Молиер
Мизантроп (5)

Четвърто действие

Първа картина

 

ФИЛИНТ

Не, по-почтен човек не съм видял до днеска

и тая работа за малко да оплеска;

оттук подхващаха съдиите, оттам,

но той на всичко се опъваше, мадам,

какви ли не дела, какви ли не интриги

са виждали, това обаче изуми ги.

Не, господа, дори във всичко да е прав,

не ме насилвайте по тоя параграф.

Защо се сърди и търчи в съда веднага,

това, че пише зле — не го на чест засяга,

какво обидно е, какво не му е в ред

и честен мъж да е бездарен стихоплет:

тук, види се, честта за аргумент не става!

Признавам: умен е, достоен е, със слава,

прочут и в танца, и на бойното поле,

каквото искате, но просто пише зле.

Ще го възхваля тук, пред вас, и то веднага

че е добър ездач, че той е първа шпага,

но за куплетите — покорен ваш слуга.

Не бива повече да пише отсега,

освен ако… освен… освен, ако това не е

единствено под страх от смъртно наказание.

Какво ще станеше, ако не бе склонил

поне да промени ужасния си стил;

за него и това бе вече доста много:

— Мосю, простете ми, че съдя ви тъй строго,

сърдечно бих желал да сте такъв поет,

че да направите един добър сонет.

И ги накараха да се прегърнат смело

и точка сложиха на смешното им дело.

 

ЕЛИАНТА

Наистина Алцест направо е чудак,

но аз харесвам го и го ценя все пак,

такава искреност, направо е загадка —

и смелост трябва тук, и благородство, рядка

е тази преданост, особено пък днес.

Да може всичките да са като Алцест.

 

ФИЛИНТ

Направо странно ми се вижда и на мене,

като го гледам как в страстта си заслепен е,

при тия качества, с които е дарен,

се чудя просто как държи го още в плен

и как възможно е дори, в последна сметка,

да е изобщо в плен на вашта братовчедка.

 

ЕЛИАНТА

Това е любовта — тук разумът мълчи,

нещата други са в две влюбени очи

и всички доводи, харесват ли се двама,

не струват нищо и от думи полза няма.

 

ФИЛИНТ

Като ги гледате, дали е той любим?

 

ЕЛИАНТА

Такива работи не можем да твърдим.

Обича ли го тя? Кой може тук да каже

сърцето, че и то се колебае даже;

човек обича, без да знае някой път,

друг път внушава си, че влюбен е до смърт!

 

ФИЛИНТ

Аз мисля, че Алцест у вашата роднина

ще страда доста и съдбата ще проклина;

ех, моето сърце да можех да му дам,

той щеше другаде да гледа днес, мадам,

и вашта доброта би предпочел — не крия,

това направил бих и аз, и аз самия.

 

ЕЛИАНТА

Не ща да си кривя душата, нито с финт

да се измъквам — прав сте, казвам го, Филинт,

но против чувствата му не роптая, даже

сърцето ми — и то държи да го докаже;

бих искала, ако зависеше от мен,

да бъде още днес и бракът им скрепен.

Обаче ако тъй — в живота всичко става —

реши, че любовта му тя не заслужава,

а той нуждае се от истинска любов —

аз бих отвърнала на неговия зов;

това, че тя го е отблъснала — това е,

което ама хич не ще ми повлияе.

 

ФИЛИНТ

Аз също няма да ви укоря, мадам,

за чувствата ви, за сърдечния ви плам:

той също може да го потвърди — добре го

познавате — това му казах и на него.

Но ако тях все пак обвърже ги Химен

и вие вече сте свободна — и за мен

спомнете си, с любов и преданост гореща

към вашта доброта веднага съм насреща:

ще съм признателен за тоя дар голям,

от който той очи отвърнал е, мадам!

 

ЕЛИАНТА

Шегувате се май!

 

ФИЛИНТ

                                О, не, мадам, за бога!

Душата си излях: не, повече не мога —

отдавна чаках за един такъв момент,

че няма нещо днес по-важно тук за мен.

Втора картина

 

АЛЦЕСТ

Ах, дайте ми съвет, мадам, такава гнусна

подла гавра, не, не мога да допусна…

 

ЕЛИАНТА

Какво е станало? Защо сте тъй вбесен?

 

АЛЦЕСТ

Направо ще умра, не, свършено е с мен,

да бяха всичките стихии връхлетяли

едва ли биха ме засегнали, едва ли…

край… свърши… любовта… не, нямам думи, не…

 

ЕЛИАНТА

Но успокойте се, кажете ми поне…

 

АЛЦЕСТ

О, небеса, нима такава прелест може

да крие толкова коварство? Мили боже!

 

ЕЛИАНТА

Какво ви е все пак?

 

АЛЦЕСТ

                                        Ах, всичко рухна в прах,

тя… тя… предаде ме… уби ме вече, ах,

не е за вярване такова… Селимена…

Ах, Селимена ме измами… точно мен, а?

 

ЕЛИАНТА

Но доказателства са нужни тук Алцест.

 

ФИЛИНТ

Навярно някакво съмненийце и днес —

и вие скачате със своите химери…

 

АЛЦЕСТ

Ах, стига, моля ви, все той ще се намери…

 

Не ви говоря аз, мадам, току-така —

писмо, написано от нейната ръка,

писмо с адреса на Оронт успях да хвана

и то говори ми за нейната измяна;

Оронт — за него пък не бих се сетил чак,

че може да ми е съперник или враг.

 

ФИЛИНТ

Едно писмо не е достатъчна причина

и може тя да се окаже най-невинна.

 

АЛЦЕСТ

Мосю, упорството ви няма ли да спре,

за свойте работи мислете по-добре.

 

ЕЛИАНТА

Смирете си гнева, обиди като тия…

 

АЛЦЕСТ

Единствено пред вас, мадам, ще се разкрия;

пред вас сърцето ми разкрива се сега,

дано олекне му от дивата тъга.

Да отмъстите на коварното създание,

да отмъстете му — и с удар най-суров!

 

ЕЛИАНТА

Да отмъстя? Но как?

 

АЛЦЕСТ

                                        Със своята любов.

Вземете мястото й в мойта гръд ранена —

така ще отмъстя и аз на Селимена;

с дълбока, искрена любов, със силна страст

жестоко тоя път ще я накажа аз,

със свойта преданост, със свойто обожание

към друго, по-добро и предано създание.

 

ЕЛИАНТА

Съчувствам ви и знам, че страдате, Алцест,

дори сърцето си предлагате ми днес,

но може болката да не е чак такава,

че чак да се стреми човек да отмъщава.

Една обида от любимо същество

минава лесно и забравяш за какво

била е; трябва тук наистина причина,

любимата, дори с вина, е пак невинна

и ти отстъпваш й, дори и да си прав;

гневът на влюбен — че нима това е гняв!

 

АЛЦЕСТ

Не, не, мадам, о, не — след смъртната обида

ще скъсам, повече не искам да я видя;

не, няма връщане — в това съм убеден,

да пукна, ако я погледна някой ден.

А, ето я, гневът ми взе да се надига,

сега разкривам й тук цялата интрига

и ще положа сам във вашите ръце

избавеното си от подлостта сърце.

Трета картина

 

АЛЦЕСТ (настрани)

О, Господи! Гнева си как да обуздая?

 

СЕЛИМЕНА

Какво е станало, Алцест? Каква е тая

изнервеност, защо сте жълт като листо

и мрачни погледи ми хвърляте? Защо?

 

АЛЦЕСТ

Защото няма по-коварна и зловеща

душа от вашата, защото се не среща

такава подла твар ни в тоя грешен свят,

ни даже в бездните на зейналия ад.

 

СЕЛИМЕНА

Какъв любезен тон, фриволности младежки.

 

АЛЦЕСТ

Ах, стига приказки, не ми е хич до смешки:

на ваше място бих почервенял от срам;

и доказателство веднага ще ви дам —

не се е току-тъй възбунила душата,

не ми е пламнала без нищо и главата,

това съмнение, загнездило се в мен,

че се преструвате, уви, от ден на ден

растеше и сега към тоя ход ме тласна,

защото зная, че роден съм под нещастна

звезда, но хич не се надявайте, мадам,

че без да отмъстя, ей тъй ще се предам,

аз знам, че чувството пристига и не пита,

че идва изведнъж и просто ни връхлита,

че няма в любовта насила победен —

сърцето тук само избира своя плен.

А нямаше така да се терзая, драга,

ако ми кажехте самичка и веднага,

че нямам шанс при вас — защо да ви виня,

пред злия жребий щях глава да преклоня!

Но да раздухвате с лъжлив обет пожара,

си е предателство, направо е поквара

и аз не зная мъст достойна за това.

Едва се сдържам тук, повярвайте, едва!

Направо болен съм, изменнице лукава,

не съм на себе си, не знам какво ми става,

на смърт ранен от вас, обхванат съм от бяс,

почти изгубил съм разсъдъка си аз

и тази ярост ме души и ме задавя,

и вече се боя, че нещо ще направя.

 

СЕЛИМЕНА

Какъв е тоя гняв, отде е тоя смут?

Кажете, откога наистина сте луд?

 

АЛЦЕСТ

Откакто моят дух започна да отпива

от сладкия ви взор отровата горчива,

която вземал съм за истински нектар,

измамнице — да, да, жена с измамен чар!

 

СЕЛИМЕНА

Каква измама пак, отново ли измама?

 

АЛЦЕСТ

Какво двуличие! Артистка — дума няма!

Но аз ви уличих, това ви провали —

я вижте, почеркът е вашият, нали?

Това писмо, мадам, добре за вас говори

и няма повече защо човек да спори.

 

СЕЛИМЕНА

Това ли, значи, ви докара чак до там?

 

АЛЦЕСТ

А вие, вие… не изгаряте от срам!

 

СЕЛИМЕНА

Защо ще трябва да изгарям, ми кажете?

 

АЛЦЕСТ

Какво, преструвки пак, без срам от греховете?

Макар без подпис, е от вас, нали така?

 

СЕЛИМЕНА

Да, да — излязло е от моята ръка!

 

АЛЦЕСТ

И вие гледате го, без да ви сконфузи

и без дори от срам да пламнат ваште бузи.

 

СЕЛИМЕНА

Е, вие — виждам — сте направо помрачен.

 

АЛЦЕСТ

Какво! Отричате разкритото от мен!

След тия чувства към Оронт какво остава:

за мен — обидата, за вас — позорна слава!

 

СЕЛИМЕНА

Оронт! Че кой твърди, че е за него то?

 

АЛЦЕСТ

Които дадоха ми го, мадам… защо? —

дори да е за друг, какво се тук променя,

сърцето ми кърви и хич не ме е еня

кому сте писали — вината е вина!

 

СЕЛИМЕНА

Ако съм писала на някоя жена?

Виновна ли съм пак? И повод ли за рана е?

 

АЛЦЕСТ

Ах, пак увъртате, чудесно оправдание.

Я гледай как не съм се сетил за това,

че то веднага от гнева ме отърва…

Лукавствата ви май са вече и нелепи!

Или си мислите, че хората са слепи?

Да видим докъде, мадам, ще продължи

нахалството ви днес — и с колко ли лъжи?

Щом казвате, че до жена било писмото,

какво ще кажете за тая жар, защото

една жена така не пише на жена,

сега ще прочета…

 

СЕЛИМЕНА

Шегите настрана,

не ми е до това да слушам как с наслада

ще гъгнете пред мен каквото ви допада!

 

АЛЦЕСТ,

Не, не, недейте се вълнува чак дотам,

а обяснете ми ей тук това, мадам.

 

СЕЛИМЕНА

Не, няма да чета, махнете се веднага,

какво си мислите — мен хич не ме засяга.

 

АЛЦЕСТ

Но докажете ми, че вашето писмо

е до жена — че то не би могло само…

 

СЕЛИМЕНА

Не, то е до Оронт; за радост и на мене

и той ми писа, че от мене запленен е,

аз обожавам го и слушам го в захлас,

каквото кажете — това и правя аз,

мислете си, че аз не съм за нищо права,

но само, моля ви, недейте ми додява.

 

АЛЦЕСТ (настрани)

О, Господи, какво жестоко същество,

от камък ли е туй сърце, или какво?

Тук гневният съм аз, на мене зле ми става,

а тя оплаква се, а тя ми вдига врява!

И тя, след многото съмнения и скръб

отново взема връх и ми обръща гръб,

и пак сърцето ми, макар да се отрови,

е склонно да влече огромните окови

и няма сили да отблъсне и презре

онази, дето го оплете тъй добре!

 

Ах, знаете добре, мадам, за слабостта ми,

и я използвате след всичките измами,

и жалка жертва на коварния ви взор

аз срещам и сега, уви, от вас отпор!

Не са ми — зная — хич напразни страховете,

но оправдание поне си намерете,

кажете за това невинно писъмце,

и аз държа да сте с развързани ръце,

кажете ми, че скъп съм ви, макар насила,

и аз насила ще река, че сте ми мила.

 

СЕЛИМЕНА

Такава ревност, не — за мен сте полудял,

не заслужавате ни обич, нито жал;

бих искала да знам кой тук ще ме накара

да падна чак дотам сред низост и поквара;

ако сърцето ми към друг се устреми,

не можем ли това да изясним сами?

Какво — и чувствата в душата ми открита,

и те ли малко са за моята защита?

Какви съмнения при тоя тук гарант?

Не е ли моят дух направо подигран?

Какво усилие му струва на сърцето

да си признае, че от обич е обзето;

честта на пола ни на страстите е враг

и тя ни пречи да прекрачим тоя праг,

но щом го сторим и душата се разкрие,

защо в съмнения ще се топите вие?

А после тук съзирате мотив

за подозрения — не ви е никой крив,

ама и аз съм си виновна — дума няма,

че моята любов към вас е тъй голяма.

Каква глупачка съм — свещена простота! —

че и сега към вас питая доброта;

да дам сърцето си на друг, това остава —

да има за какво да страдате тогава.

 

АЛЦЕСТ

Ах, пак! Предателка! Нали съм пръв глупак,

със сладки приказки залъгвате ме пак,

и хич нехаете какво ми е в душата,

но няма как — не се върви срещу съдбата;

да видим докога това ще продължи —

да ме предавате с измами и лъжи.

 

СЕЛИМЕНА

Не ме обичате тъй, както подобава.

 

АЛЦЕСТ

Не, не, обичам ви — и то със страст такава,

с каквато никой друг, мадам, не би могъл;

такава силна, че понякога съм зъл.

Да, никой друг не ща във вас да се заглежда;

да сте изпаднала, без капчица надежда,

небето, дето тъй ви с хубост надари,

да ви оставяше без титла, без пари,

та моето сърце от радост да прелива,

че то във вашата съдба несправедлива,

се е намесило и видя окрилен,

че свойто щастие дължите го на мен.

 

СЕЛИМЕНА

По странен начин ми желаете доброто!

Дано не стигаме дотам, Алцест, защото…

А, ей го Дюбоа, куриозен господин.

Четвърта картина

 

АЛЦЕСТ

Какво е станало, че си такъв един…

Е?

 

ДЮБОА

        Господине…

 

АЛЦЕСТ

                                Е!

 

ДЮБОА

                                        Тсст. Тайна. Госпожата?

 

АЛЦЕСТ

Е, казвай, де!

 

ДЮБОА

                                На зле са тръгнали нещата.

 

АЛЦЕСТ

Какво?

 

ДЮБОА

        Да кажа ли?

 

АЛЦЕСТ

                                Високо говори!

 

ДЮБОА

Да няма някой тук?

 

АЛЦЕСТ

                                Ах, стига вече спри,

ще казваш ли?

 

ДЮБОА

                        Да, да — да бягаме веднага!

 

АЛЦЕСТ

Какво?

 

ДЮБОА

        Че казах ви — ще трябва да се бяга.

 

АЛЦЕСТ

Защо?

 

ДЮБОА

        Да бягаме оттук…

 

АЛЦЕСТ

                                        Но как така?

 

ДЮБОА

Ей тъйка — както сме, недейте се тутка.

 

АЛЦЕСТ

Какви ги плещиш пак? Ах, дявол да те вземе!

 

ДЮБОА

Да хукнем през глава, мосю, дорде е време!

 

АЛЦЕСТ

Главата аз ще ти отрежа, разбери,

не ми ли обясниш, и тъй — броя до три.

 

ДЮБОА

Мосю, един човек, облечен в черно, значи,

направо в кухнята, такова, ни се влачи

и носи някаква хартия там с печат,

и букви има — да ти се завие свят,

не можеш нищичко прочете — дребно вредом,

ще трябва от съда да е, като го гледам.

 

АЛЦЕСТ

Добре де — и какво? Защо е тоя страх,

защо за бягство ми бърбориш — не разбрах?

 

ДЮБОА

То, щото преди час… е, час и половина,

и някакъв човек, мосю, към нас намина

по спешност, вика, тъй де, да ви бил видял,

но щото нямаше ви, пък и бил разбрал,

че аз старая се, реши, че и слугата…

Ох, как се казваше… На, щукна ми в главата.

 

АЛЦЕСТ

Направо ми кажи какво ти каза той…

 

ДЮБОА

Абе, от вашите приятели… но кой…

Било опасно и пристигнал да ви каже,

че може да опре и до затвора даже.

 

АЛЦЕСТ

Не ти ли каза за какво, поне да знам…

 

ДЮБОА

Мастило каза и хартия да му дам

и два-три реда той ви драсна на коляно,

та да се сетите какво е по-отрано.

 

АЛЦЕСТ

Я дай…

 

СЕЛИМЕНА

        Какво ще е, обърках се съвсем…

 

АЛЦЕСТ

И аз не знам, но ей сега ще разберем,

какво се туткаш пак, вади го, ти говоря!

 

ДЮБОА (след като дълго е търсил писмото)

Но аз, мосю, съм го забравил в коридора.

 

АЛЦЕСТ

Не знам какво да те…

 

СЕЛИМЕНА

                                        Побързайте, Алцест,

ще трябва мерки да се вземат още днес.

 

АЛЦЕСТ

Съдбата, види се, не спира да се пречка

да разговарям с вас — засечка след засечка,

но аз все пак отпор последен ще й дам,

така че пак съм тук довечера, мадам.