Мишел Уелбек
Възможност за остров (55)

Даниел 25, 16

В началото била създадена Върховната сестра, която е първа от първите. След нея били сътворени Седмината Основоположници; те създали Централния град. Ако учението на Върховната сестра е основата на нашите философски концепции, то политическата организация на неочовешките общности дължи почти всичко на Седмината Основоположници; но по собственото им признание, тя е само несъществен параметър, обусловен както от биологическата еволюция, увеличила функционалната автономия на неохората, така и от историческите промени, започнали още в предишните общества и довели до изчезване на релационните функции. Причините за радикалното разделяне на неохората до голяма степен имат случаен характер и всичко сочи, че то се е извършвало бавно, вероятно в течение на няколко поколения. Тоталната физическа изолация е напълно възможна социална конфигурация, съвместима с учението на Върховната сестра и, общо взето, следва неговата насока, а не е следствие от него в строгия смисъл на думата.

Изчезването на контакта довел до загуба на желанието. Не бях почувствал никакво физическо влечение към Мари 23 — както и към Естер 31, която все едно вече не беше на възраст да събужда подобна реакция. Бях убеден, че нито Мари 23, въпреки заминаването си, нито Мари 22, въпреки странния епизод преди края й, описан от предшественика ми, никога не са изпитвали желание. Това, което бяха изпитали обаче, и то по странно мъчителен начин, беше носталгията по желанието, стремежът да го почувстват, да бъдат озарени, както далечните си предци, от тази толкова мощна сила. Въпреки че по темата за носталгията Даниел 1 се показва особено красноречив, аз лично засега съм пощаден от това явление и много спокойно обсъждам с Естер 31 подробностите от връзката на нашите предшественици; тя също проявява хладно безразличие и така, без съжаление и смут, ние се разделяме след епизодичните интермедиации, връщаме се към спокойния ни, съзерцателен живот, който би се сторил на хората от класическия период непоносимо скучен.

Съществуването на остатъчна умствена дейност, лишена от цел и насочена единствено към чистото познание, е един от ключовите моменти в учението на Върховната сестра; досега нищо не е дало повод той да бъде поставен под съмнение.

Еднообразно разписание, изпъстрено с умерен брой кратки епизоди на благодат (като например играта на слънчевите лъчи по щорите или внезапното отстъпление на някоя облачна конфигурация със заплашителни очертания под влияние на силен северен вятър), организира живота ми, чиято точна продължителност е несъществена величина. Аз съм идентичен с Даниел 24 и знам, че в лицето на Даниел 26 ще имам също такъв наследник; спомените от подобните ни съществувания са ограничени и не крият никакви тайни — те в никакъв случай не съдържат необходимия набор от възможности, който да даде опора на индивидуалното ни въображение. В общи линии човешкият живот е един и същ и тази истина, прикривана през целия исторически период, е излязла наяве едва при неохората. Ние отхвърляме несъвършената парадигма на формата и се стремим към вселената на безбройните възможности. Ние сме извън ставането и вече сме навлезли в състояние на неограничен и неопределен стазис.