Дейвид Едингс
Магьосницата от Даршива (7)

6.

Щом излязоха от къщата, Гарион веднага отиде при Кретиен и се метна на седлото.

— Какво си наумил? — попита го Силк.

— Ще продължа по дирята на Зандрамас — отвърна кралят на Рива.

— Защо? Тя просто ще ни изведе до онова заливче, за което спомена херцогинята, и след това отново ще се изгуби в морето.

Гарион безпомощно погледна приятеля си.

— Според мен най-доброто е незабавно да се върнем в града. Там много хора работят за мен. Ще напълня кейовете с мои агенти — както направихме в Джарот. Не е трудно да бъде проследен Нарадас.

— Защо не взема Кълбото и не отида сам на кейовете? — възрази Гарион.

— Защото ще откриещ единствено от кой кей е отплавала Зандрамас. Необходима ни е повече информация. — Силк го погледна съчувствено. — Зная, че те измъчва нетърпение — всички ние изпитваме същото, — но ще стане по-бързо, ако постъпим както предлагам аз. Хората ми ще разберат откъде е отплавала Зандрамас и накъде се е насочила. Всъщност нас ни интересува последното, нали?

— Добре тогава — рече Белгарат. — Качвайте се на конете. Тръгваме веднага.

Всички скочиха на седлата и се понесоха в галоп към пътя.

По пладне стигнаха северната порта на града и не след дълго слязоха от конете пред къщата на Силк. Влязоха, изкачиха се по стълбището и се отправиха направо във всекидневната.

— Ветер да дойде при мен — нареди Силк на един слуга, докато влизаха в стаята.

— Веднага, ваше височество.

— Смятам, че ще е най-добре веднага да опаковаме нещата си — предложи Силк. — Щом разберем накъде е тръгнала Зандрамас, ще трябва да потегляме на път.

— Бедната Зит — измърмори Сади. — Сигурно много се е изморила от това пътуване.

— Е, не е единствената — рече Велвет с известно съжаление. — Не мисля, че когато всичко това приключи, ще пожелая отново да погледна кон.

На вратата се почука и след секунда влезе Ветер.

— Искали сте да ме видите, ваше височество?

— Да, Ветер. — Силк крачеше напред-назад, вперил замислено поглед в пода. — Търсим едни хора — каза той.

— Така и предположих, ваше височество.

— Добре. Знаем, че тези хора са дошли неотдавна в Мелцена. Напуснали са града преди три или четири дни. Искаме да разберем накъде са се отправили.

— Разбирам, ваше височество. Можете ли да ми опишете тези хора?

— Да. Групата се състои от двама мъже, една жена и малко дете — момче. Единият от мъжете е ерцхерцог Отрат. Познаваш ли го?

Ветер кимна утвърдително.

— Да, мога да дам на хората си точното му описание.

— Много добре, Ветер. Другият мъж се казва Нарадас.

— Чувал съм това име, ваше височество, ала не мисля, че съм виждал този човек.

— Не би могъл да го забравиш. Очите му са изцяло бели.

— Да не е сляп?

— Не, но очите му не са с цвета на човешки очи, а съвсем бели.

— Това ще направи задачата ни много по-лека.

— Така си и мислех. Жената непрекъснато е полагала усилия да държи лицето си скрито, ала тя придружава ерцхерцога и Нарадас. До нас достигна следната информация: те може би са отплавали от някой кей на юг от града. Започни търсенето оттам. Изпрати всичките си хора в тази зона. Разпореди им да разговарят с всички моряци, работници и докери по тези кейове. Нуждаем се незабавно от тази информация. Ако се наложи, раздай пари на агентите си. Искам да зная кога са тръгнали, с кой кораб и къде отиват. Ако корабът вече се е върнал в пристанището, изпрати при мен някой от моряците, работил на борда. А най-добре ще е да доведеш самия капитан. От изключително значение е да действаме бързо, Ветер.

— Веднага ще се погрижа за това, ваше височество. Най-много след час на онези кейове ще има неколкостотин от моите хора. Непрекъснато ще ви държа в течение как напредва търсенето. Има ли нещо друго, което желаете да свърша?

Силк се намръщи, после каза:

— Да. Ние дойдохме в Мелцена с един от нашите кораби. Той сигурно все още е в пристанището. Изпрати някой до капитана. Нека му съобщи да бъде готов да вдигне платната — ще отплаваме веднага щом получим необходимата информация.

— Ще се погрижа за това. — Ветер се поклони и безшумно излезе.

— Май е добър в занаята — отбеляза Белдин.

— Един от най-добрите — потвърди Силк. — Изпълнява точно всичко и никога не изпитва ненужно вълнение. — Дребният мъж се усмихна. — Чувам, че Брадор се опитва отново да го привлече към своята мрежа, ала аз имам повече пари от него.

Белдин се ухили и погледна към Белгарат.

— Трябва добре да обмислим някои неща — каза той. — Защо Зандрамас се обременява с онзи ерцхерцог? И защо се е отклонила от пътя си? Не виждам никакъв смисъл в тази нейна постъпка.

— Разбира се, че има смисъл в пътуването, което е предприела.

— Сигурен съм, че ще ми го обясниш — в най-добрия случай подир една-две седмици.

Белгарат пъхна ръка под туниката си, измъкна окъсано парче хартия и зачете:

„Запомнете. Преди богът на Мрака да се възкачи в небесата, кралят на изтока и кралят на юга ще започнат война един срещу друг. Това ще бъде знак, че наближава денят на последната среща. Затова побързайте! Отидете на Мястото, което вече не съществува, когато по равнините на юга се водят опустошителни битки. Вземете със себе си човека, определен да бъде принесен в жертва, както и един крал на ангараките — той ще бъде свидетел на онова, което ще се случи. Защото онзи, който се появи пред Ктраг Сардиус с човека, определен за жертвоприношението, и с краля на ангараките, ще бъде издигнат над всички и ще ги управлява. Знайте — в момента, когато принесете жертвата, богът на Мрака отново ще се роди и ще триумфира, смазвайки в мига на своето ново раждане Детето на Светлината.“

— Глупави брътвежи — заяви Белдин. — Как попадна това в ръцете ти?

— Намерихме го в Ктхол Мургос. — Белгарат вдигна рамене. — Това е част от пророчествата на гролимите. Разказвал съм ти за него.

— Не — възрази Белдин. — Не си.

— Не може да не съм ти споменавал.

— Съжалявам, Белгарат — измърмори мръсният гърбав вълшебник и стисна зъби. — Не си.

— Удивително! — намръщи се Белгарат. — Сигурно съм забравил.

— Знаехме, че това рано или късно ще се случи, Поул — рече Белдин. — Този момък вече наистина навлиза в годините на старостта.

— Не говори така — прошепна вълшебницата.

— Напълно ли си сигурен, че не съм ти казвал нищо по този въпрос? — каза Белгарат натъжено.

— Във философията не съществува понятие „пълна сигурност“ — отвърна Белдин.

— Радвам се, че го каза — рече Белгарат и в гласа му се прокраднаха едва доловими нотки на самодоволство.

— Я стига!

— Какво „стига“?

— Не се опитвай да използваш собствените ми предразсъдъци срещу самия мен. И какво ще стане с нас, ако вярваме на безумните пророчества на гролимите?

— Да, гролимите се подчиняват на заповеди, лишени от здрав смисъл.

— Ние правим същото — замисли се и ще видиш.

— Може би имаш право. Ала ние поне от време на време подлагаме на съмнение заповедите, които получаваме. Гролимите въобще не го правят. Те следват сляпо всички инструкции. Когато бяхме в Рак Урга, видяхме как Агачак притиска крал Ургит. Агачак знае, че трябва да има подръка някой крал на ангараките — единствено в този случай има някакъв шанс да попадне на мястото на последната среща. Той ще вземе Ургит със себе си дори ако трябва да го влачи за косата. До този момент Зандрамас не се е погрижила да отговори на това изискване.

— Следователно тя планира да убие Закат — рече Дурник. — След това ще постави онзи ерцхерцог на неговия трон.

— Няма да е необходимо да го прави, Дурник. Необходими са няколко неща, за да бъде признат човек за крал на ангараките: във вените му да тече кралска кръв — колкото и малко да е тя; нужна е церемония по коронясването и някой висш гролим да потвърди пред обществото, че въпросната личност става владетел. В миналото племенните вождове бяха наричани крале. Това обаче нямаше никакво значение, защото цялата власт беше съсредоточена в ръцете на Торак. Ала всички те си имаха корони и тронове. Във всеки случай Зандрамас е гролим и заема висока позиция в йерархията на тяхната църква. Отрат пък има кралска кръв. Като организират церемонията по коронясването — колкото и фалшива да е, — той ще стане крал на ангараките и ще отговаря на посоченото в пророчеството.

— Въпреки всичко това не ми звучи съвсем убедително — рече Дурник.

— И тези думи изрича човек, чийто народ избра за свой първи крал най-обикновен фермер — намеси се Белдин.

— Всъщност Фундор Великолепни съвсем не беше лош крал — подхвана Белгарат. — Е, наистина му беше необходимо известно време, докато се научи да управлява. От фермерите винаги стават добри крале. Те знаят кое е важно и кое — не. Във всеки случай Отрат наистина ще притежава кралска титла — и затова отговаря на посоченото в пророчеството. Така че сега Зандрамас разполага с всичко, което и е нужно.

— На нас също ли ни е необходим владетел? — попита Дурник — Искам да кажа — трябва ли да имаме ангаракски крал?

— Не. С нас трябва да бъде алорнски крал. Мисля, че Гарион отговаря на това условие.

— Предишния път не беше толкова сложно, нали?

— Всъщност беше. Тогава Гарион беше и крал на Рива, и Детето на Светлината. Торак пък беше и крал, и бог, а същевременно беше и Детето на Мрака.

— А кой тогава беше човекът, когото трябваше да принесат в жертва?

— Ти беше този човек, Дурник — тихо каза вълшебникът. — Не помниш ли?

— О — възкликна Дурник объркано. — Понякога забравям.

— Е, аз пък никак не съм изненадан — изръмжа Белдин. — Когато убиват някой човек, обикновено паметта в някои моменти му изневерява.

— Престани! — намеси се Поулгара, повишила опасно глас, и прегърна Дурник.

Гарион изведнъж осъзна, че никой от тях не беше разговарял с Дурник за онова ужасно време от мига, когато Зедар бе убил ковача, до секундата, когато Кълбото и боговете го бяха възкресили. Но пък Поулгара едва ли би позволила някой да приказва по този въпрос.

— В такъв случай Зандрамас е изпълнила всичките си задачи, нали? — изрече тъжно Се’Недра. — Държи в ръцете си моя син и един ангаракски крал. Искам да видя детето си преди да умра.

— Да умреш? — възкликна невярващо Гарион. — Как така „да умреш“?

— Един от нас трябва да се раздели с живота си — отвърна малката кралица. — Сигурна съм, че ще бъда аз. Иначе няма никаква друга причина да идвам с вас, нали? Пред всеки един от нас е поставена някаква задача. Моята е да умра.

— Глупости!

— Не са глупости. — Тя въздъхна.

— Всъщност Зандрамас трябва да изпълни още няколко задачи — каза Белгарат. — Най-малкото трябва да се справи с Урвон.

— Мисля, че трябва да елиминира и Агачак — добави Сади. — Доколкото си спомням, йерархът също иска да влезе в играта.

— Агачак е в Ктхол Мургос — възрази Силк.

— И ние бяхме там преди няколко месеца — изтъкна евнухът. — Човек може без особени затруднения да стигне от Ктхол Мургос до Малореа. Нужен му е само кораб.

— Зандрамас трябва да направи и още нещо — рече Велвет и прегърна малката кралица.

— О, така ли? — отвърна Се’Недра без особен интерес. — И какво?

— Пророчеството съобщи на Гарион, че тя все още не знае къде е Мястото, което вече не съществува. Зандрамас не би могла да отиде там преди да разбере къде се намира то, нали?

Лицето на Се’Недра малко се разведри.

— Не само Зандрамас не е свършила работата си докрай — каза Белгарат. — Аз трябва да намеря неповредено копие на Пророчествата от Ашаба. — Вълшебникът погледна към Силк. — Как мислиш, колко време ще бъде необходимо на хората ти да намерят нужната ни информация?

Силк разпери ръце.

— Не знам. Много неща просто зависят от късмета. Все пак предполагам, че няма да се наложи да чакаме повече от един ден.

— А корабът ти достатъчно ли е надежден? — попита Гарион. — Искам да кажа дали може да се движи по-бързо, отколкото докато идвахме насам?

— Е, не е в състояние да развива особено висока скорост — отговори дребничкият драснианец. — Мелцените са по-добри корабостроители от ангараките, но този кораб е предназначен за превоз на товари, а не да участва в състезания по ветроходство.

— Какво ли не бих дал да можех да имам в този миг един черекски боен кораб! — въздъхна Гарион. — Бързият плавателен съд наваксва много от изгубеното време. — Той се вгледа замислено в пода. — Ще ни е много трудно, нали? — каза кралят на Рива и погледна Белгарат. — Може би ако ти и аз обединим силите си, а после…

— Хм… Гарион — прекъсна го Дурник. — Дори ако тук имаше черекски кораб, как ще го управляваш? Не мисля, че тукашните моряци ще се справят с подобна задача.

— Да — рече мрачно Гарион. — Въобще не помислих за това.

Някой почука и след миг влезе Ветер.

— Хората са изпратени при южните докове, ваше височество — докладва той. — Споменахте, че работата не търпи отлагане, за това си позволих да изпратя куриери с бързи коне на определени места недалеч от бреговата ивица. Ако някой от тях се добере до нова информация, тя ще пристигне до нас след пет минути. — Той погледна към Се’Недра. — Надявам се, че това до известна степен ще облекчи безпокойството на Нейно височество.

— Нейно височество ли? — избухна Силк, ала след миг се овладя, погледна агента и избухна в смях. — Откъде разбра коя е тя, Ветер? Та аз не съм ти представял никого.

— Моля ви, ваше височество — отвърна Ветер обидено. — Не сте ме наели на този пост, за да правя глупости. Поддържам известни контакти с бившите си сътрудници от Мал Зет, така че в общи линии ми е известно кои са вашите спътници и каква е мисията ви. Вие предпочетохте да не споменавате нищо по този въпрос и аз тъй и не го повдигнах, ала не ми плащате да държа очите и ушите си затворени, нали?

— Не е възможно човек да не обича тези мелцени, нали? — обърна се Велвет към Сади.

Ала Сади вече наблюдаваше Ветер с подчертан интерес.

— Може би след време ще успея да разсея едно малко недоразумение, което се появи между мен и моята кралица — каза евнухът на агента на Силк. — Ако това се случи, бих могъл да ви предложа да работите за мен в Стис Тор.

— Сади! — възкликна Силк.

— Бизнесът си е бизнес, принц Келдар — отвърна любезно Сади.

Ветер се усмихна, после каза на Силк:

— Нося няколко документа, ваше височество. Помислих си, че докато чакате, може би ще пожелаете да ги прегледате. Без вашия подпис някои от тях ще са невалидни.

— Пак работа — въздъхна Силк.

— Така ще спестим време, ваше височество. Понякога са нужни дни, докато човек се справи с текущата работа.

Силк бързо прегледа документите.

— Всичко това не излиза извън обичайната практика — отбеляза той. — Има ли нещо друго, което непременно трябва да ми съобщиш?

— Къщата е под наблюдение, ваше височество — докладва Ветер. — Двама от тайната полиция на Рола. Предполагам, че ще се опитат да ви проследят, когато тръгнете.

Силк се намръщи.

— Бях забравил за този човек. Има ли някакъв начин да се отървем от хората му?

— Смятам, че мога да се справя с положението, ваше височество.

— Не искам трупове — предупреди го Силк. — Кралят на Рива се отнася с неодобрение към отнемането на човешки живот. — И се ухили на Гарион.

— Мисля, че ще овладеем положението, без да проливаме кръв, ваше височество.

— Нещо друго?

— Утре сутринта Консорциумът ще ни изпрати оферта за откупуване на нашите запаси от боб — отговори Ветер. — Началната им цена ще е с три пункта под пазарната, но накрая ще достигне пет пункта над стойността, предлагана в момента на пазара.

— Откъде научи пък това? — попита го изумено Силк.

— Подкупих един от членовете на Консорциума. — Ветер сви рамене. — Обещах да му дам комисиона една четвърт пункт от приходите, ако успее да наложи на колегите си да закупят боб от нас на цена с десет пункта по-висока от пазарната. Може би предложението ми е прекалено щедро, но по всяка вероятност ще имаме нужда от услугите на този човек и в бъдеще, а сега вече го държа в ръцете си.

— Този четвърт пункт наистина си струва!

— И аз така си помислих, ваше височество. — Изведнъж Ветер се разсмя. — А, и още нещо, принц Келдар. Сега разполагаме с възможност да направим нови инвестиции.

— Така ли?

— Всъщност става дума по-скоро за дарение с благотворителна цел.

— Това не е област, в която се проявявам особено често — отвърна Силк хладно, ала изведнъж носът му потрепна едва забележимо. — Е, както и да е, няма да изгубя нищо, ако чуя какво ще ми съобщиш, нали?

— В университета има един алхимик, който винаги се облича в необичайно мръсни дрехи — обясни Ветер. — Та той се кълне във всичко най-свято, че може да превръща пиринча в злато.

— О, интересно! — Очите на Силк светнаха.

Ветер вдигна предупредително ръка.

— Засега цената на услугите му е твърде висока. Няма никакъв смисъл да дадеш две жълтици и след експеримента да получиш в замяна само една.

— Не бих казал, че си струва.

— Ала този дребен куц алхимик твърди, че може да намали цената на опитите си. Хлопа по вратите на всеки търговец в Мелцена и проглушава ушите на всички със своя проект. Необходим му е богат покровител, за да намали разходите по експериментите си.

— Ти проучи ли как стоят нещата?

— Разбира се. Изглежда, че наистина умее да превръща пиринч в злато — освен ако не е някой блестящ фалшификатор. Той се ползва с особена репутация — говори се, че се занимава с тези опити от няколко столетия. Има непоносим характер и около него ужасно вони — казват, че това се дължало на химикалите, които използва.

Изведнъж очите на Белгарат се разшириха и той попита:

— Как нарече този човек?

— Мисля, че не съм споменавал името му, древни — отвърна агентът на Силк. — Нарича се Сенджи.

— Нямам предвид името му. Опиши ми го как изглежда.

— Нисък, плешив. Има брада, ала тя е вечно опърлена. Понякога нещо в експериментите му се обърква и от лабораторията му се разнасят експлозии. А, да, споменах, че е куц — струва ми се, че накуцва с левия крак и ходи изкривен на една страна.

— Точно това е! — възкликна Белгарат и щракна с пръсти.

— Не бъди толкова загадъчен, татко — каза строго Поулгара.

— Пророчеството съобщи на Гарион, че някой ще каже мимоходом пред нас нещо, което ще е изключително важно. Е, това е то!

— Не те разбирам.

— В Ашаба Кайрадис ни заръча да търсим човек с криви крака, защото само той ще ни помогне да открием онова, което търсим.

— По света има много куци хора, татко.

— Зная, но Пророчеството положи извънредни усилия, за да изпречи на пътя ни именно онзи, който ни е потребен.

— „Да изпречи на пътя ни“?

— Може би изразът ми не е съвсем точен, но разбираш какво имам предвид.

— Наистина, Поул — намеси се Белдин. — Спомням си, че приказвахме за Пророчествата от Ашаба, когато Кайрадис ни спомена за някакъв кривокрак човек. Не съм забравил думите й — тя каза, че Зандрамас държи в ръцете си едно от неувредените копия, у Нахаз е второто, а третото, последното копие е при кривокракия — или поне той знае къде се намира то.

— Всичко това не ми звучи много убедително, Белгарат — рече Дурник.

— Разполагаме с достатъчно време да проверим какво е положението — отговори му възрастният мъж. — Бездруго не сме в състояние да тръгнем преди да узнаем накъде се е отправила Зандрамас. — Вълшебникът погледна към Ветер. — Къде можем да намерим този Сенджи?

— Той работи във факултета по приложна алхимия, древни.

— Добре. Ще взема Гарион и ще отидем дотам. През това време вие се подгответе за тръгване.

— Дядо — възрази Гарион, — аз трябва да остана тук. Искам да чуя новините за Зандрамас със собствените си уши.

— Поул ще ги чуе. Може би ще ми потрябваш, докато се опитвам да убедя алхимика да разговаря с мен. Вземи Кълбото, ала остави меча тук.

— А защо да взимам Кълбото?

— Да речем, че имам предчувствие.

— И аз ще дойда — заяви Белдин и стана.

— Не е нужно.

— О, разбира се, че е нужно. Паметта ти понякога ти изневерява, Белгарат. Забравяш да ми съобщаваш разни неща. Ако бъда до теб, когато намериш Пророчествата от Ашаба, ще ти спестя много време и неприятности да си припомняш точно какво трябва да ми кажеш.