Майкъл Конъли
Черната кутия (25)

24.

Бош раздели съботния ден между работата и семейството. Успя да убеди Чу сутринта да се срещнат в службата, за да поработят, без да ги наблюдават лейтенант О’Тул и колегите им от „Неприключени следствия“. Пустееше не само отделът, но и двете крила на огромния сектор „Грабежи и убийства“. След отмяната на заплащането за извънреден труд в елитните детективски отдели през уикенда се мяркаха хора само при сензационни дела. За техен късмет в момента нямаше такова.

След като спря да мърмори, че безплатно се отказвал от половин събота, Чу се зарови в компютъра и се зае с още по-сериозна проверка на мъжете от 237-а транспортна рота на Калифорнийската национална гвардия.

Въпреки че стесняваше фокуса си върху четиримата от снимката на борда на „Сауди Принесе“ и петия, самия фотограф, Бош съзнаваше, че изчерпателното разследване изисква да проверят всяко име, на което са се натъкнали във връзка с 237-а рота, особено онези, които са били на круизния кораб приблизително по едно и също време с Анеке Йесперсен.

Ако не друго, това упражнение поне щеше донесе дивиденти при евентуално повдигане на обвинение. Защитата винаги твърдеше, че полицията си е сложила конски капаци и се е съсредоточила само върху техните клиенти, докато истинският виновник се е изплъзнал. Като разширяваше обсега си и проверяваше всички известни гвардейци от 237-а рота през 1991-ва и 1992-ра, Хари лишаваше от основание защитната теза за ограничения фокус още преди да се е стигнало до съдебен процес.

Докато Чу работеше на компютъра си, Бош разпечата всичко, което бяха събрали за петимата — общо двайсет и шест страници информация. Повече от две трети от тях бяха посветени на шериф Дж. Дж. Дръмънд и Карл Козгроув, двамата, които имаха влияние в бизнеса, политиката и органите на закона в Централната долина.

След това принтира карти на районите в Сан Хоакин, които имаше намерение да посети през следващата седмица. Те също му позволяваха да види географските връзки между местата, където работеха и живееха петимата. Всичко това представляваше част от пакет, какъвто рутинно се подготвяше преди командировка, свързана с провеждане на разследване.

Междувременно се получи имейл от Хенрик Йесперсен. Датчанинът най-после отишъл до склада си и намерил данните за пътуванията на сестра му през последните месеци от живота й. Те само потвърждаваха голяма част от нещата, които беше разказал на Бош за престоя й в Съединените щати и Щутгарт.

Според данните на Хенрик през последната седмица на март 1992-ра Анеке прекарала в Германия само два дни. Отседнала в хотел „Швабиан Ин“ край казармата „Пач“ на американския военен гарнизон. Не знаел нищо повече за целта на посещението й в Щутгарт, но проверката на Бош в интернет установи, че тъкмо там се помещава военната Служба за криминални разследвания. Детективът също научи, че щутгартската СКР разследва всички военни престъпления, свързани с „Пустинна буря“.

Изглеждаше ясно, че Анеке Йесперсен е проверявала в Щутгарт за евентуално престъпление, извършено по време на операцията. Бош обаче нямаше представа дали това я е отвело в Съединените щати. От личен опит знаеше, че дори неговото положение на служител на закона не му осигурява съдействие от страна на СКР. А една чуждестранна журналистка би имала още по-големи трудности в събирането на информация за престъпление, което по онова време най-вероятно още се е разследвало.

До обяд Хари приключи с приготовленията за пътуването си и можеше да си тръгва. Още повече че Чу очевидно нямаше търпение да си тръгне. За Бош това нямаше нищо общо със заплащането за извънреден труд. Просто имаше планове за останалата част от, деня. Знаеше, че дъщеря му скоро ще се събуди, и се канеха да отидат в „Хенрис Такос“ в Северен Холивуд. За него това щеше да е обяд, а за нея — закуска. После си бяха запазили билети за един 3D филм, който Мади много искаше да гледа. Накрая щяха да отидат на вечеря с Хана в „Крейгс“ на Мелроуз.

— Готов съм за тръгване — каза Бош.

— И аз — отвърна Чу.

— Откри ли нещо, което си струва да обсъдим?

Говореше за проверката на другите имена от 237-а рота.

Чу поклати глава.

— Нищо сериозно.

— Направи ли нещо по съобщението, което ти оставих снощи?

— Кое?

— За военните, интервюирани в репортажа на Йесперсен за „Сауди Принсес“.

Чу щракна с пръсти.

— Съвсем забравих. Получих съобщението късно и днес просто забравих. Веднага ще се заема.

И отново се обърна към компютъра си.

— Не, тръгвай си — каза Хари. — Можеш да го направиш и утре от вас или в понеделник. И без това има нищожна вероятност да изскочи нещо.

Чу се засмя.

— Какво има? — попита Бош.

— Нищо. Просто при тебе всички вероятности са нищожни.

Хари кимна.

— И така да е. Обаче когато някоя от тях даде резултат…

Сега пък кимна Чу. Беше виждал достатъчно много нищожни вероятности на Бош да дават резултат.

— До скоро, Хари. И внимавай там.

Бош беше споделил с него плана за своята „отпуска“.

— Ще те държа в течение.

В неделя стана рано, направи си кафе и излезе с него и джиесема си на задната веранда, за да се наслади на утрото. Беше хладно и влажно, ала той обожаваше неделните утрини, защото бяха най-спокойното време през седмицата в Кауенга. Тих магистрален шум, никакъв грохот на пневматични чукове от многобройните строежи в планинския проход, никакъв лай на койоти.

Погледна си часовника. Трябваше да се обади по телефона, обаче щеше да изчака до осем. Остави джиесема на масичката и се отпусна на шезлонга. Усещаше как утринната роса навлажнява ризата му. Нямаше нищо против. Доставяше му удоволствие.

Обикновено се събуждаше гладен. Но не и днес. Предишната вечер в „Крейгс“ беше изял половин кошничка чеснов хляб, преди да омете салата „Зелена богиня“ и говежда пържола. И за десерт — половината хлебен пудинг на дъщеря си. Вкусната храна и приятният разговор превърнаха вечерта в изключителен успех. На Мади и Хана също им хареса, макар че престанаха да обръщат внимание какво ядат, щом забелязаха актьора Райън Филип с група приятели в едно сепаре в дъното.

И сега Бош бавно си пиеше кафето, знаейки, че това ще е цялата му закуска. В осем затвори плъзгащата се врата и позвъни на своя приятел Бил Холоднак, за да се увери, че предварително уговореният им план за сутринта още е в сила. Говореше тихо, за да не събуди дъщеря си. Няма по-страшно нещо от тийнейджърка, събудена рано в неучебен ден.

— Готови сме, Хари — каза Холоднак. — Вчера фокусирах лазерите и оттогава никой не е бил там. Обаче имам един въпрос. Искаш ли да задействаме ответната опция? Защото тогава ще й дадем предпазно облекло, ама все пак не е зле да дойде със стари дрехи.

Холоднак беше инструктор в ЛАПУ и отговаряше за Симулатора за прилагане на силови действия в Полицейската академия в Илизиън Парк.

— Май този път ще прескочим ответната, Бил.

— По-малко чистене за мене. Кога ще стигнете там?

— Веднага щом я събудя.

— Минал съм по тоя път с моята. Обаче трябва да ми кажеш кога да дойда.

— В десет става ли?

— Абсолютно.

— Добре. Ще се видим…

— Ей, Хари, какво слушаш напоследък?

— Едни стари парчета на Арт Пепър. Малката ги намери за рождения ми ден. Защо, да не си попаднал на нещо?

Бош не познаваше толкова страстен любител на джаза като Холоднак. И съветите му обикновено си ги биваше.

— Дани Грисет.

Името говореше нещо на Хари, но трябваше да се сети точно с какво е свързано. Често играеха тази игра с инструктора.

— Пиано отвърна той накрая. — Свири в групата на Том Харъл, нали? И е тукашен.

Обзе го гордост от самия себе си.

— Позна, ама донякъде. Тукашен е, само че от известно време живее в Ню Йорк. Гледах го с Харъл в „Стандард“, когато за последен път бях на гости на Лили.

Дъщерята на Холоднак беше писателка и живееше в Ню Йорк. Той ходеше там често и нощем правеше много открития в джаз клубовете, когато дъщеря му го изритваше от апартамента си, за да може да пише.

— Грисет прави собствена музика — продължи инструкторът. — Препоръчвам ти един диск, казва се „Форма“. Не е най-новият му, но си струва да се чуе. Необоп. В групата му има един страхотен тенор-саксофонист, ще ти хареса. Шеймъс Блейк. Виж солото в „Да се обърнем към музиката и танца“. Супер е яко.

— Добре, ще го потърся — каза Бош. — Ще се видим в десет.

— Чакай малко. Недей да бързаш толкова — спря го Холоднак. — Сега е твой ред. Дай ми нещо.

Такива бяха правилата. Хари трябваше да даде, след като е получил. Трябваше да му каже нещо, което джаз радарът на приятеля му още не е засякъл. Той се замисли. Напоследък слушаше само дисковете, подарени му от Мади, но преди това се опитваше да поразшири хоризонтите си и също да запали дъщеря си, като се насочи към по-млади изпълнители.

— Грейс Кели — каза той. — Не принцесата.

Холоднак се изсмя на лесното предизвикателство.

— Не принцесата, а хлапето. Малката алтова сензация. Записва с Уде и Кониц. Според мене Кониц е по-добър. Опитай пак.

Явно беше безнадеждно.

— Добре, още веднъж. Какво ще кажеш за… Гари Смълиън?

— „Скрити съкровища“ — веднага отговори инструкторът назова същия диск, за който си мислеше Бош. — Смълиън на сакса, е акомпанимент само от контрабас и барабани. Много е добър, Хари. Ама печеля аз.

— Добре де, все някой ден ще те изненадам.

— Не и в тоя живот. Ще се видим в десет.

Хари затвори и погледна часовника на дисплея. Можеше да остави дъщеря си да поспи още час, да я събуди с аромата на прясно кафе и да намали вероятността Мади да мърмори, че я събужда в — според нея — толкова ранен час в неделя. Знаеше, че независимо от мърморенето накрая ще се разсъни и ще хареса плана му за деня.

Влезе вътре да си запише името Дани Грисет.

Симулаторът за прилагане на силови действия се помещаваше в Академията и се състоеше от голям колкото стената екран, на който се прожектираха различни интерактивни сценарии, предполагащи необходимост или не от стрелба. Образите не бяха компютърно генерирани. Бяха заснети различни движения на истински актьори, които се задействаха в зависимост от реакциите на обучавания полицай. Той получаваше пистолет, стрелящ с лазер, вместо с патрони, свързан електронно с действието на екрана. Ако лазерът улучеше някой от хората на дисплея добър или лош, лицето падаше. Всеки сценарий се разиграваше, докато полицаят предприеме действие или реши, че правилната реакция е бездействие.

Имаше ответна опция — пушка за пейнтбол, монтирана над екрана, която стреляше срещу обучаемия и същия момент, в който някоя фигура от симулацията натисне спусъка.

На път за Академията Бош обясни на Мади какво ще правят и дъщеря му беше обзета от радостно вълнение. Тя постигаше отлични резултати в местните състезания по стрелба, но там се търсеше само точност и се стреляше по хартиени мишени. Момичето знаеше за симулатора от една книга на Малкълм Гладуел, ала сега за пръв път щеше да му се наложи да взима решения на живот и смърт с оръжие в ръка, при това за стотни от секундата.

На предния паркинг на Полицейската академия почти нямаше коли. В неделя сутрин не се провеждаха учебни занимания, пък и заради замразяването на щатовете в града кадетските курсове бяха по-малобройни, тъй като Управлението можеше да назначава нови служители само на мястото на пенсионирани полицаи.

Влязоха в спортния комплекс и пресякоха баскетболното игрище на път за стария склад, в който бяха инсталирали Симулатора. Холоднак, приветлив мъж със сива грива, вече ги очакваше. Бош представи дъщеря си като Маделин и инструкторът им връчи по един пистолет, снабден с лазер и свързан чрез кабел със симулаторния компютър.

След като им обясни какво трябва да правят, той зае мястото си зад компютъра в дъното на помещението, угаси осветлението и стартира първия сценарий. Започваше с гледка през предното стъкло на патрулка, която се приближаваше зад кола, спряла върху банкета на пътя. Електронен глас от тавана обяви ситуацията.

— Вие и партньорът ви сте спрели криволичещ автомобил.

Почти незабавно от двете страни на колата пред тях слязоха двама младежи и започнаха да крещят и ругаят спрелите ги полицаи.

— Що се ебавате с мене бе, хора? — извика шофьорът.

— К’во сме направили бе? — включи се другият. — Не е честно!

Оттам положението ескалира. Бош нареди на двамата да се обърнат и да поставят ръце върху покрива на колата си. Те обаче не се подчиниха. Хари забеляза татуировки, провиснали панталони и бейзболни шапки, сложени с козирката назад. Каза им да се успокоят. Никакъв резултат.

— Успокойте се! — включи се Мади. — Поставете ръце върху колата. Не…

Двамата моментално посегнаха към коланите си. Бош също извади оръжието си и щом видя шофьора да вдига дясната си ръка, откри огън. Чу изстрели и откъм дъщеря си.

Мъжете на екрана се строполиха.

Осветлението се включи.

— Е, какво видяхме? — обади се иззад тях Холоднак.

— Бяха въоръжени — отвърна Мади.

— Сигурна ли си? — попита инструкторът.

— Моят имаше оръжие. Видях го.

— А ти, Хари? Какво видя?

— Видях пистолет — каза Бош.

— Добре — рече Холоднак. — Хайде да го пуснем пак.

И стартира сценария на бавни обороти. Естествено, двамата бяха посегнали за оръжията си и ги вдигаха, за да открият огън, само че детективът и дъщеря му ги бяха изпреварили. Попаденията бяха маркирани на екрана с червени хиксове, а пропуските с черни. Мади имаше три попадения в тялото на втория младеж, без пропуски. Бош видя, че е улучил шофьора два пъти в гърдите, а третият му изстрел е минал високо, тъй като онзи вече е падал по гръб на земята.

Холоднак заяви, че и двамата са се справили добре.

— Не забравяйте, ние винаги сме в неизгодно положение — напомни им той. — Нужна е секунда и половина, за да забележиш оръжието, и още толкова, за да прецениш ситуацията и да стреляш. Три секунди. Това е предимството, което има пред нас нападателят. Тъкмо с това трябва да се подготвим да се справяме. Три секунди са прекалено много. За толкова време могат да загинат хора.

В следващия сценарий пристигнаха по време на банков обир. Както и в първото упражнение, и двамата откриха огън и повалиха мъжа, който излезе от стъклената врата на банката и се прицели в полицаите.

Оттам нататък сценариите станаха по-сложни. В единия се разнасяше почукване по врата и собственикът ядосано я отваряше, като жестикулираше с черен джиесем в ръка. Последва семеен скандал, при който каращите се мъж и жена едновременно се нахвърлиха върху отзовалите се полицаи. Холоднак одобри реакциите им в тези ситуации — и в двата случая не бяха използвали оръжие. После пусна серия самостоятелни сценарии за Маделин, в които тя се отзоваваше на сигнали без партньор.

В първото упражнение момичето се сблъска с психопат с нож и го уговори да хвърли оръжието. Второ то пак представляваше семеен скандал, само че в този случай мъжът замахна с нож срещу нея от три метра разстояние и Мади основателно откри огън.

— Три метра се минават на две крачки — коментира Холоднак. — Ако го беше изчакала да се приближи, щеше да стигне до теб в момента, в който стреляш щяхте да сте наравно. Кой губи при равен резултат?

— Аз — отвърна Маделин.

— Точно така. Ти реагира правилно.

В следващия сценарий тя влизаше в училище след сигнал за стрелба. Докато вървеше по един пуст коридор, чу детски писъци някъде напред. Когато зави, видя мъж пред вратата на класна стая, насочил пистолет срещу свита на пода жена, която се опитваше да скрие главата си с ръце.

— Недейте, моля ви — скимтеше жената.

Мъжът стоеше с гръб към Мади. Тя веднага откри огън, улучи го в гърба и главата и го повали преди да е успял да стреля по жената. Въпреки че не се представи като полицай, нито му нареди да хвърли оръжието, Холоднак й каза, че се е справила добре и е действала по правилата. После посочи дъската на лявата стена, на която имаше диаграми на престрелки. Най-отгоре с големи главни букви пишеше НЗЖ.

— Незабавна защита на живота — разчете съкращението инструкторът. — Действаш по правилата, ако реагираш в незабавна защита на живота. Това може да означава както твоя, така и живота на някой друг. Няма значение.

— Ясно.

— Обаче ще ти задам един въпрос. Как прецени ситуацията, която видя? Искам да кажа, какво те накара да решиш, че става въпрос за учителка, заплашена от престъпник? Как разбра, че жената не е престъпничка, току-що разоръжена от учител?

Бош моментално беше стигнал до същото заключение като дъщеря си. Основаваше се на чист инстинкт. И той щеше да стреля като нея.

— Ами, първо по дрехите — отвърна Мади. — Той беше с извадена от панталона риза, а един учител едва ли би ходил така. А тя имаше очила и прическата й беше учителска. Видях на китката й ластик — една моя учителка носеше същия.

Холоднак кимна.

— Преценката ти е вярна. Просто ми е интересно как си познала. Направо е смайващо какво може да асимилира мозъкът за толкова кратко време.

Продължиха нататък и инструкторът й пусна необичаен сценарий, в който тя летеше с пътнически самолет, както често се случва на детективите. Беше въоръжена и седеше на мястото си, когато един пътник два реда пред нея скочи, сграбчи стюардесата през шията и я заплаши с нож.

Маделин се изправи, вдигна оръжието си, представи се като полицай и нареди на мъжа да пусне пищящата жена. Вместо това той придърпа заложницата като щит пред себе си и доближи острието до гърлото й. Другите пасажери се развикаха и започнаха да се щурат из самолета в търсене на място, където да се скрият. Накрая настъпи момент, в който стюардесата се опита да се отскубне и ножът се оказа само на сантиметри от нея. Мади стреля.

Стюардесата се свлече на пода.

— Мамка му!

Момичето ужасено се преви.

— Кой е следващият? — изкрещя мъжът на екрана.

Маделин! — извика Холоднак. — Свърши ли? Опасността премина ли?

Мади разбра, че се е разконцентрирала. Изправи се, стреля още пет пъти по мъжа с ножа и той се строполи.

Осветлението се включи и инструкторът излезе иззад компютъра си.

— Аз я убих — произнесе Маделин.

— Хайде да го обсъдим — предложи Холоднак. Защо стреля?

— Защото той щеше да я убие.

— Добре. Това отговаря на правилото за НЗЖ — незабавна защита на живота. Можеше ли да постъпиш по друг начин?

— Не знам. Той щеше да я убие.

Трябваше ли да се надигаш и да показваш оръжието си, да се представяш?

— Не знам. Май че не.

— Това беше твоето предимство. Той нямаше представа, че си ченге. Нямаше представа, че си въоръжена. Ти го провокира, като се изправи. Щом извади пистолета си, нямаше връщане.

Мади кимна и провеси нос. Бош веднага съжали, че, я е довел тук.

— Ти се справяш по-добре от повечето ченгета, които идват тук, малката — окуражи я Холоднак. — Хайде да пуснем още един сценарий и да приключим оптимистично. Забрави този случай и се приготви.

Върна се при компютъра и момичето изигра още един рунд. Не беше на служба и я нападна въоръжен крадец на коли. Тя го повали с изстрел в гърдите още щом той понечи да извади оръжието си. После успя да се сдържи, когато случаен минувач ненадейно се втурна към нея, размахал джиесема си, и й изкрещя:

— Какво направи?! Какво направи?!

Холоднак каза, че се е справила със ситуацията майсторски, и това като че ли я поободри. Той отново подчерта, че е впечатлен от стрелбата и светкавичните й решения.

Хари и Мади му благодариха за отделеното време и си тръгнаха, но докато излизаха, инструкторът викна:

— Майкъл Форманек!

И насочи показалец към Бош в жест, с който искаше да каже „Пипнах те“. Мади се засмя, макар да не знаеше, че говори за джаз. Бош се обърна, тръгна заднишком и вдигна ръце в знак, че се предава.

— Контрабасист от Сан Франциско — поясни приятелят му. — Страхотни импровизации. Трябва да си разшириш кръгозора, Хари. Не всеки достоен за слушане е мъртъв. Маделин, когато наближи следващият рожден ден на баща ти, обърни се към мене.

Бош му махна с ръка за довиждане.