Мишел Уелбек
Възможност за остров (27)

Даниел 25, 2

Две седмици след пристигането ми Фокс умря малко след залез-слънце. Лежах на леглото, когато той се приближи, с мъка се опита да се качи, въртейки нервно опашка. От първия ден не бе докоснал храната си; много беше отслабнал. Помогнах му да се настани; няколко секунди ме гледаше със странна смесица от изтощение и извинение; после, успокоен, положи глава на гърдите ми. Дишането му стана по-бавно и той затвори очи. След две минути издъхна. Погребах го в двора на резиденцията в западния край на мястото, оградено от защитната бариера, близо до неговите предшественици. През нощта от Централния град ми доставиха идентично кученце; те знаеха кодовете и функционирането на бариерата и аз не станах да ги посрещна. Малък червеникаво-бял помияр се затича към мен, въртейки опашка; махнах му. Той скочи на кревата и легна до мен.

При серийните същества любовта лесно се класифицира, но рядко се среща. Чрез кучетата ние отдаваме почит на любовта и на възможността за съществуването й. Какво е кучето освен устройство за любов? Представят му някакво човешко същество и му възлагат задачата да го обича и колкото и грозно, извратено, недъгаво или глупаво да е то, кучето го обича. Тази му черта била толкова изненадваща и изумителна за хората от древната раса, че повечето — всички свидетелства го доказват — също обиквали кучето си. Следователно кучето било устройство за любов с увличащ ефект, но той се отнасял само за кучетата и не се разпростирал върху останалите хора.

Няма по-често разработвана тема от любовта както в животописите на хората, така и в литературния корпус, който са ни оставили; разглежда се както хомосексуалната, така и хетеросексуалната любов, без до ден-днешен да се открие съществена разлика между тях; няма по-изследвана и по-оспорвана тема, най-вече през финалния период на човешката история, когато циклофреничните колебания относно вярата в любовта станали постоянни и шеметни. С една дума, никога никаква друга тема не е занимавала толкова много хората; дори парите, дори насладата от битките и славата, споменавани в човешките животописи, не могат да се сравнят с нея по драматичната си сила. Изглежда, че за хората от последния период любовта е била апогеят и невъзможното, съжалението и благодатта, фокусът, където се съсредоточавали всяко страдание и всяка радост. Животописът на Даниел 1, задъхан, болезнен, често невъздържано сантиментален и откровено циничен, противоречив от всякаква гледна точка, е характерен в това отношение.