Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

30.07.2016 —Добавяне

Обикна ме живота — и ме сам

на волята си първожрец направи,

и възвиси ме той и ме постави

пред мряморний олтар на своя храм.

Аз тамо бдя. През моя поглед тих,

на тез, които идат пред олтаря

душата се таинствено разтваря,

като вратата на света светих.

И виждам ази всичко ясно в тях —

чета, което в тях е спотаено:

грехът на всяка мисъл съкровена,

и правдата на всякой грях.

И ден и нощ минават те край мен,

едната друга върволица сменя, —

тез с погледи горящи от съмненя,

онез за подвиг с погледа студен.

Едни без вяра, други с бесен жъд

за вяра — вяра и живот убили!

Дохождат тука те с последни сили

и от живота чакат своя съд.

И чакат те с приведени чела, —

и чакат те десницата на жреца

да прокълне или да свий венеца

и увенчае техните дела.

Но аз стоя и тих и мълчалив,

недвижно сложил на сърце десница —

вървят една по друга върволица

и пълнят храма с екот грохотлив.

Неволно се понякога ръка

протегне — воля висша я запира,

и словото на устните замира,

когато зина слово да река.

„Спри!“ — чувам глас да ми говори: — „Жрец

поставих аз да бди и съзерцава,

и дето други съдят — да венчава

на блага прошка с лавровий венец!“

Обикна ме живота и ме сам

на волята си първожрец направи…

Обикна ме — в смъртта да ме прослави,

и осмърти ме жив во своя храм!

Бележки

[0] В „Преди мълчанието“; датирано 7 май 1909 г., с посочено местонаписване — Варшава (там Славейков е бил на път за Москва). Може би това е стихотворението, за което в посоченото писмо до М. Белчева Славейков говори като за ода на Мицкевич — и като има пред вид Мицкевич, неговата роля в живота и литературата, Славейков свързва тия свои мисли с мисълта за собствената си роля на писател „жрец на живота“.

Четвъртият куплет в „Преди мълчанието“:

Едни без вяра, дирещи все бог,

убили други с вярата си бога, —

и земната си носящи тревога,

те чакат на живота съдът строг.

Последните три куплета (от „Неволно се понякога ръка“) — в „Преди мълчанието“:

Не знаят те, горки, живота сам

че съд не съди, ни отсъда дава,

на суетите техни за разправа

не е поставил жрец той в своя храм.

А тайната им — всичко онова,

което бог е вложил тям в душите,

и тайна то е и за тях самите

на явността да го предам в слова.

Обикна ме живота. Негов жрец

постави той да бди и съзерцава,

и дето други съдят — да венчава

на прошката със лавровий венец.

2, 3 и 4 стих на втория от тия три куплета са поправени така:

което той им е прочел в душите

и истината тайна за самите

тях, да изкаже явността в слова.

Поправен е и първият стих на третия от тия куплети — така:

Жрец на живота, на истинността…

↑

Край

Пенчо Славейков Жрец на живота [0]

Метаданни

Данни

На Острова на блажените

Информация

История

Сваляне / Връзки

Пенчо Славейков
Жрец на живота ^[0]