Мишел Уелбек
Възможност за остров (45)

Даниел 25, 11

Ирония е фактът, че СГР замислена отначало в резултат на обикновена естетическа условност, позволила на неохората да оцелеят след последвалите климатични катастрофи, които никой не можел да предвиди по онова време, докато хората от предишната раса били почти изцяло унищожени.

По този решаващ въпрос животописът на Даниел 1 още веднъж съвпада напълно с животописите на Венсан 1, Злотан 1 и Жером 1, дори ако те не отделят равностойно място на събитието. Докато Венсан 1 го споменава само на няколко места в разказа си, а Жером 1 почти изцяло го премълчава, то Злотан 1 посвещава десетки страници на идеята за СГР и на изследванията, които след няколко месеца довели до реалното й изпълнение. Общо взето, животописът на Даниел 1 се счита от коментаторите за централен и каноничен. Ако Венсан 1 набляга твърде много върху естетическото значение на ритуалите, Злотан 1 почти изцяло се посвещава на описание на научната си работа, а Жером 1 — на въпросите за дисциплината и материалната организация, Даниел 1 е единственият, който ни дава пълен и същевременно леко дистанциран разказ за зараждането на Църквата на елоимитите; ако другите, увлечени от всекидневието, са мислели единство за разрешаването на практическите проблеми, той, както изглежда, единствен е наблюдавал всичко отстрани и наистина е разбрал значимостта на събитията, които са ставали пред очите му.

За мен, както и за всички мои предшественици от серията Даниел, това положение означава особена отговорност — моят коментар не е и не може да бъде обикновен, тъй като засяга съвсем отблизо обстоятелствата около създаването на нашия вид и на неговата ценностна система. Важността му нараства и поради факта, че далечният ми предшественик е бил за Венсан, както вероятно и за себе си, типично човешко същество, представител на вида си, един от многото.

Според Върховната сестра ревността, желанието и стремежът за създаване на потомство имат същия произход, както и страданието от битието. Именно то ни кара да търсим другия като палиативно средство; трябва да надминем този стадий, за да достигнем състоянието, когато битието само по себе си ще представлява постоянен източник на радост; когато интермедиацията ще бъде само свободна игра, а не съставна част от нашето съществуване. С една дума, трябва да достигнем до свободата на безразличието, предпоставка за възможността за съвършено спокойствие.