Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война (23)

Цейлон и Индийският океан

Докато японската армия продължава настъплението си в Бирма от Рангун до Мандалай, без някой да може да я спре, британците са обезпокоени и от навлизането на японския флот в Индийския океан. Големият остров Цейлон, който се намира срещу югоизточния край на Индия, се смята за изключително важен за тях като потенциално предмостие на японския флот, от което може да бъдат застрашени британските войски и пътища за доставки за Близкия изток през нос Добра надежда и Южна Африка, както и морските пътища на Великобритания за Индия и Австралия. След загубата на Малая цейлонският каучук също става много важен за британците.

Комитетът на началник-щабовете заявява на Уейвъл, че е по-важно да бъде запазен Цейлон, отколкото Калкута. По тази причина за защитата му са отде-лени 6 бригади в момент, когато силите в Бирма са съвсем недостатъчни, а в Индия опасно слаби. През март там пристигат военноморски сили, команд-вани от адмирал сър Джеймс Съмървил, които се състоят от 5 линейни кораба (макар 4 от тях да са много остарели) и 3 самолетоносача, един от които — „Хермес“, е стар и твърде малък.

По същото време японците подготвят настъпателни действия от остров Целебес в Индийския океан с по-мощни сили, състоящи се от 5 флотски самолетоносача — същите, които участват в нападението срещу Пърл Харбър, и 4 линейни кораба. Когато новината за тях пристига, перспективите да се задържи Цейлон изглеждат твърде слаби. Обаче заплахата се оказва не толкова сериозна и значителна, колкото изглежда, защото японската офанзива по море преследва не толкова настъпателни, колкото отбранителни цели. Японците не разполагат с достатъчно войници, за да се опитат да превземат Цейлон. Целта им е да извършат бързо нападение, да разпръснат британските военноморски сили, които се съсредоточават там, и да прикрият пристигането на собствените си подкрепления, които са на път по море от Рангун.

Очаквайки атака на 1 април, силите на Съмървил са разделени на две части: по-бързите и по-боеспособните — „съединение А“, което патрулира, а после отплава за ремонт и да попълни запасите си от гориво в атола Аду — нова секретна база на Малдивските острови на около 1000 км югозападно от Цейлон. В действителност японският удар е нанесен на 5 април, когато над 100 самолета атакуват пристанището на Коломбо, като нанасят големи щети и отблъскват британските въздушни контраатаки. Следобед следва ново нападение от 50 бомбардировача, които потопяват 2 британски крайцера. За разделената на две части флотилия на Съмървил е твърде късно да се намеси и тя отстъпва. По-старите линейни кораби се изтеглят към Източна Африка, а по-бързите — в Бомбай. След едно успешно нападение срещу Тринкомали на 9 април обаче японският флот се оттегля, като междувременно неговите сили, отделени за действия срещу търговски кораби, потапят в Бенгалския залив 23 морски съда (с общ тонаж 112 000).

Това е още едно унизително поражение на британските военноморски сили, но за щастие японците не продължават атаката си. Ако британците не ги бяха провокирали с опита си да съсредоточат голяма военноморска сила в Цейлон, състояща се от явно остарели кораби, японците вероятно нямаше да нападнат, защото този район е бил извън предварително определените им граници.

Друга последица от това е, че действията на британците в района обтягат още повече отношенията им с французите и стават причина за отклоняването на сили, като изпращането на сухопътни и военноморски части, за завладяване пристанището на Диего Суарес в северната част на остров Мадагаскар, който е френско владение, за да се предотврати възможността японците да го окупират. Тази твърде скъпо струваща стъпка е последвана през май от по-голяма експедиция през септември за завземането на целия остров. Както и в случая с потапянето на френския флот в Мерс ел Кебир — военното пристанище на Оран в Алжир през 1940 г., с течение на времето се оказва, че страхът е лош съветник.