Пенчо Славейков
Марш ^[0]

[0] Изцяло включено в „Кървава песен“ (песен четвърта) — пред събраните въстаници, начело с яхналия „зеленият си ат арабски“ Войвода, „ей млад певец издигна си гласа — подзе дружината — и гръмна в небеса“, със същия текст. Повикът „Напред и все напред“ е подеман многократно в „Кървава песен“ — на стр. 196, 218, 233, 247, 253, 292, 306… (изданието от 1943–44 г.). „Реки от кръв“ отговаря на „реки от кърви“ в „Кървава песен“ (стр. 292). С израза „петвековний враг“ ясно се посочва, че става дума за борбата против турското робство.

В това стихотворение Славейков — в желанието си да покаже подемането на Ботевите мотиви като страна на своето творчество (мотиви, каквито у него търси д-р Кръстев със специална статия), съзнателно използва образи от Ботевата поезия — със съвсем близки до Ботевите свои стихове: „Тоз, който в бой умре, той вечно ще живей!“ Ботевия стих „Тоз, който падне в бой за свобода — той не умира“ Пенчо Славейков използва и като мото на стихотворението си „Ранен юнак. Вариант“ (сп. „Мисъл“, кн. 8–9, 1899 г., с подпис Сл. П. Петков, вариация на истинското му цяло име — Пенчо Петков Славейков). В това стихотворение, като в Ботевата балада „Хаджи Димитър“, юнакът лежи смъртно ранен в Балкана, над него се е свела самовила — с явно повлияни от Ботев стихове: „Щом месецът изгрей на модрий свод небесен — Балканът щом запей хайдушката си песен…“ И тук — като в „Марш“ — идеята за безсмъртието на бореца за народна свобода:

Не всяка рожба е за тая чест избрана —

подир световна смърт в света да оживей

във гордите сърца на свойте живи братя

и да ги вдъхнови за подвизи в борбата!

Тоя мотив — за юнака, който лежи ранен в Балкана, и за безсмъртието му — е разработен и в „Пролога“ на „Кървава песен“. ↑