Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1910 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителни корекции
- zelenkroki(2013)
- Източник
- liternet.bg
Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.
Илюстрации: Никола Петров, 1910
Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.
Издание:
П. П. Славейков
Събрани съчинения в осем тома. Т.2.
Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.
Редактор: Лилия Кацкова
Художник: Александър Поплилов
Худ. редактор: Елена Маринчева
Техн. редактор: Ветка Гуджунова
Коректор: Жулиета Койчева
Формат: 16/54/78;
Тираж 12000 екз.
Печатни коли 22
Изд. коли: 15.84
Л.к. IV
Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“
Дадена за набор на 18.VI.1958 г.
Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.
Цена 11.00 лв
Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.
ДКП „Дечо Стефанов“ — София
История
- —Добавяне
Денят залязва в тъмнокървав плам;
и дебне нощ пустинята. Едвам
те уморени, още все в уплаха,
в дрезгавината вечерна вървяха —
Мария на ослицата отпред,
след нея Йосиф. Нийде хорски след
по пясъка. И в полумрака тамо
бе чут шумът от стъпките им само.
И ето сянка татък се в нощта
пред тях издигна, — и растеше тя
от миг на миг по-ясна, по-голяма,
таинствена и неприветно няма.
На пустошта то беше тъмний бог —
безмълвний сфинкс, величествен и строг,
в мълчанието нощно на земята
комуто се откриват небесата.
Предпазливо там Йосиф се озре,
притече се, ослицата запре,
и на Мария, с рожба ненагледна
в скут, излека помогна та отседна.
По скъртените стъпала едвам
се майката изкачи, седна там
на тъмний сфинкс на каменните скути…
Зарея се со стъпки едва чути
нататък Йосиф, с себе си повел
ослицата. И тъмен сън, привел
чело над тях, разпери си крилете —
над майката и тихналото дете.
На сън тогаз пред нея се вести
незнаен мъж. И благите черти,
и кроткия му усмех на устата
огряваха околовръст тъмата.
И чу го тя: „Ти виждаш своя син
пред себе, майко. Вече не един
отрок, какъвто днеска в свойте скути
ти носеше, — а обичуван в люти
съмнения, неволи и борби.
Че на сина ти бог в сърцето вби
жестокия си поглед — и обжегна
за подвизи духът му. Да посегна
ми заповяда той и онова,
което се говори на слова,
да го втълпя на хората в делата —
да съглася небото со земята.
А към това не води прекий път
от къщи за към темпела, — вървят
по него тез, които во тревога
за земното, с молитви лъжат бога.
А моя път горчив е и жесток.
И сам по него ме поведе бог:
през злобата на ближните и бесний
рев на сганта похулници несвесни.
И аз вървях самотен на света,
со кротка реч за обич на уста —
с която, земни злоби кат забравих,
път от земята в небеса проправих.
Премина той през майчино сърце,
тоз път. От теб отвърнах аз лице,
че бога чух: «Тоз мойта воля прави,
за мене който майка си забрави!»
И тръгнах аз самотен на света,
со кротка реч за обич на уста —
на майка си от обичта отречен,
на скръбний път към края недалечен,
на пътищата пътя най-жесток!
И на Голгота ме изведе бог,
където ме с трънлив венец венчаха —
и между два разбойника разпнаха.
На кръст умрях — за да възкръсна пак…“
И в светлината околния мрак
що ме огряла, ясно тя съгледа
обляно в кърви челото му бледо,
и кървави пригвоздени ръце…
Сви остра болка майчино сърце,
и тя простена — и от сън се сепна…
Детето спи. Далеко татък трепна
в пустинята пролетяла звезда,
откъсната от мрака на твърдта.
И Йосиф, свел глава на стъпалата
там долу, тихо дремеше в тъмата.