Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1910 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителни корекции
- zelenkroki(2013)
- Източник
- liternet.bg
Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.
Илюстрации: Никола Петров, 1910
Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.
Издание:
П. П. Славейков
Събрани съчинения в осем тома. Т.2.
Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.
Редактор: Лилия Кацкова
Художник: Александър Поплилов
Худ. редактор: Елена Маринчева
Техн. редактор: Ветка Гуджунова
Коректор: Жулиета Койчева
Формат: 16/54/78;
Тираж 12000 екз.
Печатни коли 22
Изд. коли: 15.84
Л.к. IV
Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“
Дадена за набор на 18.VI.1958 г.
Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.
Цена 11.00 лв
Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.
ДКП „Дечо Стефанов“ — София
История
- —Добавяне
Вихъра вие и стене и плаче,
млъкне, смири се и пак избухти,
тропа на прозорци и по врати,
като че просяще подслон сираче.
Вихър — невихър е. Мина година,
мина и друга и третя, безчет
минаха… То е незнайника клет,
в бащин край който живя на чужбина.
Чуден бе негова образ и чудни
думите, дето говореше той.
Своите в него не видяха свой,
не проумяха го разуми скудни.
Думите тихи и дивни и страшни —
свиваше трепет сърцето от тях,
ала ни волята спираше страх,
рабските чувства и сметки домашни.
Кой беше той? За какво ни говори?
Бедний незнайник с тъга на уста, —
никой му своите къщни врата,
никой душата си не му отвори.
Чужд между свои, той бледен се скита
с тихи и дивни и тъмни слова…
Чу се „умрял“! Ден и други мълва…
Де? От какво? Ни един не попита.
Свои позна, не познаха го свои.
„Волному воля — спасеному рай! —
казаха… — Кой беше? Кой ти го знай —
доста живота ни той безпокои!
Всякой с честта си живей и умира!“
Всякой от съвест така го свали…
Но… той живота на две раздели,
както дървото разделя секира.
Жив го ний виждахме. Де му е гроба?
Как и от що го сполетя смъртта?…
Вихъра вие — прозорци, врата:
ще ги изкърти! Чуй, слушай как тропа.
Вихър — невихър! Незнайника бледен
тропа на нашата съвест, зове…
Чужд за бащите, у нас синове
търси приют той — приюта последен.