наблъскан с успокоителни. Патрик ми напомни, че зимният стаж ще се проведе след няколко месеца в Ланзароте и че те разчитат на присъствието ми, пророкът отново му говорил по този въпрос миналата седмица, направил съм много добро впечатление и този път щяло да бъде наистина грандиозно, щели да дойдат привърженици от цял свят. Естествено, Естер също била добре дошла. Тя никога не беше чувала за сектата и затова изслуша с интерес същността на доктрината й. Патрик, вероятно разгорещен от виното („Тесоро де Буляс“, много силно вино от областта Мурсия), особено наблегна на сексуалните аспекти. Любовта, която проповядвал и препоръчвал пророкът, била истинска, не собственическа — ако наистина обичаш една жена, нима не трябва да се радваш, че тя изпитва удоволствие с други мъже? Тя също съвсем искрено ще се зарадва, че ти се задоволяваш с други жени. Познавах този вид тъпотии, бях водил мъчителни разговори с журналистите по времето, когато вкарвах анорексични секслюбителки в скечовете си. Робер Белгиеца одобрително и отчаяно клатеше глава; той, който вероятно никога не беше докосвал друга жена освен собствената си, понастоящем покойница. Той несъмнено щеше много бързо да умре в старческия си дом в Брабант, анонимно тънещ в пикнята си, дано успееше да се спаси от издевателствата на санитарите. Фадиах също изглеждаше съвсем съгласна, топеше скаридите си в майонеза и лакомо облизваше устни. Изобщо не знаех какво мисли за всичко това Естер, предполагам, че теоретичните дискусии по тези въпроси й се струваха абсолютно старомодни и, честно казано, и аз бях на същото мнение — макар и по други причини, свързани с отвращението ми към теоретичните дискусии изобщо. Все по-трудно ми беше да участвам или дори да се преструвам, че ме интересуват. Вероятно можех да възразя, че несобственическата любов е възможна само ако живееш в наситена с наслада атмосфера и не изпитваш никакъв страх и особено страх от самотата или смъртта. Преди няколко години със сигурност щях да се аргументирам, но сега нямах сили и във всеки случай нямаше значение, Патрик беше на градус, опияняваше се от словото си, рибата беше прясна и ние прекарвахме така наречената приятна вечер. Обещах, че ще дойда в Ланзароте. С великодушен жест Патрик ме увери, че ще се ползвам от необикновено ВИП отношение; Естер не знаеше дали ще дойде, по това време може би щяла да има изпити. На раздяла дълго стисках ръката на Робер, който промърмори нещо неясно; той леко трепереше, въпреки че беше топло. Мъчно ми беше за този стар материалист с изпито от мъка лице; косите му изведнъж бяха побелели. Оставаха му още няколко месеца, може би седмици. Кой щеше да съжалява за него? Малко хора, може би Хари, който щеше да се лиши от забавни, банални, не особено разгорещени спорове. В този момент осъзнах, че вероятно Хари би понесъл по-леко смъртта на жена си; той можеше да си представи Хилдегард свиреща на арфа сред ангелите Господни или — в по-духовен вариант — сгушена в някой ъгъл на точката Омега, нещо от този род; за Робер Белгиеца ситуацията нямаше изход.

„What are you thinking?“^[2] — попита Естер, когато прекрачихме прага на къщата. „Sad things“^[3] — отговорих умислено. Тя поклати глава, погледна ме сериозно и разбра, че наистина съм тъжен. „Don’t worry“^[4] — каза; после коленичи, за да ми направи свирка. Техниката й бе много добра, навярно я беше научила от порнофилмите — веднага ставаше ясно, защото с един характерен жест, който бързо се усвоява от филмите, тя отмяташе косите си назад, за да даде възможност ако не на камерата, то поне на партньора си да се любува на умението й. Минетът винаги е бил централна фигура в порнофилмите, единствената, която може да бъде от полза за младите момичета; единствената, в която все още има нещо от истинската емоция на акта, защото само там в едър план се показва женското лице, изразяващо тази радостна гордост, този детински възторг, който жената изпитва, когато задоволява някого. Всъщност по-късно Естер сподели, че не се съгласила на този вид ласка при първото си полово сношение и се решила да го прави едва след като изгледала доста филми. Сега го вършеше забележително добре, наслаждаваше се на майсторството си и впоследствие никога не се поколебах, дори когато ми изглеждаше твърде уморена или неразположена, за да се чука, да я помоля да ми направи свирка. Веднага след еякулацията тя леко се отдръпваше, за да поеме спермата върху лицето си, но веднага пак се залавяше за работа, за да оближе старателно и последната капка. Като всички много хубави млади момичета, тя често беше неразположена, беше придирчива по отношение на храната и отначало гълтала сдържано; опитът обаче й подсказал по недвусмислен начин, че трябва да се възползва, че за мъжете гълтането на спермата им не е нещо безразлично, нито е въпрос на избор, а представлява незаменимо лично доказателство; сега тя го вършеше радостно и аз изпитвах огромно щастие да се празня в малката й уста.