Дон Лучио
Смърт във влака (6)

Съучастник в убийството

Детективът и писателката заедно с кучето се настаниха в едно от купетата на влака. И двамата мълчаха. Когато изминаха няколко минути след тръгването на влака, Силс погали Кери и каза:

— Кери, дръж… Дръж, Кери… Хайде… Кери, дръж!

Кучето го гледаше изпитателно право в очите и не помръдваше от място.

— Когато учех моят Джеки, винаги му давах бучка захар — каза Розалинда.

Детективът сви рамене, кой да се сети предварително. После стана и като каза, че ще потърси във вагон-ресторанта, излезе. Върна се с няколко бучки захар и започна отново. Кери само изяде захарта и не помръдна на нито една молба.

По едно време детективът се обърна към Розалинда:

— Струва ми се, че разбрах… Сега зависи от вас. Припомнете си какво говорехте, непосредствено преди да спре влакът.

— Говореха Пат Станлей и Дик Кросби. Станлей, както си го знаят всички, ругаеше, нападаше Портър, а Кросби ту го поощряваше, ту охлаждаше ентусиазма му… Да, спомним си, точно преди да спре влака, Кросби заговори: Това е отстъпление от страна на поета, отстъпление!

Писателката така и не довърши. Щом чу думата „отстъпление“, Кери скочи на крака и излезе бързо от купето. Милтон се втурна след него, кучето влезе в близкото празно купе и скочи към внезапната спирачка…

След миг влакът спря.

Милтон Силс чу стъпки зад себе си и като се обърна, срещна ужасения поглед на Розалинда Ръсел.

— Но защо, защо Кросби е направил това? — шепнеше тя.

— Не знам — каза детективът. — Но в този случай Кросби е трябвало да има съучастник, който да чака вън… край онази скала в храстите… И дали този съучастник е бил Оскар Бъканън — това е въпросът!

В това време в коридора се зададоха началник-влака и един кондуктор.

Милтон Силс разтвори виновно ръце.