Мишел Уелбек
Възможност за остров (17)

Даниел 24, 8

Обикновено не е прието да се съкращават човешките животописи, въпреки отвращението или досадата, които тяхното съдържание ни вдъхва. Именно това отвращение и тази досада трябва да развиваме у себе си, за да се разграничим от вида. Само при това условие, предупреждава ни Върховната сестра, ще бъде възможно идването на Бъдещите.

И ако аз, следвайки една традиция, преустановена от Даниел 17, нарушавам сега това правило, то е, защото следващите деветдесет страници от животописа на Даниел 1 са напълно остарели поради развитието на науката^[1]. По времето на Даниел 1 често обяснявали мъжката импотентност с психологични причини; днес знаем, че става дума само за хормонално явление, чиято зависимост от психологията е минимална и винаги подлежи на лечение.

Тези деветдесет страници, съдържащи мъчителни разсъждения за упадъка на мъжествеността, примесени с порнографско-потискащи описания на несполучливи опити с различни андалуски проститутки, имат за нас някаква поука, прекрасно резюмирана от Даниел 17 в следните редове, които съм взел от неговия коментар.

„Общо взето, стареенето на женската при човека представлявало влошаване на такъв голям брой естетически и функционални характеристики, че е много трудно да се определи коя е била най-мъчителна и в повечето случаи почти невъзможно да се установи само една недвусмислена причина за терминалния избор.

Както изглежда, положението е много по-различно при мъжкия. Подложен на същите, а дори и на повече, отколкото при женската, естетико-функционални увреждания, той все пак успявал да ги преодолее, докато се запазвали ерекционните способности на члена му. Когато и те изчезвали безвъзвратно, самоубийството обикновено настъпвало след две седмици.

Вероятно именно това различие обяснява любопитното статистическо наблюдение, вече направено от Даниел 13: докато при последните поколения на човешкия вид средната възраст на самоубийството е 54.1 години при жените, при мъжете тя достига 65.2 години“.