Пенчо Славейков
Богоборец ^[0]

[0] Ехова — староеврейско название на бога; Яков — според Библията един от староеврейските патриарси, сина на Исак и Ребека.

Стихотворението е включено в „Преди мълчанието“ и е датирано — 7 май 1909 г. Посочено е и мястото на написването му — Москва. По това време Славейков е в Москва, като български пратеник на тържествата по случай откриването на паметник на Гогол. В писмата си до Мара Белчева той говори за посещенията на черкви, по-специално на черквата „Василий Блажени“. Навярно някой от образите по стените и иконите в тия черкви са били свързани с библейската легенда за явяването на Яков пред бога („Ехова“). В писмото си от 12 май 1909 г. („Писма от Пенча Славейков до Мара Белчева“, стр. 86) той съобщава, че стихотворението „Богоборец“ е написал „в Москва, пред паметника на Гоголя“. Преди това е бил във Варшава — и не е останал доволен от паметника на Мицкевич, направен — според писмото — в надут стил; по тоя повод написал една ода (на Мицкевича), непубликувана и ненамерена в ръкописите му — а след това пред паметника на Гогол — второто си стихотворение, „Богоборец“. — „В едното викам — продължава Славейков в писмото си — «смири се!», в другото «бори се!» Впечатленията на мястото ми са такива и малко ме е еня, че те си (или аз си) противоречат“. — Възгласите за смирение и борба тогава са популярни сред руската писателска интелигенция, с която в Москва дружи Славейков.

В „Преди мълчанието“ вместо „Ехова“ навсякъде в „Богоборец“ е „господ“. От началото на четвъртия куплет (започващ с думите „се превъртя“) — в „Преди мълчанието“:

се превъртя. Тогава недалеч

аз Якова видях таме прострян

и надве счупен неговият меч

и господа над него видях спрян.

Но твърд небесна се разтвори пак

и нищо аз не видях след това…

(Следващият текст е като в „На Острова на Блажените“; цитираните различаващи се стихове в „Преди мълчанието“ са задраскани.) ↑