Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война (41)

Конвоите в Арктика

Британските конвои до северната част на Русия започват в края на септември 1941 г. През зимата пристанището на Архангелск е блокирано от леда, затова се използва Мурманск — единственото важно незамръзващо пристанище на Русия. Неуспехът на германците да го завземат чрез мощно настъпление по суша е странен стратегически пропуск, тъй като ги лишава от възможността да прекъснат този северен път за доставки, когато той е най-уязвим.

Когато си дават сметка, каква голяма британска, а по-късно и американска помощ преминава за Русия по този маршрут, германците бързат да увеличат военноморските и военновъздушните си сили в Норвегия и организират редица мощни атаки срещу съюзническите арктически конвои през март, април и май 1942 г. Най-големият удар е нанесен срещу отправилия се на изток конвой PQ-17, отплавал в края на юни. От Адмиралтейството се опасяват, че конвоят и ескортиращите го кораби ще бъдат разбити от германските бойни кораби, и на 4 юли дават заповед конвоят да се разпръсне в Баренцево море. Безпомощните търговски кораби са атакувани от самолети и подводници и от общо 36 оцеляват само 13. От самолетите, пренасяни от конвоя, са доставени 87, а 210 са унищожени, от танковете са предадени 164, а 430 са загубени и от камионите и другите небойни превозни средства са предадени 896, а 3350 са унищожени заедно с двете трети от другия товар, възлизащ на 99 316 т.

След тази катастрофа следващият конвой до Русия е изпратен чак през септември. Той получава много по-силна охрана и адмирал Редер, който е предупреден от радиоразузнаването, предпазливо държи настрана своите по-големи кораби, които биха могли да сразят ескортите. От общо 40 търговски кораба на конвоя PQ-18 до Архангелск успяват да пристигнат 27, а герман-ските подводници и авиация понасят тежки загуби. След това германците вече никога не изпращат толкова големи въздушни сили в Далечния север.

След още едно прекъсване през зимата са изпратени няколко по-малки конвоя. Руснаците, въпреки че непрекъснато настояват за изпращането на повече конвои, не оказват никаква помощ за защитата им в дългото пътуване през океана и съвсем малка непосредствено преди пристигането на конвоите. От март 1943 г. с увеличаването на деня главнокомандващият флота адмирал Тоуви не желае да рискува с изпращането на нови конвои. Спорът е решен от критичната ситуация в Атлантика, тъй като арктическите ескорти са отклонени към Атлантическия океан, където играят важна роля в решителното поражение на германските подводници през пролетта.

До ноември, когато конвоите през Арктика са подновени, има възможност да ги придружават много по-силни ескорти, в които участват и новите охраняващи самолетоносачи. Те нанасят тежки загуби на все по-слабото Луфтвафе и на подводниците, като същевременно в Русия пристигат без загуби огромни товари.

Четирийсетте конвоя в Арктика, изпратени от 1941 г. нататък, се състоят от 811 кораба, от които са потопени 58, 33 са принудени да се върнат по една или друга причина, а 720 успяват да пристигнат невредими и да доставят общо 4 000 000 т товари за Русия. Сред доставките са 5000 танка и над 7000 самолета. При превозването на тази голяма помощ съюзниците губят 18 бойни и 98 търговски кораба, включително тези, които са потопени при обратния път, докато германците губят бронирания крайцер „Шарнхорст“, 3 разрушителя и 38 подводници, опитали се да ги спрат.