Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki(2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. —Добавяне

Минават дните — и умира с тях

от мъжка воля хранена надежда.

Напред се вече погледа не вглежда:

което чаках — мъртво го видях.

 

И с своята неволя примирен,

намерих в нея ази и утеха —

това поне ми дните не отнеха!

За други нощ, скръбта е ден за мен.

 

И ней съм предаден беззаветно,

една ми е тя днес в живота сладост;

тя срещна ме в неволята приветно,

 

и даде ми туй, за което младост

и сили губих да го търся щетно…

О, сладка скръб, едничка моя радост!

Бележки

[0] Скръб. — Идеята на стихотворението, изразена в последния стих — „о, сладка скръб, едничка моя радост“, е във връзка с мисълта му, че чрез личните си страдания (плод на дългогодишната му болест) е достигнал до духовно възвисяване, — мисъл, чието потвърждение той дири в разказа на Тургенев „Живи мощи“ и в романа на Короленко „Слепият музикант“.

Край