Дон Лучио
Смърт във влака (7)

Блокираните бандити

Милтон Силс разказа всичко на капитан Монтгомери.

— Кой би могъл да допусне! — възкликна последният.

— Трябва да се арестува Дик Кросби, той вече знае, че кучето му е откраднато и вероятно ще разбере защо…

Монтгомери даде нареждания по телефона.

После разговорът на двамата полицаи продължи.

— Трябва да разберем кой е стрелял. И аз вече мисля, знам.

— Затова и те натоварих със задачата.

— Мисля да е Джордж Светкавицата… Сега си давам сметка защо той веднага уби кучето на Розалинда Ръсел… Кросби е платил на Светкавицата да устрои засадата, кучето му е осигурило спирането на влака… Светкавицата уби кучето, защото е помислил, че сме по следите му. Сметнал е вероятно Джеки за Кери… Довечера ще разбера, имам среща със Светкавицата…

Вечерта Джордж Светкавицата наистина чакаше детектива в „Родезия бар“. Поздрави Милтон и Розалинда и тримата седнаха в едно от сепаретата.

Още незапочнали обаче разговора, сервитьорът се приближи до тях и каза, че търсят господин Силс на телефона.

Обаждаше се капитан Монтгомери:

— Дик Кросби призна, че имал намерение да убие Джордж Портър, защото се страхувал, че след договора за печатане на стиховете може постепенно да последва и работа на поета във вестника и оттам изместването на Кросби от така желаното от него място за заместник-главен редактор. Или главен. Призна, че уговорил Джордж Светкавицата и последният съгласно неговите разпореждания се укрил на съответно място… И още в момента, в който ви говоря, групи от полицаи търсят из всички лондонски вертепи въпросния Джордж Светкавицата! Не е ли с вас?

— Не — отвърна Милтон Силс, побърза да прекъсне разговора и бързо се върна при Розалинда и престъпника.

Още не бе седнал на мястото си, когато радиото в бара прогърмя:

„Тук полицейска радиосекцня. Внимание! Всички полицейски постове и команди да търсят опасния бандит Джордж Светкавицата! Повтаряме: Джордж Светкавицата. Въоръжен и опасен!…“

Джордж Светкавицата бавно стана от мястото си, гледайки изпитателно към Милтон Силс. Детективът понечи да каже нещо, но от радиото прозвуча:

„Внимание! За незапознатите с портрета на Светкавицата: Височина 170 см, елегантно облечен, черноок, матово лице. Внимание: да се наблюдават всички гари и шосета. Да се проверяват таксиметровите коли! Внимание…“

— Не смей да мръднеш, ченге! — каза тихо Джордж Светкавицата. — Не само моят пистолет сочи към тебе… Сега ще излиза! Три минути след като изляза оттук, няма да мърдаш от мястото си!

— Рафт, аз…

— Мълчи, ченге! И си дай полицейската значка!

Милтон Силс се подчини.

Светкавицата се поклони на пребледнялата от уплаха Розалинда Ръсел и бързо излезе от заведението.

Детективът почака да минат три минути и като скочи от мястото си, изтича към бара, където поиска телефона. Свърза се е капитан Монтгомери и обясни, че Светкавицата току-що се е измъкнал от „Родезия бар“ и че притежава полицейска значка.

Минута по-късно полицейското радио предаваше:

„Внимание! Опасният бандит Джордж Светкавицата притежава полицейска значка. На никоя гара, на никое шосе, никой пункт да не се пуска да излезе полицай, показващ само значка, а не и полицейската си легитимация! Внимание! Издирва се…“

Милтон Силс и Розалинда изтичаха навън от заведението, намериха такси и се отправиха към Скотлънд Ярд. Там тъкмо пристигна съобщение, че Светкавицата е обкръжен в някаква изоставена къща в покрайнините на града. В една от полицейските коли, тръгващи за там, се качи и Милтон. Когато пристигнаха, къщата бе осветена с мощните фарове на полицейските машини. Ръководещият обсадата рапортува:

— Дадох десет минути срок за предаване, след което ще атакувам!

— Почакайте, дайте ми високоговорител — каза Милтон Силс и като го получи, качи се на една от колите и заговори:

— Джордж, аз съм Милтон Силс! Предай се, обещавам ти, че няма да ти се случи нищо! Нищо незаконно!

Вратата на къщата се отвори и в рамката й се покача Джордж Светкавицата с два револвера в ръцете си.

От полицейските коли затракаха автоматите.

Милтон Силс хвърли високоговорителя и като закрещя „Спрете! Спрете“, затича към падащия на земята бандит.

Беше късно. Кръв шуртеше от цялото тяло на Светкавицата. Все пак детективът се опита да му помогне, престъпникът го погледна с потъмнял поглед и отвори уста:

— Двадесети октомври… Федерал банк…

И издъхна.