Ернст Мулдашев
В обятията на Шамбала (14)

Каменните огледала в града на боговете

Колкото по-дълго пребивавахме в Града на боговете, толкова по-силно в мен се затвърждаваше впечатлението, че това е някакъв неразбираем и невероятно грандиозен механизъм, вътре в който в строг ред бушуват неизвестни за нас енергии. Затова свидетелстваха отчасти каменните конструкции, които приличаха на отражатели. Много от съоръженията бяха снабдени с тях. Някои вече видяхте, скъпи читатели, на поместените снимки и рисунки. Позволете обаче да ви покажа още няколко каменни огледала, за да ви докажа, че Градът на боговете е бил конструиран за регулиране и сливане на тези непознати енергии, за да бъде създадено нещо изключително важно.

О, как ме измъчваха мислите за енергийната същност на човека! И колко много неща не разбирах тогава! Дори представа си нямах, че в тялото на човека има два фантома — на времето и на ефира. Но за това, скъпи читатели, ще поговорим в следващия том на книгата.

Един от тези каменни отражатели се състоеше от пет вдлъбнати огледала (№46), поставени върху солиден фундамент, който приличаше на сандък. По височина всяко от огледалата беше приблизително колкото четириетажна сграда. Огледалният комплекс се възвисяваше или на планински връх, или върху полуразрушена пирамида и беше ориентиран на северозапад.

Видяхме го на смрачаване. Равил започна трескаво да снима, а аз се хванах за молива. Стори ми се, че последното от петте огледала има някаква вдлъбнатина в основата си. Тя ме заинтригува. Почти на бегом (и то на височина 5000 метра!) заобиколихме хълма, върху който се мъдреше този монумент, за да огледаме последното каменно огледало не отстрани, а отпред. В основата му въпреки полумрака доста ясно личеше нещо, което ми напомняше вече видяната порта към Шамбала върху Дома на щастливия камък, затворена отвътре с каменна плоча. Височината на тази порта беше около три метра. Тя също се намираше там, където предполагахме, че времето трябва да е сгъстено.

Нашите опити да заснемем огледалния монумент от тази гледна точка завършиха с неуспех — беше прекалено тъмно. Нанесох портата върху рисунката — окото се оказа по-силно от фотоапарата.

Друг монумент от тази серия представляваше огромна правоъгълна каменна плоча, висока колкото триетажна сграда. Тя се намираше върху скалист хълм. Широката й част беше ориентирана в посока север-юг.

Следващият монумент от серията огледални отражатели също приличаше на огромна каменна плоча с размерите на пететажна сграда и бе разположена на върха на полегат хълм. Имаше формата на не съвсем правилен паралелепипед с отвор в средата. Плоската страна на плочата беше ориентирана в посока запад-изток.

Веднъж се натъкнахме на каменно огледало, което приличаше на листо от дърво. При размери приблизително 100 на 100 метра това листо беше толкова тънко, че се чудихме как не се е разрушило след толкова хилядолетия.

Понякога отражателите бяха построени в една линия, както например в групата монументи в западната част на Града на боговете. Трите каменни огледала, с височина 70–80 метра, се спускаха от високия склон едно след друго, като се комбинираха в рамките на една линия с пирамидални конструкции и конус. Всички каменни огледала бяха насочени на запад.

Най-вече в западната част се срещаха също така равни склонове на речни долини. Отначало ми се стори, че скалите са полирани от вятъра. После разбрах, че полираните участъци най-вероятно са своеобразни огледални отражатели. Когато обаче го разбрах, вече беше прекалено късно. Много от тях не бях нито скицирал, нито заснел. Както се казва, бях ги проспал.

Понякога каменните огледала в западната част на Града на боговете се намираха високо над речното ниво и представляваха нещо като плоски ограничители — или на разклонения на хребета, или на вече разрушени сложни пирамидални конструкции.

Ако сте физик, който се е заинтригувал от каменните огледала, прелистете наново книгата и обърнете внимание, че много от монументите са снабдени с плоски или вдлъбнати конструкции, които сигурно са отразявали и контролирали непознати енергии. Може би тогава ще ви хрумне оригинална идея, която ще ви завладее напълно и ще ви призове да се опълчите срещу многобройния хор от консерватори и завистници. И може би някога, след много-много поколения… ще стане основа за енергетиката на бъдещите хора, доказвайки принципа, че човекът е „микрокосмос на макрокосмоса“. Помислете, скъпи читатели! Тук се крие нещо наистина съществено.

Тогава в разположения високо под небето Град на боговете стоях върху един от хълмовете и разсъждавах за неизвестните ни енергии, които в строг ред и според гениален план се движат стремително в пределите на този град, като създават нещо… или вече са го създали. Разбирах, че човечеството, сдържано от консерватизма и просмукано с вонята на бензин, все още знае твърде малко за тези енергии. Напълно ясно си представях, че бъдещето принадлежи на тях. А древните са ги познавали! И тъй като човечеството се развива спираловидно, то няма как да не стигне до тях. Една мисъл не ми даваше мира — за енергията на времето. Бях се отдалечил от баналната представа за времето като за тиктакане на часовник. Вече си представях, че то е най-мощната и… мислеща енергия. И ненапразно още сега ще ви кажа, скъпи читатели, че телата ни се управляват от доминиращия фантом на времето — от увисналата в пространството енергия на времето.

Сгъстеното време вероятно се движи в пределите на Града на боговете, като се регулира от каменните огледала. Сигурно затова нито един от свещените монументи не е достъпен за обикновения човек. Енергията ще го изгори заради наличието на лоши мисли в душата му.

Бях изпълнен със сили и здраве. Предстоеше ми да се сблъскам с черната страна на Кайлас.