Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1910 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителни корекции
- zelenkroki(2013)
- Източник
- liternet.bg
Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.
Илюстрации: Никола Петров, 1910
Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.
Издание:
П. П. Славейков
Събрани съчинения в осем тома. Т.2.
Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.
Редактор: Лилия Кацкова
Художник: Александър Поплилов
Худ. редактор: Елена Маринчева
Техн. редактор: Ветка Гуджунова
Коректор: Жулиета Койчева
Формат: 16/54/78;
Тираж 12000 екз.
Печатни коли 22
Изд. коли: 15.84
Л.к. IV
Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“
Дадена за набор на 18.VI.1958 г.
Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.
Цена 11.00 лв
Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.
ДКП „Дечо Стефанов“ — София
История
- —Добавяне
Човешкий разум бий и се терзае
от памтивека, висшата си цел
поставил: да проникне и познае
незнайното зад знайния предел:
началото на всичките начала
на битието пръвният изход —
когато са живели в нераздяла
живот и смърт без смърт и без живот.
Кое най-първо му е дало тласък —
тъмата ли в купнеж за светлостта,
измамена, че само нейний блясък
ще да познае време в вечността?
Или всевластний жад на светлината
да се и вън от себе утвърди,
и тя проби недрата на тъмата —
та себе си и в нея оплоди?
Или ги сила и над тях стояща,
за цел незнайна тям, съедини —
за бъдащето с мисъл настояща,
и тласна ги към нови съдбини?
Каква бе тя? Отде бе тая сила?
И за какво туй всичко стори тя?
Безсмислица светът ли е родила?
Или живот му даде мисълта?
Един твореца горе в небесата,
той могъл би един да ни яви…
Но вписва се и тука пак в душата
въпрос: А знай ли сам и той? Уви.
Не е ли рожба тяхна сам твореца?
Твори — но кой го него сътвори?
Началото… Дали поне конеца
нам разума в ответ ще озари?
А дали някой ще докрай дотрае,
и види в край началния завет?
О, може би… ответ ще се узнае —
когато няма нужда от ответ!