Дон Лучио
Смърт във влака (8)

Кой е убиецът

В дома на Розалинда Ръсел се бяха събрали всички участници в тази афера, включително и освободеният веднага след случая със Светкавицата Оскар Бъканън, така също и доведения под стража Дик Кросби. Милтон Силс бе обещал на писателката една драматична развръзка, която да й бъде в помощ при писането на криминалния й роман.

Цялата тази история се бе видяла странна на капитан Монтгомери, но и той не отказа присъствието си, още повече че бе свикнал с някои странности на своя подчинен.

Камериерката на писателката сервира на всички уиски и кафе, след което младият детектив започна:

— Ето цялата история около убийството на нещастния поет Джон Портър. Както знаете, всички улики в началото бяха против Оскар Бъканън. Самият той така даваше показания, че още повече засилваше съмнението. Уликите бяха толкова силни и явни, че всички в Скотланд Ярд започнахме да се съмняваме в истинността им. В същото време упорито търсехме кой е съучастникът във влака. Когато установихме, че това е кучето на Дик Кросби, всичко стана ясно. Кросби си призна целия замисъл. От страх да не би поетът да влезе лека-полека под кожата на Бъканън и да заеме мечтаното от дълго време от самия Кросби място, той влиза в споразумение с Джордж Светкавицата и обучава кучето си при определен сигнал да дръпне внезапната спирачка на влака. Става точно така и нито капка съмнение не попада върху Кросби… Само че Джордж Светкавицата не е извършил убийството!

Последното изречение постигна ефекта си.

Очите на всички присъствуващи се втренчиха в Милтон Силс.

— Когато Светкавицата издъхна в ръцете ми, той каза: „Двадесети октомври… Федерал банк…“ Проверих. На двадесети октомври, деня на убийството на Джон Портър, около 16 часа, часът на убийството. Светкавицата заедно с приятели е участвувал в обира на Федерал банк…

В хола бе тихо, никой дори не помръдваше, камо ли да каже нещо.

Пръв дойде на себе си Оскар Бъканън:

— Значи пак ще трябва да търсим убиец! Това се казва полицейска анкета!

Детективът кимна и се усмихна едва забележимо:

— Този път няма много да се лутаме, господин Бъканън. Знаем кой е убиецът!

— Така ли? Кой?

— Вие!

Оскар Бъканън се разсмя на глас.

— Свикнах вече! Не е за първи път да ме обвиняват в убийство. И с ареста свикнах, хайде, ще ме водите ли?

— Ще ви заведем, господин Бъканън. И този път ще стигнете и до съдията… Джордж Светкавицата е отишъл при вас, след като е разговарял с Дик Кросби по въпроса за убийството на поета. Светкавицата е хитрец, господин Бъканън, хитрец е, господин Кросби. Той се пази от така наричаните „мокри работи“. Привидно се съгласява с Кросби, взема от него пари, а по-късно отива при вас, господин Бъканън, и ви разправя всичко, като иска и от вас пари за това, че ви е осведомил за взаимоотношенията между двамата ваши приятели. Вие успокоявате Светкавицата, обещавате му, че няма да допуснете убийство, плащате му и… се възползвате от случая. Знаете, че Кросби ще се погрижи за спирането на влака, знаете, че когато извършиме разследването, ще попаднем на споразумението между Кросби и Светкавицата и ето ви с чисти ръце…

— И защо съм го убил?

— И това разбрах, господин Бъканън. Вие сте се престрували на приятел на поета. Но както разбрах, не сте бил толкова добър артист, за всички ваши познати е било ясно, че помежду ви има нещо скрито, че вие сте ненавиждали Портър… Направи ми впечатление и внезапното благоразположение към него да печатате редовно стиховете му… Оказа се, че вие имате една тайна, до която Портър по някакъв начин се е добрал и затова е трябвало да замълчи завинаги… Вие до преди година сте имал богата леля, пращяла от здраве, а неочаквано се поминала. Ще се наложи да се занимаем с тая смърт.

— Едва ли ще се доберете до нещо съществено! — каза Бъканън.

— Няма значение! И убийството на Портър е достатъчно, за да идете на въжето — обади се капитан Монтгомери.