Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Possibilité d’une île, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 14гласа)

Информация

Сканиране и допълнителна корекция
NomaD(2016)
Разпознаване, корекция и форматиране
ventcis(2016)

Издание:

Мишел Уелбек

Възможност за остров

 

Роман

Първо издание

 

La Possibilité d’une île de Michel Houellebecq

© Librairie Arthème Fayard, 2005

All rights reserved

 

© Галина Меламед, превод, 2006

© Мишел Уелбек, фотография на корицата

© Факел експрес, 2006

 

Превод: Галина Меламед

Редактор: Георги Борисов

Коректор: Венедикта Милчева

 

ISBN-10: 954–9772–42-X

ISBN-13: 978–954–9772–42–5

Формат 16/60/90. Печатни коли 26,75.

 

Цена 13 лв.

 

Факел експрес

 

Печат: Булвест-София АД, печатница „Вулкан“

История

  1. —Добавяне

Даниел 25, 5

В действителност били нужни три века изследвания, за да се достигне целта, набелязана от Мицкевич още в началото на XXI век, и първите поколения неохора да бъдат създадени чрез клониране, от което той смятал, че ще се откаже много по-рано. Но неговите предвиждания в областта на ембриологията в дългосрочен план се оказали изключително плодотворни; за нещастие това довело до безпрекословно приемане и на идеите му за модела на мозъчното функциониране. Метафората за човешкия мозък като недетерминистична машина на Тюринг в края на краищата се оказала напълно безплодна; в човешкия ум настина съществуват неалгоритмични процеси, както посочва съществуването, установено от Гводел още през 1930 година, на недоказуеми пропозиции, които обаче недвусмислено могат да бъдат признати за верни. И тук на учените били нужни три века, за да изоставят тази насока на изследванията и да се примирят със старите механизми на условните рефлекси и обучението — но вече усъвършенствани, ускорени и много по-надеждни, което било постигнато чрез инжектиране в новия организъм на белтъци, взети от хипокампуса на стария организъм. Този метод — един вид хибрид между биохимичното и пропозиционалното — не отговаря на научната строгост, към която се стремели Мицкевич и първите му последователи, той само претендира, че представлява, както прагматично и малко нахално се изразява Пърс, „най-доброто, което можем да направим в реалния свят, като се има предвид действителното състояние на нашите знания“.