Пенчо Славейков
Гост ^[0]

Три дни струва млад Дойчин гостува,

и помисли за дома юнака.

Ей на трема сбогом той се зема —

враня коня го на порти чака.

 

Сам стопанин, бащин стар акранин,

чак до порта госта си изпраща,

и го кани все пак да остане —

и към първа сина се обръща:

 

„Чедо драго, ти бащино благо,

мил гостенин дома заминува, —

дар ти дай му или обещай му,

дано още при нас погостува!“

 

— Да остане! И нека си хване

ей кусото пиле соколово;

да го земе, негли пък то с време

ще го бъде за лова отново!

 

„Теб е реда, — а ти второ чедо,

чест стори пък с нещо ти на госта!“

— Ей стрелата претрошена в къта:

дар от мене и туй му е доста.

 

Нека чака по-добър от кака —

той все нея гледаше през тез три дни… —

„А ти, дъще, и ти ли на същи

ум си спроти гостенина свидни?“

 

— Дъщеря ти зарад госта млади

дала що би всяка мома дала:

думи сладки за скори повратки —

и цалувка за къса раздяла!

 

„Много здраве! Ратай коня справи…

С таквиз дари гост се не оставя:

синовете скъпят даровете —

дъщерята с зедето ги дава!“