Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La Possibilité d’une île, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Галина Меламед, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Антиутопия
- Екзистенциален роман
- Постапокалипсис
- Постмодерен роман
- Социална фантастика
- Съвременен роман (XXI век)
- Философски роман
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Мишел Уелбек
Възможност за остров
Роман
Първо издание
La Possibilité d’une île de Michel Houellebecq
© Librairie Arthème Fayard, 2005
All rights reserved
© Галина Меламед, превод, 2006
© Мишел Уелбек, фотография на корицата
© Факел експрес, 2006
Превод: Галина Меламед
Редактор: Георги Борисов
Коректор: Венедикта Милчева
ISBN-10: 954–9772–42-X
ISBN-13: 978–954–9772–42–5
Формат 16/60/90. Печатни коли 26,75.
Цена 13 лв.
Факел експрес
Печат: Булвест-София АД, печатница „Вулкан“
История
- —Добавяне
Даниел 25, 5
В действителност били нужни три века изследвания, за да се достигне целта, набелязана от Мицкевич още в началото на XXI век, и първите поколения неохора да бъдат създадени чрез клониране, от което той смятал, че ще се откаже много по-рано. Но неговите предвиждания в областта на ембриологията в дългосрочен план се оказали изключително плодотворни; за нещастие това довело до безпрекословно приемане и на идеите му за модела на мозъчното функциониране. Метафората за човешкия мозък като недетерминистична машина на Тюринг в края на краищата се оказала напълно безплодна; в човешкия ум настина съществуват неалгоритмични процеси, както посочва съществуването, установено от Гводел още през 1930 година, на недоказуеми пропозиции, които обаче недвусмислено могат да бъдат признати за верни. И тук на учените били нужни три века, за да изоставят тази насока на изследванията и да се примирят със старите механизми на условните рефлекси и обучението — но вече усъвършенствани, ускорени и много по-надеждни, което било постигнато чрез инжектиране в новия организъм на белтъци, взети от хипокампуса на стария организъм. Този метод — един вид хибрид между биохимичното и пропозиционалното — не отговаря на научната строгост, към която се стремели Мицкевич и първите му последователи, той само претендира, че представлява, както прагматично и малко нахално се изразява Пърс, „най-доброто, което можем да направим в реалния свят, като се има предвид действителното състояние на нашите знания“.