Мишел Уелбек
Възможност за остров (25)

Даниел 25, 1

В момента, когато защитната бариера се затваряше, слънцето се показа между два облака и окъпа резиденцията с ослепителна светлина. Външните стени бяха измазани с боя, съдържаща минимално количество радий с намалена радиоактивност, което ефикасно предпазваше от магнитните бури, но увеличаваше коефициента на отражение на сградата; носенето на защитни очила в първите дни беше желателно.

Фокс дотича при мен, въртейки унило опашка. Кучетата рядко надживяват неохората, с които са прекарали живота си. Разбира се, те веднага разпознават генетичната идентичност на приемника, чиято телесна миризма е същата, но в повечето случаи това не е достатъчно, те престават да си играят и да се хранят и умират много бързо, приблизително за две седмици. Знаех също, че началото на реалното ми съществуване ще бъде белязано от траур; знаех също така, че то ще протече в местност, където гъстотата на диваците е много висока и предпазните мерки трябва да бъдат прилагани строго; освен това бях подготвен за основните елементи на един стандартен живот.

Това, което обаче не знаех, но открих едва когато влязох в кабинета на моя предшественик, е, че Даниел 24 беше водил някои бележки, без да ги прибави към IP адреса на коментара си — нещо съвсем необичайно. Повечето свидетелстваха за безнадеждна горчивина — например следната, надраскана на лист, откъснат от бележник със спирала:

Насекомите се удрят между стените,

затворени в отегчителния си полет,

който означава само едно:

повтаря се най-лошото.

Другите бележки изглеждаха изпълнени с умора, със странно човешко чувство за празнота:

Вече от месеци не пиша нищо и нищо не си струва да бъде написано.

И в двата случая той не бе използвал код. Без да съм непосредствено подготвен за такава възможност, не бях много изненадан: знаех, че потеклото на Даниеловци беше — още от родоначалника им — предразположено към известно съмнение и самоподценяване. И все пак бях потресен, когато прочетох последната бележка, която той бе оставил на нощното си шкафче, и ако се съди по състоянието на хартията, вероятно беше съвсем скорошна.

Край басейна на третокласен хотел

чета Библията с болка в сърцето.

За мен си опасен пророк, Даниел!

Драматичен е цветът на небето.

Хумористичната лекота, самоиронията — както и директният намек за някои явления от човешкия живот, в този случай бяха така ярки, че подобна бележка безспорно можеше да бъде написана по-скоро от Даниел 1, нашия далечен прародител, отколкото от неочовешкия му приемник. Имаше само един извод: потапяйки се в смешната и трагична биография на Даниел 1, моят предшественик беше повлиян от някои качества на личността му; в известен смисъл именно такава е била целта на Основоположниците, но противно на наставленията на Върховната сестра, той не бе успял да запази нужната критична дистанция. Имаше такава опасност, бяха я отчели, чувствах се готов да я преодолея; най-вече знаех, че няма друг изход. Ако искаме да подготвим идването на Бъдещите, то предварително трябва да проучим слабостите, неврозите, съмненията на човечеството; те трябва да станат наши, за да можем да ги преодолеем. Строгото копиране на генетичния код, размишлението над животописа на предшественика, написването на коментар — това са трите стълба на нашата вяра, неизменни от времето на Основоположниците. Преди да си приготвя лека закуска, скръстих ръце за кратка молитва към Върховната сестра и отново се почувствах прозорлив, уравновесен и деен.

Преди да заспя, прегледах коментара на Мари 22; знаех, че скоро ще вляза в контакт с Мари 23. Фокс легна до краката ми и въздъхна тихо. Щеше да умре до мен и го знаеше; вече беше старо куче; заспа почти веднага.