Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Корица
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2016 г.)

Издание:

Както са едно вода и жажда…

Сборник

 

Португалски

Първо издание

 

Подбрал и превел от португалски: Симеон Хаджикосев

 

POESIA MEDIEVAL

I. Cantigas de amigo

Ordenação, prefácio е notas de Hernâni Cidade

5-a Edição, Lisboa. 1972

 

ANTOLIGIA LITERÁRIA (Comentada)

Época clássica. Século XVI

Maria Ema Tarracha Ferreira

Editorial Aster, Lisboa, 1976

 

Os Lusiadas

de Luis de Camões

Instituto de Alta Cultura

Lisboa, 1972

 

POETAS DO SÉCULO XVII!

Selecção, prefácio е notas de Rodrigues Lapa

Seara Nova, Lisboa. 1967

 

Ч-1

 

Народна култура — София, 1985 г.

Съставителство, превод, предговор и бележки © Симеон Хаджикосев

Рецензенти: Божидар Божилов, Румен Стоянов

 

Литературна група ХЛ. 04 9536678331/5559-29-85

Редактори: Александър Миланов, Симеон Владимиров

Художник-редактор: Николай Пекарев

Художник: Петър Тончев

Технически редактор: Красимир Градев

Коректор: Стефка Добрева

 

Дадена за набор: август 1984 г.

Подписана за печат: февруари 1985 г.

Излязла от печат: март 1985 г.

Формат 70×90/32. Печатни коли 11

Издателски коли 6,42. УИК 5,27.

 

Цена 1,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София

ДП „Георги Димитров“ — София

История

  1. —Добавяне

Сваляне / Връзки

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

В други сайтове:


Амур, при тебе ида съкрушен

от моята сеньора; всеки ден

те праща да ме будиш — уморен

и смазан съм от мъка аз почти.

Ала щом тя не иска вест от мен,

                защо ме мъчиш ти?

 

Сега ще ти изплача мойта жал:

аз целия от блян съм запламтял

по тази хубавица, ангел цял,

която всеки мъж до смърт гнети.

Щом сляпа е за моята печал,

                защо ме мъчиш ти?

 

Амур, прескъпо ще ми заплатиш,

че моя блян по нея ти търпиш,

а тя презира ме и, току-виж,

че някой ден смъртта ме навести.

Беса й щом не можеш да сломиш,

                защо ме мъчиш ти?

 

Амур, ще бъдеш строго порицан,

загдето не прекъсваш моя блян

по тази, що измъчва ме без свян,

покоя ми завинаги смути.

Но щом така без милост съм презрян,

                защо ме мъчиш ти?

Край