Мартин Тошев
Земята на човека

Звук в нощта, тъй ясен и прекрасен

осенен от зла съдба, луната бледа, земята плаха,

кой може да предвиди краха на новата Земя.

Кой измайстори мотора, ключът към вечността,

за да можем да преминем през простора на сияйната тъма.

Но той изхвърля зла отрова в синьото небе,

дали ще е виновен, ако смъртта ни призове.

Замислени вървим напред във вечността,

за да можем да открием своята съдба,

която всъщност си мислим, че владеем,

но тя е умна и ни се изплъзва.

Къде съм Аз във този свят, тъй ясен и прекрасен.

Къде си мисля, че летя, когато всичко в този свят

утихва пред човешката ръка.

За какво, човеко, даден ти е този ум,

ако не за да се замислиш за родната планета и

за твоя дух, ако не Земята на човека.

 

Април, 2002 г.