Пенчо Славейков
В кулата край морето ^[0]

[0] Написано под влиянието на Пушкиновото стихотворение „Затворник“, което П. Славейков превежда в сп. „Мисъл“, кн. 3, 1893 г. Приел е не само размера на „Затворник“, а и отделни образи, с прозореца, през който се вижда жадуваният простор, с жаждата за свобода, но с песимистичен край в разлика от Пушкиновия. Славейков превежда и други стихотворения от Пушкин („Зимна вечер“, „Ехо“, „Кавказ“и др.) и пише студии за него, в които изразява преклонението си пред великия руски поет.

В запазения Пенчо Славейков екземпляр на „На Острова на блажените“ той е написал на бялото поле срещу заглавието на „В кулата край морето“: „Канли куле“. Така ние узнаваме прекия обект на стихотворението — турския затвор „Йеди куле“ („Седемте кули“, т.е. затвор със седем кули по обграждащите го стени) в Солун, наричан „Канли куле“ („кървава кула“) зарад убийствения му режим и екзекутирането в него на мнозина осъдени борци за свобода. През самото време на Славейков, преди Балканската война, когато Солун е още под турска власт, там лежат мнозина българи, осъдени за участието си в борбата против тая власт в Македония, и поетът е под впечатлението на разговорите за техните страдания и жажда за свобода. Това указание на автора — че става дума за Канли куле — обяснява и някои подробности в стихотворението: това, че прозорецът гледа „в морето далеко“ (затворът не е пряко на брега, но от него се вижда морето), и с поеманата от вълните „песен на моряка“, както и това, че се говори за Олимп, който „се тъмнее напреко“. ↑