Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki(2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. —Добавяне

Глуха е нощ. Като призрак възправен,

в мрака Балкана настръхнал тъмней.

        Върше липата люлей, —

а сянката счува се шепот сподавен.

 

„Още докле се зорница възйеме,

още докле се засилят мъгли!“

        — Чуваш ли, трети петли!

Мило, за ходене вече е време.

 

Гаснат звездите, бледнее небето,

гледат как върше отсичат гори!

        Мило, зора ще зори —

все ли е още несито сърцето? —

 

„В обич сърцето не знае насита:

знай ли, тежко му, — на обич е край…

        Чаша отново подай —

жадът е двоен от чаша изпита.“

 

Думи пресъхнаха, шепот престана;

гръд на гърди и уста на уста.

        Глъхнат въздишки в нощта…

В мрака настръхнал тъмнее Балкана.

 

… Ранна зора спепели небесата.

Галени думи, дочути в нощта,

        тихом ги с тъмни листа

шепне на росното утро липата.

Бележки

[0] „Мисъл“, кн. 4, 1902 г. — Последният куплет в „Мисъл“:

… Ранна зора спепели небесата.

Смачканата под липата трева

        хич и не дигна глава,

с време макар да я ръсна липата.

Край