Дейвид Брин
Килн хора (60)

60. Криви огледала

… жестоки брациерни лъчи…

Дяволите да го вземат този импулс да диктувам, вграден в едно от голем-телата, служещи за огледала, затварящи растящата вълна.

Между брациерните полюси се надига нов вид Постоянна вълна. Скоро тя ще излезе от затвора си, пръскайки тези порцеланови кукли с достатъчно сила, за да издържи седмици над умиращия град, хранейки се с манната на милионите угасващи пламъчета. Храна, достатъчна да завърши преобразяването от създание в Създател.

Докато тече обратното броене, се води отчаяна битка. Кой отпечатък ще носи създаденият от брациера бог? Чия личност? Точно в този момент вълната се колебае между две възможни положения — две противоположни дефиниции на Аз.

Йосил е с мен, границите ни се припокриват в завихряния, подобно на две неподдаващи се на смесване течности. И двамата крещим срещу това противоестествено сливане! Все едно да се опитваш да прехвърлиш в себе си чужд дубъл — нещастие, което никой не опитва втори път. Как можеш да споделяш с някого, без да имате съгласие за измерения като ляво-дясно? Горе-долу? Вътре-вън? В солистичен план всичко това е субективно. Моите версии побягват под ъгли, които нямат нищо общо с неговите.

Общуването ще настъпи, когато най-накрая се издигна над всичко това като всичко променящо божество. Ще установя честни мерки, които са прости и универсални, и ще поканя всички да се присъединят към мен в огромния нов космос! Използвайки суров материал, по-прост и от вакуума, заедно ще създаваме звезди и планети, цели нови Земи.

Но първо трябва да спечеля контрола.

Аз съм по-отдавна тук и растях неимоверно през последните няколко часа. Но противникът ми знае повече на теория. Той също така има предимството на позицията си. С всяко ритмично преминаване махалото ме разрязва като нож, минавайки през мекия център на брациера, през най-енергетичната и чувствителна точка.

Нещо по-лошо, дърпа ме присъствието истАлбърт, който е толкова близко, че образът му влиза в мен през две очи. Червеният дубъл го вижда как се спуска от западния парапет. ИстАлбърт изглежда ужасно. Потен и пребледнял. Тресе се. Истински ужас.

С всяка негова приближаваща стъпка брациерът потръпва!

Той е моят архетип… причината, поради която оцелях и достигнах до това състояние.

Сега се изправя на пътя ми.

Горкият Албърт трябва да си иде.