Мишел Уелбек
Възможност за остров (21)

Даниел 24, 10

От няколко седмици Венсан 27 се опитва да установи контакт. Имах само епизодични отношения с Венсан 26; не ми беше съобщил, че смъртта му наближава, нито че е преминал в интермедийния стадий. Сред неохората фазите на интермедиацията са често много кратки. Всеки по свое желание може да смени цифровия си адрес и да се изолира напълно. Лично аз съм имал толкова малко контакти, че никога не съм го смятал за нужно. Понякога не се свързвам с никого седмици наред и това отчайва Мари 22, моята най-упорита събеседничка. Както е твърдял още Смит, разделянето на субекта от обекта при когнитивните процеси е резултат от конвергентен сноп от неуспехи. Нагел отбелязва, че същото е и с раздялата между субекти (с тази разлика, че неуспехът в този случай не е емпиричен, а афективен). Именно в неуспеха и чрез неуспеха се създава субектът. Превръщането на хората в неохора и съпътстващото го изчезване на всякакъв физически контакт ни най-малко не е променило този основен онтологичен факт. Също както и хората, ние не сме освободени от статута на индивиди, нито от моралния и физически упадък, който го съпровожда. Но за разлика от тях ние знаем, че този статут е следствие от перцептивен неуспех, че е другото име на нищото, отсъствието на Словото. Проникнати от смъртта и форматирани от нея, ние вече нямаме сила да присъстваме тук и сега. Някои човешки същества може би с радост са виждали в самотата бягство от групата, но за такива самотници то е означавало да изоставят първичната си принадлежност, за да открият други закони, друга група. Днес, когато всяка група е изчезнала, а всяко племе се е разпръснало, ние знаем, че сме самотни и подобни и сме загубили желанието да се свържем.

Цели три дни Мари 22 не ми изпрати нито едно съобщение: беше необичайно. След известно колебание й изпратих код за включване към камерата за видеонаблюдение на единицата Пройексионес XXI, 13; тя отговори веднага със следното съобщение:

Под слънцето на птицата умряла

безкрайно тиха е пръстта;

няма спокойствие в смъртта:

искам да видя твоето тяло.

38276, 9417, 41117, 52464. На посочения адрес нямаше нищо, нямаше дори съобщение за грешка; екранът беше изцяло бял. Значи тя искаше да преминем в некодиран режим. Колебаех се, докато на белия екран много бавно се оформи следното съобщение: „Както вероятно си се досетил, аз съм интермедийна“. Буквите изчезнаха, появи се ново съобщение: „Ще умра утре“.

Въздъхвайки, включих видеоуредбата и я насочих към голото си тяло. Предложих й да мине в гласов режим. След минута тя ми отговори. „Аз съм стара интермедийна, отивам си; не знам дали гласът ми е приятен. Но щом предпочиташ, добре…“ Тогава разбрах, че тя не иска да ми покаже нищо от тялото си; в интермедийния стадий деградацията често е внезапна.

Наистина, гласът й беше напълно синтетичен; все пак имаше неочовешки интонации, най-вече при гласните, и някакви странно нежни тонове. Насочих камерата към корема си. „Малко по-надолу… — каза тя почти безшумно. — Покажи ми члена си, ако обичаш“. Подчиних се; мастурбирах според правилата, проповядвани от Върховната сестра; някои интермедийни към края на дните си изпитват носталгия по половия си орган и обичат да го наблюдават през последните мигове от реалния живот; Мари 22 очевидно беше от тях — това не ме изненада, като се имат предвид посланията, които си бяхме разменяли в миналото.

В продължение на три минути не се случи нищо; после получих последно съобщение — пак беше преминала в негласов режим: „Благодаря, Даниел, сега ще се изключа, ще подредя последните страници на коментара си и ще се приготвя за края. След няколко дни Мари 23 ще се настани между тези стени. Ще й дам твоя IP адрес и ще й предложа да продължи контакта. Някои неща са станали посредством частичните ни инкарнации в периода след Второто Смаляване; други неща ще се случат посредством бъдещите ни инкарнации. Предчувствам, че раздялата ни не е окончателна“.