Джим Бъчър
Фуриите на Калдерон (49)

Глава 47

Фиделиас потъна в топлата вана и притвори с облекчение очи. Лейди Акватайнус, облечена с тънък копринен халат, постави камата с печата на Акватайн в едно ковчеже на тоалетката си, затвори го и го заключи.

— А моите хора? — попита Фиделиас.

— Грижат се за тях — увери го тя. — Възстанових слуха на водната ти вещица и тя се оттегли с мъжа си в спалнята им. Мисля, че го заслужават — усмихна се тя.

— Провалих се — каза Фиделиас.

— Не изцяло — промърмори лейди Акватайнус. Тя провери температурата на водата и после постави върховете на пръстите си върху слепоочията на Фиделиас. — Без кинжала Гай разполага единствено с подозрения.

— Но той знае — каза Фиделиас. За кратко се почувства замаян от топлата вълна, която го лъхна. Болката му започна да се изпарява в облак от блажено облекчение. — Той знае. Акватайнус вече е разкрит.

Лейди Акватайнус се усмихна. Застана до ваната и остави копринения халат да се свлече от раменете й. Плъзна се във водата при Фиделиас и обви ръце около раменете му.

— Прекалено много се тревожиш.

Фиделиас се отмести смутено.

— Милейди. Може би трябва да тръгвам. Съпругът ви…

— … е зает — измърка тя.

Докосна небрежно повърхността на водата и от нея се издигнаха малки фигурки. Бяха две, лежаха в огромно легло, в богато обзаведена спалня, преплетени в страстна прегръдка, целуваха се.

— Е, милейди — прозвуча отдалече мъркащият глас на Акватайнус. — По-добре ли се чувстваш вече?

— Атис — прошепна лениво гласът на младата жена. — Толкова силен. — Тя потръпна и седна в леглото. — Трябва да вървя.

— Глупости — каза лорд Акватайнус. — Той ще раздава награди с часове. Имаме още време.

— Не, не бива — промърмори тя, но Фиделиас ясно долови вълнението в гласа й.

— Трябва — прошепна Акватайнус. — Ето, така е по-добре.

— Какъв любовник — въздъхна жената. — И скоро ще можем да бъдем заедно, когато го пожелаеш.

— Точно така — каза Акватайнус.

— А лейди Акватайнус? — попита жената.

Устните на лейди Акватайнус се разтеглиха в мрачна усмивка.

— Тя няма да е проблем — отвърна лорд Акватайнус. — Стига приказки.

Гай Кария, Първа дама на Алера, обви ръце около лорд Акватайнус и го придърпа към себе си.

— Виждаш ли — измърка лейди Акватайнус и остави фигурките да се стопят във водата. — Ние имаме повече от един нож в гърба му. — Тя се обърна към Фиделиас и докосна с устни ухото му. Той усети как в стомаха му се заражда приятна тръпка. — Нищо още не е приключило.

 

 

Гай Секстус, Първи лорд на Алера, се спусна в долината Калдерон върху крилат огнен кон. Около него летяха цял легион Аери, пет хиляди на брой, и цялата Кралска гвардия в червените си наметала. Сред тях рицарите Феро и Игнус, Аква, Тера и Фауна, всичките от стари родове, с най-чиста благородна кръв. Фанфарите известиха пристигането им, но въпреки огромния брой мъже в небето, въздухът не изглеждаше дори да помръдва. Първият лорд слезе в Бърнардхолт с целия си легион и хората от Калдерон се стекоха да го посрещнат.

Амара стоеше начело на тълпата посрещачи. В момента, в който Гай слезе на земята, огненият жребец се стопи до струйка дим и изчезна. Когато приближи, Амара коленичи, но той я хвана за ръката, изправи я на крака и я прегърна нежно. Беше облечен в алено и небесносиньо — цветовете на Алера. На кръста му висеше меч. Походката му излъчваше достолепие, сила и енергичност, въпреки бръчките около очите.

Той я погледна в очите и й се усмихна.

— Добра работа, Амара. Браво!

Амара усети сълзите да напират в очите й и изпъна гордо гръб.

— Благодаря Ви, господине!

Легионът се подреди зад тях в лъскавите си доспехи, като стотици смъртоносни водни кончета. Амара изпъна още по-гордо гръб във взетата назаем официална рокля.

— Господине, да Ви ги представя ли в реда, който предложих в доклада си?

Гай кимна.

— Да. Нямам търпение да видя всички.

— Нека Фредерик от Бърнардхолт се яви пред Короната.

Разнесе се всеобщо възклицание от изненада, последвано от бурен смях, после някой избута напред висок, мускулест младеж. Фредерик се огледа, закърши нервно ръце, накрая въздъхна и тръгна към Амара и Първия лорд. Понечи да се поклони, след това се отказа и реши да коленичи, после промени решението си и отново се изправи, за да се поклони.

Гай се засмя, хвана ръката на младия мъж и здраво я стисна.

— Младежо, както ми съобщиха, надвил си в двубой не един, а двама от рицарите наемници, при това въоръжен само с въглищарска лопата.

— Права лопата, господине — поправи го Фредерик и се изчерви. — Така де, ъъ. Ударих ги, да, Ваше Величество.

— Разбрах също така, че в битката за гарнизона си защитавал вратата на сграда в източния двор, за да спасиш от ръцете на маратите децата вътре.

— Да. С лопатата си, господине. Съжалявам… Ваше Величество.

— Коленичи, младежо.

Фредерик преглътна смутено и падна на коляно. Гай извади меча си и острието му проблесна на слънцето.

— За проявени смелост, лоялност и находчивост пред лицето на враговете, Фредерик от Бърнардхолт, посвещавам те в рицар, с цялата отговорност и привилегии, произтичащи от това. От този ден си гражданин на Алера и нека никой не оспорва твоята преданост към Короната. Стани, сър Фредерик!

Фредерик се изправи смаян.

— Но… но аз разбирам само от пасене на гарганти, господине. Не разбирам нищо от битки и тям подобни. Съжалявам, Ваше Величество.

— Сър Фредерик — наблегна на обръщението Гай, — бих искал всичките ми рицари да имаха твоите полезни умения. — Усмихна се и добави: — По-късно ще обсъдим служебните ти задължения тук.

Фредерик се поклони тромаво.

— Да, господине. Благодаря Ви, господине… Ваше Величество… Господине.

Гай посочи с жест настрани и Фредерик, замаян, пристъпи натам.

— Нека Бърнард от Бърнардхолт излезе напред — извика Амара.

Бърнард, облечен в нови дрехи от наситенокафяво и зелено, пристъпи напред от тълпата, коленичи пред Гай и сведе глава.

Гай хвана Бърнард за ръката и го вдигна на крака.

— Разбрах, че си взел нещата под контрол, когато Грам е бил ранен.

— Само помагах, Ваше Величество — каза Бърнард. — Направих това, което всеки би направил.

— Направил си това, което всеки би трябвало да направи — каза Гай. — Има разлика. Съществена разлика. Холтър Бърнард, проявената от теб смелост пред такава опасност няма да остане незабелязана.

Още веднъж Гай докосна с меча си едно по едно двете рамене на Бърнард.

— С властта на Короната, посвещавам теб, Бърнард, за граф на Калдерон.

Главата на Бърнард подскочи и той примига стреснато. Гай се усмихна.

— С цялата отговорност и привилегии от това и така нататък. Изправи се, графе.

Бърнард се изправи, без да откъсва очи от Гай.

— Но Грам е графът тук.

— Граф Грам, опасявам се, сега е лорд Грам, Ваше Превъзходителство. — Гай снижи глас, оглеждайки се наоколо. — Получи леко назначение в долината Амарант, докато се възстановява от раните си. Тук имам нужда от някого, когото местните хора уважават и на когото мога да се доверя. Също така някой, който се ползва с уважението на маратите. Това си ти.

По лицето на Бърнард се разтегна усмивка.

— Благодаря Ви, Ваше Величество. Аз… ще направя всичко по силите си да не ви разочаровам.

— Няма да ме разочароваш — каза Гай. — На първо време ще искам да ме държиш в течение за всичко в долината, с редовни доклади.

Първият лорд погледна настрани към Амара и каза:

— Ще трябва да назнача специален куриер, който да бъде наш посредник. Ще видим дали ще мога да намеря някой желаещ да изминава целия път дотук.

Бърнард се изчерви, а Амара усети как и собственото й лице пламва.

— Благодаря Ви, Ваше Величество — каза Бърнард по-тихо.

Гай му намигна, посочи с жест и граф Бърнард пристъпи към лявата му страна, за да застане до сър Фредерик.

— Дорога от клана на гаргантите — обяви с усмивка Амара. — Излез отпред.

Тълпата се раздели, за да пропусне огромния марат. Дорога се появи, навлечен с всевъзможни скъпи дрехи, които фермерите и легионерите му бяха дали, а също накичен с безброй дрънкулки. Тръгна към Първия лорд и спря пред него. Сложи юмруци на бедрата си, изгледа от горе до долу Гай и заяви направо:

— Ама ти не си достатъчно възрастен за главатар.

— Изглеждам млад за възрастта си — избухна в искрен смях Гай.

— Аха — кимна Дорога. — Така може.

— Тук съм, за да ти благодаря, главатарю Дорога. За това, което си направил за Алера.

— Не го направих за вашата Алера. Направих го заради младия воин. И пак бих го направил. — Дорога вдигна пръст и го опря в гърдите на Гай. — Бъди добър с него, или двамата с теб ще имаме сериозен разговор.

Амара се втренчи ужасена във варварина, но Гай само килна глава на една страна, а устните му потрепериха от усилията да не се засмее. Той отстъпи крачка назад и се поклони на Дорога, което предизвика възбуден шепот сред легиона и фермерите.

— Така и ще направя. Назови наградата, която искаш, и ако е по силите ми — ще я имаш.

— Вече дължа услуги на достатъчно хора — въздъхна Дорога. — Приключихме ли?

— Да, така мисля.

— Добре.

Дорога се обърна, изсвири пронизително и иззад хълма се появи начумерено младо маратско момиче върху огромен черен гаргант. Дорога се приближи до нея, метна се върху гърба на звяра и кимна на Гай.

— Колоритна личност — отбеляза Първият лорд.

— Съжалявам, Ваше Величество. Не знаех, че той ще…

— О, моля те, Курсор. Всичко е наред. Кой е следващият?

Изредиха се няколко легионери и фермери, отличили се със смелост по време на битката, включително заекващият Плувус Пентиус, който беше спасил няколко деца от един ранен стадомор, като го беше пребил до смърт с книгата, в която водел сметките на легиона.

— Исана от Бърнардхолт — извика най-накрая Амара. — Моля, пристъпи напред.

Исана излезе отпред в тъмносива рокля, с гордо вдигната брадичка и сплетена на гърба в тежка плитка коса. Застана пред Гай и направи дълбок и грациозен реверанс, без да свали очи от него. Амара забеляза хлад в погледа й, предизвикателство дори.

Известно време Гай остана мълчалив, изучавайки Исана и с очи. Най-накрая заговори тихо:

— Разбирам, че твоите смелост и кураж са спасили живота на много хора.

— Имаше само един, за когото бях наистина загрижена, Ваше Величество.

— Момчето. Твоят… — Гай пое дълбоко дъх и кимна.

— Племенник, Ваше Величество.

— Племенник. Разбира се. — Гай хвърли бърз поглед към Амара. — Известно ми е също така, че имаш роб, който също като теб е способен на много повече от това, което се очаква от него.

Исана сведе почтително глава.

— Ще купя този роб от теб.

Исана вдигна очи към Гай и на лицето й се изписа напрежение.

— Сигурна съм, че той не е това, за което го мислите, Ваше Величество.

— Нека аз преценя това. Междувременно, Исана, моля, коленичи.

Тя го погледна озадачена, но изпълни поисканото от Първия лорд. Гай извади меча си.

— Посвещавам теб, Исана, в холтър, с всички отговорности и привилегии, които произтичат от това.

Последва секунда мълчание, а след това трескав шепот откъм фермерите и легионерите зад Гай.

— Първата жена холтър — промърмори Гай. — Исанахолт. Самото име звучи приятно, не мислиш ли?

Исана се изчерви.

— Така е, Ваше Величество.

— Брат ти ще бъде зает с новите си задължения. Някой трябва да поеме контрола над холта му. Не виждам причина, поради която някой да възрази срещу това, този някой да си ти. Стани, холтър Исана.

Амара се усмихна, докато Исана отстъпваше.

— Тави от Бърнардхолт, моля, излез отпред.

От тълпата се понесе нетърпелив шепот, но никой не излезе отпред. Амара се намръщи.

— Тави от Бърнардхолт. Моля, излез отпред.

Отново никой не го направи. Гай повдигна едната си вежда и Амара отправи безпомощен поглед към Исана, която затвори очи и въздъхна:

— Това момче…

 

 

— Сигурна ли си, че той искаше точно тази награда, Курсор? — попита Гай.

— Да, Ваше Величество — каза Амара. — Разказа ми как се опитвал да прибере някакви овце, които щял да получи, и по този начин щял да спести пари за един семестър в Академията. Точно тези овце го забъркаха във всичко това.

— Но аз не му предлагам един семестър. Предлагам му покровителство. Той трябваше да бъде тук.

Исана примига невярващо към Гай.

— Покровителство? За Академията? Моят Тави?

— В най-доброто училище в цяла Карна — каза Гай. — Той може да учи там. Да расте. Да научи всичко, което му е нужно, за да успее в живота.

— За това не му е нужна Академия — каза Исана.

— И все пак това е неговото желание, холтър Исана. И това е наградата му. Той ще бъде Тави Патронус Гай и ще се обучава в Академията.

— Да, Ваше Величество — кимна покорно Исана, но тревогата се изписа на лицето й.

Бърнард се намръщи и се огледа. След това посочи и каза:

— Ваше Величество, ето го.

Всички се обърнаха да погледнат на север. След кратко мълчание Гай попита:

— Този с него ли е Фейд?

— Да, Ваше Величество — кимна Амара.

Гай се намръщи.

— Разбирам. Курсор, защо момчето не е тук?

— Той, хм… Изглежда, момчето е доста свободомислещо, Ваше Величество.

— Разбирам. И защо в момента е там и прави това, вместо да е тук и да приеме наградата си?

Амара положи усилие да потисне усмивката на устните си.

— Ваше Величество, той е чирак в холт. Предполагам, че прави това, защото е изпратен да го свърши.

Първият лорд на Алера, заобиколен от поданици, граждани и рицари, се загледа мълчаливо към Тави, който прибираше към къщи малкото стадо от овце и агнета на Хитрушко, следван неотлъчно от рошавия Фейд.