Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1910 (Обществено достояние)
- Форма
- Очерк
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителни корекции
- zelenkroki(2013)
- Източник
- liternet.bg
Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.
Илюстрации: Никола Петров, 1910
Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.
Издание:
П. П. Славейков
Събрани съчинения в осем тома. Т.2.
Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.
Редактор: Лилия Кацкова
Художник: Александър Поплилов
Худ. редактор: Елена Маринчева
Техн. редактор: Ветка Гуджунова
Коректор: Жулиета Койчева
Формат: 16/54/78;
Тираж 12000 екз.
Печатни коли 22
Изд. коли: 15.84
Л.к. IV
Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“
Дадена за набор на 18.VI.1958 г.
Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.
Цена 11.00 лв
Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.
ДКП „Дечо Стефанов“ — София
История
- —Добавяне
Ветко е публицист, когото публицистиката изяде. Тая ламя, която яде и ще изяда всеки юнак, който няма силата на Персея[1] и свети Георгя да отсече главата й навреме! Той и сега пише стихове, но в тях музата отдавна му е изневерила — тя, която сега се премигва вече с тогоз и оногоз от противниците му. А на младини, на връст на която и аз и всякой прави глупости, и е задължен да ги прави, в стиховете му имаше усмивката и на оная палава девойка, която на Острова на Блажените наричат Сериозността на Шегата. Сега има само Шега со Сериозността — една стара мома, която само се секне и се хвали с целомъдрието си. Хумор няма вече, а една брадавична добродетел, която се сърди и джавка като моята покойна свекърва. Защото е крив на себе си, окривява другите! А само да окривяваш другите у един сатирик и публицист показва лоши инстинкти и нечист въздух в стаята, дето плъзнеш. Най-хубавото нещо, което Ветко е писал в последне време, е една малка книжка сатири, в които се осмиват идеалите на разни писари, даскали — и бившите и настоящи церибашии в политиката, чийто живот автора знае превъзходно, понеже е бил дълги години протогер[2] в разни техни сдружения. Най-добрата пиеска в тая му книжка е В механата, която е, види се, някогашно лично преживяване. От първия период на поетствуването на Ветка са другите преведени пиеси[3] и в Неделя по обяд читателя може да види силата на жилото, а най-вече сръчността на живописната четка у някогашния поет. В тая малка поема на Ветка се е удало да нарисува столичната тълпа и да даде една от най-интересните картини от уличния пъстър живот в най-големия град на Острова, в който град няма друг освен уличен живот. На старини — поета е роден невям през 1851 — него назначиха секретар на централната метеорологическа станция в Артаня, колкото да има от що да се препитава и която длъжност той върши съвестно и до днес, като будно бди отде вей вятъра и пише възпоминания за онова, което трябало да бъде, а не било[4]. Защо не е било — това не е узнал и досега онзи, който следи своите фантазии. В последне време поета постоянно боледува и казват, че правителството отсега е разпоредило, в случай че умре, да го погребат на държавни разноски. Това е една извънредно хуманна разпоредба и предсмъртна грижа за един отдавна вече мъртъв, който все крещи, че още е жив.