Робърт Лъдлъм, Патрик Ларкин
Московски вирус (21)

Глава двайсета

Вашингтон, федерален окръг Колумбия

 

Разположен на площад „Лафайет“ срещу Белия дом, хотел „Хей-Адамс“ е типична вашингтонска забележителност. Вече близо осемдесет години красиво обзаведените му стаи, ресторанти и клубни помещения неудържимо привличат знаковите лица в голямата игра на върха — могъщи политици, министри и водещи в кабинета фигури, висши съветници от Белия дом, прочути актьори и богати бизнесмени.

Главният ресторант на хотела се нарича „Лафайет Рум“ и е известен с чудесната си, спечелила редица международни кулинарни награди кухня и прекрасния си избор на първокачествени вина. От почти година заведението беше и любимо място за срещи на група високопоставени членове на сенатските и конгресните комисии за разузнаване и въоръжени сили. Поне веднъж седмично те се събираха в „Лафайет Рум“ на „работен обяд“ заедно с главните аналитици и съветници от Пентагона, ЦРУ и Държавния департамент. Тези редовни сбирки бяха прекрасна възможност за обмен на информация и неофициален коментар по текущите политически проблеми, а много често даваха и шанс да се изглаждат лични дрязги и сблъсъци в приятелска, добронамерена атмосфера и с помощта на колегите — нещо доста по-трудно в обичайната йерархична обстановка на Капитолия.

Днес в блестящата от чистота ресторантска кухня с продуктите сръчно свещенодействаше един от най-новите заместник главни готвачи, румънски имигрант на име Драгуш Братяну. В голямо, плитко блюдо приготвяше един от специалитетите си с грах, аспержи, пресен зелен фасул, няколко супени лъжици от прясно скълцан лук в естрагонов оцет. Стараеше се всячески и добавяше още всевъзможни подправки и други компоненти към тази специална салата, поръчана от един от най-уважаваните специалисти на Държавния департамент по въпросите на руската външна политика.

Огледа се през рамо внимателно. Всички наоколо — множество мъже и жени в блестящи бели престилки — бяха заети с приготвянето на поръчки за немалката тълпа посетители. Никой не му обръщаше внимание. Сега имаше възможността да го направи.

Усещайки устата си съвсем пресъхнала, ниският, набит мъж бръкна в джоба на престилката и извади малко шишенце с прозрачна течност. С бързо, уверено движение свали тапичката и изсипа безцветното воднисто съдържание в току-що завършената салата. Сетне добави още олио, за пореден път разбърка съставните части с голяма лъжица и натисна звънеца.

Келнерката се появи тутакси.

— Нещо за мен ли?

— Пролетна салата за маса пета — спокойно посочи блюдото Братяну.

Без да се бави и секунда, тя постави купата върху сребърния поднос, взе го и мина през люлеещите се двойни врати на път към елегантния салон отвъд тях. Гледайки я в гърба, румънецът въздъхна с облекчение. Току-що бе спечелил още двайсет хиляди щатски долара — пари, за които няма да плаща данък. Ще докладва поредния успех на контролиращия агент и ще ги прехвърли в сметката си в онази панамска банка. А междувременно още един смъртоносен вариант на ХИДРА поемаше пътя си към набелязаната жертва.

 

 

Москва

 

Столичният канал — на руски наречен Водоотводний — минава от изток на запад, описвайки голяма дъга, преди да се влее в Москва-река на километър и нещо от Кремъл. В същото време той маркира и северната граница на голям район на име Замоскворечие, където живеят предимно чужденци, най-вече европейски и американски бизнесмени и техните семейства. По южния бряг на замръзналия канал се редят бледожълти три– и четириетажни сгради, строени навремето за луксозни градски домове, а днес разделени на множество по-малки апартаменти.

В момента Джонатан Смит бе в гостната на един от тези апартаменти. Стоеше пред прозореца и се взираше навън. Беше късно, почти полунощ, тъмнеещите улици бяха почти пусти. Пред дома тромаво мина синьо-бяла милиционерска кола, сетне сви вляво по мост, който отиваше направо до Кремъл. Червените й стопсветлини бавно избледняха, сетне изчезнаха в плътния зимен мрак. Смит отстъпи от прозореца, върна на място отдръпнатите дебели пердета и изгледа Киров с присвити очи.

— Сигурен ли си, че квартирата е безопасна?

— Питаш ме дали е абсолютно сигурна? — сви рамене руснакът и се усмихна. — Такова място, брат ми, просто няма. Не мога да ти го обещая. Но пък тази е най-сигурната, която можах да намеря за толкова кратко време. Собственикът ми е стар приятел и длъжник, има да ми връща множество услуги, спасявал съм му живота, заради мен е на свобода. А най-хубавото е, че останалите наематели са все бизнесмени на кратки командировки тук, постоянно пристигат и си заминават от Москва. Затова за теб с Фиона тук никой не може да каже нови ли сте, не сте ли.

— Смит кимна. В думите на Киров имаше желязна логика. Москва е почти задръстена с жители и посетители, хората поначало са подозрителни и склонни видят ли нещо, което им се стори нередовно или необичайно, да го докладват на властите. Но след като и другите наематели в голямата къща са постоянно пристигащи и заминаващи, той и Фиона едва ли ще привлекат ненужно внимание.

— И все пак колко време можем да останем тук, без да създаваме главоболия на теб и твоя приятел — хазяина?

— Стопроцентово поне два-три дни, може би и повече — отвърна Киров. — След това най-разумно е да ви преместя на друго място, може би извън града.

— Ами ти самият, Олег? — тихо попита Фиона, седнала на канапето зад двамата мъже.

Изглеждаше бледа и посърнала, след като на няколко пъти бе гледала смъртта в очите по време на инцидента с линейката. На масичка пред себе си бе разтворила записките на Елена Веденская, а до нея лежеше тефтер, където с помощта на Джон бе нахвърлила груб превод на по-важни моменти от бележките и някои медицински термини. Заедно със Смит бяха прегледали по-голямата част от тях, а междувременно Киров се бе върнал от покупки с храна и някои най-необходими тоалетни принадлежности. За нови дрехи се налагаше да почакат най-малко до следващия ден.

— Аз ли? — усмихна се едрият руснак и поклати глава, но в очите му имаше сенки. — За мен не се безпокойте, аз не съм в опасност. Убеден съм, че онези, дето ви преследваха, не са успели да видят лицето ми. Поне не и онези, които са още живи.

— Но джипът, който остана там? По него не могат ли да те проследят?

— О, не — убедено отвърна Киров. — Купувал съм го с налични пари на ръка, и то чрез поредица посредници. Регистрацията му няма нищо общо с мен.

— И все пак имаме проблем — обади се Смит.

— Така ли? — повдигна вежди Киров.

— С теб сме работили заедно — това трябва да го има някъде в архивите. И тук, и във Вашингтон — по случая Касандра, кризата с шарката — припомни му американецът. — А онези хора, които и да са те, ми знаеха и името, и чина, а вероятно имат добра представа и за дейността ми. И като нищо ще стигнат и до Олег Киров, бивш генерал от ФСС.

— Никак не е вероятно, ама хич — рече руснакът просто и на лицето му светна лека иронична усмивка. — Защото преди да напусна ФСС, взех нужните мерки някои строго секретни документи да изчезнат… а и в компютрите бяха изтрити. Със сигурност мога да те уверя, че никой в Лубянка няма да намери информация, която да свързва моето име с печално известния нам подполковник Джонатан Смит. И ако си спомняш, още тогава — при съвместната ни работа — подробностите около временното ни сътрудничество бяха известни само на малцина.

Смит кимна, помнеше, как да не помни. Внезапно изпита силна умора и се насочи към голямото кресло срещу Фиона. Още в края на успешното им измъкване с остарелия Москвич бе отминала адреналиновата фаза и сега се чувстваше отпаднал и неспокоен. Истинско блаженство бе да се настани удобно някъде, да протегне крака и да даде на уморените си мускули малко истинска почивка, та било и за кратко време. От креслото отново вдигна очи към Киров.

— Добре де, да речем, че лично ти не си в опасност. Все пак иска ми се да зная каква точно роля играеш в тази бъркотия сега? — усмихна се криво Джон. — Не че се съмнявам, забележи! Би било черна неблагодарност, след като спаси и двама ни от сигурна гибел. Просто съм любопитен как така се появи точно в най-критичния миг? Още повече въоръжен, и то на волана на превозно средство, дето не може да бъде проследено до теб.

— Фиона ме помоли да й прикривам гърба по време на срещите ви тук и там, а сетне и с доктор Веденская — тихо отвърна руснакът. — И аз с удоволствие го направих.

— Олег си е организирал частна детективско-консултантска фирма, движи предимно въпроси на фирмената сигурност на чуждестранни бизнесмени, които имат делови връзки в Москва, дава съвети, посредничи, изобщо има най-разностранна дейност — обясни Фиона и за пръв път след като се измъкнаха на косъм от смъртта, в очите й се появиха весели пламъчета. — Ама изборът му е по-широк, има и някои други клиенти, нали така?

— Например вашият мистериозен г-н Клайн — намеси се Олег и се ухили на Джон. — И ето ни отново колеги.

Смит кимна бавно — повечето неща си идваха на местата. Пенсионираният руски офицер бе един от московските агенти на Фиона, член на лично подбран от нея елитен екип — както му бе намекнал и самият Клайн. Пенсиониран или не, Киров сто на сто все още имаше приятели и сериозни връзки на най-важни места и нива в руското правителство. Да не говорим за огромния му опит и професионална ерудиция. Сега му ставаше ясно защо Фиона бе толкова сигурна, че бързо може да провери списъка на потенциалните му източници сред елитните руски лекари и академични специалисти. И нищо чудно нямаше в увереността й, че досието на Елена Веденская в тайните служби е било наистина прочистено от политически инкриминиращи я постановки. Колко ли още други досиета бе манипулирал Киров, преди да стане лична жертва на чистките на режима на Дударев?

Джон отново изгледа едрия руснак с безмълвна симпатия. В същото време се питаше как ли помирява в себе си сегашното сътрудничество с американска разузнавателна институция и дългогодишното си минало на лоялен високопоставен офицер от руското военно разузнаване и други тайни служби? Знаеше от дългогодишния си опит, че тези случаи на раздвоена лоялност най-често завършват по най-неприятен начин. И най-свестните хора често се пречупват под непосилното бреме да избират между абстрактни идеи и далеч по-близките кръвни и родни връзки. И без да му мисли много как би прозвучало това на самия Киров, взе та го изтърси на глас.

— Виж, аз съм си все така руски патриот, докторе — отсече Киров и мускулите около челюстта му видимо се напрегнаха. — Но не и немислещ патриот. Дударев и неговите поддръжници насила връщат Русия назад, обратно в тъмните години от старото време на тирания и безчинства, а този път ще ни доведе единствено до истинско нещастие, а може би и до гибел. И доколкото това е абсолютно вярно, а и доколкото не вредя на истинските национални интереси, не виждам никакъв проблем в това, че ви помагам, още повече в този случай.

След тези си думи Киров изгледа американеца продължително и когато заговори отново, гласът му прозвуча твърде остро.

— В миналото сме се сражавали срещу общ враг, заедно сме лели кръв, Джон. И сега просто настоявам още веднъж да ми се доверите напълно. Толкова ли много искам, след като няколко пъти рискувах живота си за вас двамата с госпожица Девайн?

— О, не, прощавай, Олег — побърза да стане на крак Смит и да подаде ръка, съзнавайки, че бе направил здрав гаф, изпускайки на глас неща крайни и обидни за един стар боен другар.

Погледна Киров право в очите и силно му стисна ръката.

— Съжалявам, Олег, искрено съжалявам. Крайно нередно от моя страна бе изобщо да се съмнявам в твоята чест и почтеност.

— Много добре разбирам какво си помислил, на твое място и аз бих имал резерви и съмнения — отвърна руснакът. — Подозрението и недоверието са постоянни спътници в играта на шпиони, която водим.

И двамата отново искрено си стиснаха ръцете.

— Сега, след като се уверихте взаимно, че и двамата сте благородни, лоялни, достойни за доверие и притежавате още цял куп добродетели, ще ми помогнете ли с тези записки? — иронично подхвърли Фиона към Смит и посочи разпилените по масичката листа. — Руският ми е достатъчно добър, но не притежавам особени познания в областта на медицината и авангардните й технически постижения. Затова, моля ви, подполковник, обяснете ми някои неща тук. Не съм напреднала достатъчно в материята, що се касае прехвърлянето й на разбираем английски.

Джон се усмихна смутено, трябваше да признае справедливостта на упреците. И се изчерви въпреки голямото си нежелание, сетне се премести до нея и побърза да вземе в ръка поредния лист с бележките на Веденская.

— Права сте, госпожице Девайн. Хайде, питайте поред. Изцяло на вашите услуги съм.

Киров прикри усмивката си и тръгна към кухничката да разтовари покупките. След малко се мярна за миг на вратата, за да ги попита дали не желаят да им запари силен чай като средство срещу умората. И двамата приеха с охота. По-късно руснакът донесе чая и се настани на масичката при тях. Тогава и тримата заедно задълбаха в множеството ситно напечатани на кирилица бележки. Текстът беше писан на машина, в плътни колони, пълни със съкращения, особена терминология и машинописна стенография, каквато очевидно Веденская и други лекари от екипа й бяха използвали и друг път.

Работата се оказа трудоемка и бавна, отне им часове поред, затова и осъмнаха. Макар и трудни за разбиране, на места дори загадъчни поради строго професионалния език, записките на Веденская се оказаха извънредно изчерпателни. Тя се бе постарала да запише всички важни данни на първите четири жертви: имена, възраст, пол, социално-икономическо положение, особени физически и умствени характеристики. Бе добавила и подробните си наблюдения върху развитието на загадъчната болест при всеки отделен пациент — от първия момент на приемането му в болницата до самата му смърт. Всички резултати от изследванията и аутопсията бяха цитирани тук също, макар и в резюме, при което релевантните факти бяха коментирани и анализирани по няколко различни начини.

Накрая Смит се изправи, за да раздвижи изтръпналите си крайници, и дълбоко въздъхна. Очите му бяха силно зачервени, изглеждаха възпалени или раздразнени от нещо, а гърбът и вратът го боляха дори и при най-малкото движение.

— Е, какво мислите сега? — веднага запита Фиона.

— Че не сме по-близо до разгадаването на мистерията, отколкото в самото начало — рече той направо. — Записките потвърждават абсолютно всичко, което Петренко ми каза, преди да го убият. Жертвите не са се познавали една друга. Живели са в различни краища на Москва, в най-крайните предградия. Нямат общи приятели или познати, нито нещо, което ги свързва. По дяволите, дори и начинът им на живот е коренно различен, както и работата или заниманията им. Тук няма нищо, ама абсолютно нищо, което да мога да възприема като естествен носител на заболяването.

— Носител ли казахте?

— В дадения контекст той би могъл да бъде индивид, животно или микроорганизъм, който предава дадена болест. Носител, преносител или разпространител, вирусоносител — обясни Смит.

— А това е важно, така ли? — попита Киров.

— Може да бъде изключително важно — кимна Смит, — защото всичко подсказва най-категорично, че това заболяване не е дошло по естествен път от природата. Тоест какъвто и да е смъртоносният механизъм, той може да е създаден в нечия лаборатория, било нарочно, било случайно…

Тук замълча и се замисли дълбоко. Устните му се опънаха в тънка и дълга права линия.

— Какво ви хрумна, подполковник? — запита го Фиона.

— Нещо много грозно, направо страшно — отвърна Джон тихо и се намръщи. — Вижте, засегнатите от тази болест хора са съвсем различни, както могат да бъдат толкова нееднакви само четири нарочно подбрани именно по такъв критерий индивиди. Не е ли така?

Другите двама кимнаха, озадачени.

— Е, добре тогава — все едно, че са били набелязани за експериментални обекти — подбрани за изпробване на действието на даден смъртоносен организъм или процес върху хора на различна възраст, различен пол и обмяна на веществата.

— Това наистина е страшна мисъл — трезво откликна Фиона Девайн и лицето й се изопна. — Вие сега имате предвид и още нещо, нали? Онзи слух, който спомена доктор Веденская — за източногермански учен, така ли?

— Именно — потвърди Смит и раменете му увиснаха. — И ако Вулф Ренке е все още жив, случаите с тези четиримата могат да се окажат именно такъв опит — изпробване на опасни биологични оръжия върху хора. Такъв тест би бил в стила на онзи негодник с болна психика на име Ренке. Но дори и да направим такова предположение, то пак не ни отвежда никъде. Досега не успявам да определя някакъв полезен общ знаменател в бележките по отделните случаи. Те просто не съдържат данни, които могат да ни дадат по-ясна идея откъде идва заболяването, как умъртвява жертвите си или поне как се разпространява…

— Което ни изправя пред смущаващ парадокс — изтъкна Киров, а очите му бяха хладни. — Ако записките са толкова безполезни, защо толкова много хора бяха вече убити в опит да ни се попречи да ги получим и проучим?