Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кодексът на Алера (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Furies of Calderon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 35гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave(2016 г.)

Издание:

Джим Бъчър

Фуриите на Калдерон

 

Американска, първо издание

 

Превод: Александър Ганчев

Водещ редактор на поредицата: Андрей Велков

Художник на корицата: Росен Дуков

Коректор: Соня Илиева

 

Формат: 60×90/16

Печатни коли: 30

 

Предпечатна подготовка: „Колибри“

Печатница: „Инвестпрес“

ИК „Колибри“, 2013 г.

История

  1. —Добавяне

Глава 24

Исана чу нечий женски глас да казва: „Събуди се. Събуди се“, после някой я зашлеви, силно и рязко. Тя простена стреснато и вдигна ръка пред лицето си. „Събуди се. Събуди се“, чу тя отново и шамарите заваляха през равни, добре премерени интервали и не спряха, докато Исана не се сви на кълбо и не се претърколи на другата страна. Събра сили, надигна се на четири крака и вдигна глава.

Почувства горещината. Кожата й беше плувнала в пот, а дрехите й бяха залепнали за нея. В очите й блестеше ярка светлина. Отне й известно време, преди да осъзнае, че се намираше върху прашен под, а навсякъде около нея горят огньове. Пламъците се издигаха в кръг, може би двайсет крачки в диаметър, от тлееща, димяща жар. Гърлото й беше пресъхнало от жажда, задави се от задушливия дим, започна да кашля и насмалко да повърне.

Накрая запуши с трепереща ръка уста и успя да си поеме въздух, въпреки прахоляка и пушека. Нечии ръце й помогнаха да се надигне, с припрени, уверени движения.

— Благодаря — изграчи Исана и вдигна поглед.

Пред нея стоеше жената, която се беше опитала да удави Тави в Бързата река. Беше тъмнокоса и тъмноока, със съблазнителни форми — мечтата на всеки мъж. Беше красива, въпреки висящата й на мокри от потта кичури коса и мръсотията по лицето й. През лицето й, точно през очите, минаваха няколко ивици от розова, лъскава като на новородено кожа. Устните й се извиха в бегла усмивка.

Исана ахна от изненада и запълзя назад, далече от жената, като не спираше да се оглежда — огньове, нисък таван, гладки, овални каменни стени, веднага след огнения кръг. Видя врата и понечи да стане и хукне към нея, но откри, че краката й не я слушаха. Залитна и се строполи тежко на земята, достатъчно близо до жаравата, за да почувства болезнено горещината по кожата си. Отблъсна се с ръце назад, далече от пламъците.

И жената й помогна, като я издърпа по пода, на безопасно разстояние.

— У, лоша работа — каза тя. — Ако не внимаваш, ще се изгориш.

Остави Исана на пода и приседна срещу нея. Килна глава на една страна и се загледа в лицето й.

— Казвам се Одиана — каза тя. — Сега двете с теб сме затворнички.

— Затворнички — повтори пресипнало Исана и отново се разтърси от силна кашлица. — Затворнички, къде? И какво е станало с краката ми?

— Кордхолт, мисля, го нарекоха. Изпитваш странични ефекти от лечението. Когато Корд те откри на брега, главата ти беше разбита. Накараха ме да те излекувам.

— Теб? Но ти се опитваше да нараниш Тави.

— А, хубавото момче ли? — каза Одиана. — Аз не се опитвах да го нараня. Опитвах се да го убия. Има разлика. — Тя се намести на пода и добави: — Нищо лично.

— Тави — разкашля се отново Исана. — Той добре ли е?

— Аз откъде да знам? — попита Одиана раздразнено. — Издра ми очите, жено. Първото, което видях, след като прогледнах отново, беше този грозен изверг.

— Значи, ти не си… — Исана поклати глава. — Корд е отвлякъл и теб?

— Намери ме, след като се оттече водата — кимна Одиана. — Тъкмо си бях оправила очите. — Тя се усмихна. — Аз не го мога това с ноктите. Трябва да ми покажеш как става.

Исана изгледа жената и не отговори.

— Трябва да се измъкнем оттук — каза тя.

— Съгласна съм. — Одиана погледна към вратата. — Но засега това ми изглежда почти невъзможно. Този Корд, търговец на роби е, нали?

— Да.

— И аз така си помислих — каза тъмнокосата и очите й проблеснаха.

Изведнъж жаждата стана нетърпима.

— Ручей, нуждая се от вода — прошепна Исана.

Одиана въздъхна отегчено.

— Не — каза после. — Не ставай глупава. Оградил ни е с огън. Пресушил ни е. Фурията ти не може да те чуе, а дори и да успее, с това, което ти донесе, няма да напълниш и половин шепа.

Исана потрепери. За пръв път откакто откри Ручей, не получи моментален отговор от нея, дори не долавяше успокоителното й присъствие. Тя преглътна тежко и огледа вътрешността на помещението. По стените висеше сушено месо и из въздуха се стелеше дим. Явно бяха затворени в сушилнята за месо на Кордхолт.

Беше затворничка на Корд.

Самата мисъл я накара да потрепери и косата й да настръхне.

Одиана я наблюдава известно време, без да проговори, и накрая кимна.

— Да ти кажа, той не смята някога да ни пусне да излезем оттук. Долових мислите му още преди да ни докара тук.

— Жадна съм — каза Исана. — Жегата ще ме довърши. Трябва да пия нещо.

— Оставиха ни две малки чашки вода — каза Одиана и кимна към отсрещната страна на огнения кръг.

Исана забеляза двете дървени чашки на земята и се примъкна към тях. Вдигна първата, но тя беше съвсем лека, празна. Хвърли я настрана. Гърлото й направо изгаряше. Опита втората.

Оказа се също празна.

— Ти спеше — каза Одиана. — И аз изпих всичко.

Исана я изгледа озадачено. Не можеше да повярва на ушите си.

— Горещината ще ни убие — каза тя, едва сдържайки се да не повишава тон.

Тъмнокосата се усмихна апатично.

— Не и мен. Аз пих за двама.

Исана стисна зъби.

— Всъщност права си. Използвай я. Призови фурията си и я изпрати за помощ.

— Прекалено далече сме от всякаква помощ, момиче.

Исана стисна ядосано устни.

— Тогава, когато някой от тях влезе…

Одиана поклати глава.

— Да не мислиш, че им е за пръв път? — попита тя с хладен, равнодушен тон. — Търговците на роби с това се прехранват, това им е работата, момиче. Оставиха ни точно толкова, колкото да не умрем от жажда, но да не можем да използваме фуриите си. Да кажем, че опитам. Няма да успея и те ще накажат и двете ни.

— Това е, значи? Няма дори да опитаме, така ли?

Одиана затвори очи и наведе глава.

— Ще имаме един-единствен шанс, момиче — каза накрая тихо.

— Не съм мо…

— Разсъждаваш като такова — изсъска Одиана. — Знаеш ли колко от робините биват изнасилени в първите ден-два от пленяването им?

От въпроса на чернокосата я побиха тръпки.

— Не.

— А знаеш ли какво се случва с онези, които се съпротивляват?

Исана поклати глава.

Одиана се усмихна.

— Съпротивляваш се само първия път. След това те се погрижват никога повече да не ти хрумне да го правиш. От мен да го знаеш.

Исана изгледа продължително жената.

— Колко дълго си била робиня? — попита я.

Одиана избута назад кичурите коса, разпилени по лицето й.

— Когато бях на единайсет, моят холт продаде дълга на баща ми на група търговци на роби. Отведоха всички ни. Убиха баща ми, по-големия ми брат и бебето. Задържаха майка ми, сестра ми и мен. И по-малкия ми брат. Беше красиво момче. — Погледът й се зарея отнесено, после спря на стената отсреща. В очите й се отразиха пламъците на огъня. — Бях прекалено млада. Още не беше дошъл първият ми цикъл, нито бях открила фуриите си. Но в онази нощ всичко стана наведнъж. В нощта, когато ме отведоха. Подаваха си ме около огъня като мех с вода. Сетивата ми се пробудиха и започнах да долавям всичко, което те изпитваха, момиче. Всичката им похот, омраза, глад. Преминаха през мен. Влязоха в мен. — Тя започна да се поклаща напред-назад. — Не знам ти как си открила способностите си, призователке на вода. Но се благодари на всички фурии от Карна, че не си имала моето пробуждане. — Усмивката бавно се върна на устните й. — От подобно преживяване човек като нищо може да полудее.

Исана преглътна.

— Съжалявам за това, Одиана, но ако сега работим заедно…

— Ще умрем заедно — прекъсна я Одиана и раздразнението се върна в тона й. — Сега ме чуй, момиче, ще ти обясня какво има да става. Преживяла съм го веднъж.

— Добре — прошепна тихо Исана.

— Има два вида търговци на роби. Едните влизат в занаята, за да печелят, за тях това е просто работа. Другите го приемат лично. Първите работят за Консорциума. Те не повреждат стоката, освен ако не е, за да наложат дисциплина или да дадат урок. Ако те харесат, канят те в шатрата си, дават ти добра храна и те омайват с приказки. Резултатът е същият като при изнасилването, с тази разлика, че се наяждаш добре и получаваш меко легло след това.

— Корд не такъв.

— Не, не е. Той е от другия вид. Като онези, които отведоха семейството ми. За него е от значение да те подчини на волята си. Да те пречупи. Той не цели да достави стока с добро качество, способна да работи или доставя удоволствия. Той иска да ни види разкъсани на парчета. Иска да освирепеем като животни. — Одиана се усмихна. — Пречупването е онази част от работата, която му доставя истинско удоволствие.

Стомахът на Исана се сви на топка.

— Пречупването — прошепна тя. — Той…

— Точно така. Ако искаше да те убие, отдавна щеше да си мъртва. — Одиана се усмихна ехидно. — А и видях някои от жените, които държи тук. Зайци. Овце. Обича ги плахи и безпомощни. Да не се съпротивляват.

Тя потрепери и се протегна. Изви грациозно гръб и притвори за момент очи. Протегна ръка към яката на залепналата по кожата й риза и започна да разкопчава едно по едно копчетата.

— Добре ли си? — попита Исана.

— Нямам много време — каза Одиана и облиза устни. — Слушай внимателно. За него играта се състои в това, да те изплаши. Не се ли страхуваш от него, няма никаква власт над теб. Ако си кротка и сдържана, не си това, което му трябва. Разбра ли ме?

— Да — каза Исана. — Но не може просто да си седим тук и…

— Докато не те пречупи, имаме шанс за оцеляване. За него аз съм просто една красива курва, от която да се възползва. Ти си тази, която иска да пречупи. Докато успяваш да се владееш, той няма онова, което иска.

— А какво ще стане, ако успее да ме пречупи?

— Ще те убие — отвърна спокойно Одиана. — Ще убие и мен, защото знам, че си тук. После ще се отърве от телата. Но това няма да се случи.

— Няма ли?

— Защото няма. По един или друг начин. Трябва да издържиш само ден. Само толкова. Защото, уверявам те, ако се пречупиш, няма да изкараме и час. Затова изпих и двете чаши.

Исана едва си пое въздух от напрежение. Главата й се замая.

— Някога пробвала ли си афродин, момиче?

— Не. — Тя зяпна учудено Одиана. — Никога.

Одиана облиза устни и се усмихна.

— Отнема ти всички задръжки. Започваш да искаш неща, които знаеш, че не трябва. Аз поне знам как действа. — Тя отново изпъна гръб и продължи да разкопчава блузата си, докато не разкри меките извивки на гърдите й. Повдигна полата си и оголи едно силно, гладко бедро. После прокара пръст по него. — А сега да преговорим тактиката си. Аз ще гледам да са доволни. А на теб ще ти е все тая. Това е, просто и ясно.

Вътрешностите на Исана се преобърнаха. Започна да й се повдига, докато гледаше вторачено тъмнокосата жена насреща си.

— Ти ще…

Тя не можа да довърши. Мисълта я ужасяваше.

Устните на Одиана се разтеглиха в усмивка.

— Да ти кажа, не е неприятно. Само̀ по себе си. Даже е хубаво. А и аз няма да мисля за тях през това време. — Усмивката й се разшири и очите й се извъртяха нагоре. — Аз ще си мисля за парчетата. За парчетата, на които ще станат, когато моят господар ги докопа. Той първо ще се погрижи за една работа, но после ще дойде за мен. И тогава ще има много парчета. — Тя потръпна и изстена. — И ето. Ето че вече съм щастлива.

Отвратена, Исана поклати глава. Не можеше да повярва на очите си. Просто не беше възможно. Двамата с брат й бяха работили цял живот, за да превърнат Калдерон в безопасно, цивилизовано място, място, където Тави да расте. Това не беше част от света, който тя градеше. Това го нямаше в мечтите й.

Очите й се наляха и тя с мъка потисна сълзите, за да не изгуби и тази оскъдна влага от тялото си. В отчаянието си инстинктивно потърси Ручей за помощ, но не я откри. Сълзите потекоха по бузите й.

Болеше я. Отвътре. Чувстваше се ужасяващо, безнадеждно самотна. Не й беше останало друго, освен компанията на тази луда жена. Отново потърси Ручей и отново не я откри. Опита отново и отново. Отказваше да приеме факта, че фурията й не можеше да я чуе.

Не чу приближаващите стъпки чак докато не бяха вече пред вратата. Някой я отвори рязко. Едрата грозна фигура на Корд се очерта в рамката на вратата. Зад него стояха още дузина мъжки силуети.