Грег Беър
Радиото на Дарвин (89)

89.
Кумашка област, Източен Вашингтон

Мич подкрепяше Кайе за ръката, докато тя пресичаше стаята от единия край до другия.

— Как ще я наречете? — попита Фелисити. Седеше в единствения фотьойл на болничната стая и бавно люшкаше малката им дъщеря.

Кайе погледна въпросително Мич. Краката все още едва я държаха. Стомахът й бе свит на топка, имаше неприятен вкус в устата. Болката в слабините я караше да се чувства болнава, но тя знаеше, че ще се възстанови бързо.

— Ти свърши по-важната работа — засмя се Мич. — Привилегията е твоя.

— Трябва да го измислим заедно.

— Щом настояваш.

— Тя е като нова звезда продължи Кайе. — Баба ми се е казвала Стела. Това значи звезда. Мислех си да я кръстим Стела Нова.

Мич пое бебето от ръцете на Фелисити. Кайе приседна на леглото.

— Стела Нова — повтори той.

— Дръзко — отбеляза Фелисити. — Харесва ми.

— Това ще й е името — кимна Мич и вдигна бебето до лицето си. Подуши темето на дъщеря си, влажното ухание на косата й. Миришеше на майка си, но и на още нещо. Усещаше как в него се надига лавина от чувства, като сриващи се гигантски блокове, които полагат солидни основи.

— Дори когато спи, тя ти приковава вниманието — подхвърли Кайе, вдигна ръка и откъсна парченце кожа от бузата си — останки от маската, под които се беше показала свежа и здрава розова кожа, изпъстрена с мънички, сияещи меланофори.

Фелисити се наведе да огледа Кайе отблизо.

— Не мога да повярвам на очите си. Имам чувството, че от всички вас аз съм привилегированата, задето имам възможността да присъствам на епохално събитие.

Стела отвори очи и потрепери, сякаш нещо я бе обезпокоило. Изгледа учудено баща си, после заплака. Гласът й бе висок, тревожен. Мич побърза да я подаде на Кайе, която разтвори халата си. Не можеше да се начуди на усещането за спокойствие и топлина, което я изпълваше всеки път, когато бебето започваше да суче. Мъничките очички се впериха в нейните, после Стела извъртя глава, без да изпуска зърното, и погледна към другия край на стаята, където бяха Мич и Фелисити. Златистите й очички направо топяха душата на Мич.

— Толкова е развита — възхити се Фелисити. — Малката чаровница.

— А ти какво очакваше? — попита тихо Кайе с изтънял гласец. Мич с изненада установи, че гласът й е заприличал на този на малката.

Докато сучеше, Стела Нова чуруликаше като птичка. Когато приключи, запя, за да изрази удоволствието и радостта си.

— Как го прави? — попита изумено Мич.

— Не зная — отвърна Кайе, Очевидно бе, че в момента това не я интересува.

 

 

— Тя е като шестмесечно бебе — обясняваше Фелисити на Мич, докато той пренасяше чувалите от тойотата към караваната. — Вече може да фокусира поглед, да разпознава лица… дори гласове.

— Но не проговори пак — рече Мич.

Фелисити му отвори вратата и каза:

— Може да ни се е причуло.

Кайе сложи спящото дете в малката люлка в ъгъла на всекидневната, нагласи одеялцето и се изправи с приглушено стенание. После каза:

— Много добре я чухме. — Застана до Мич и смъкна парченце от маската, останало на скулата му.

— Ох — подскочи той. — Това не беше готово.

— Виж — посочи му Кайе сериозно. — Имаме меланофори. Тя също ги има. Ще ги имат всички нови родители. А езиците ни… това има връзка с някакви промени в главите ни. — Тя се чукна по слепоочието. — Екипираха ни да можем да общуваме с нея и сега сме почти равни.

Фелисити я гледаше стреснато. Не можеше да повярва на тази бърза промяна от любеща майка към сериозен и наблюдателен учен. Кайе отвърна с усмивка на въпросителния й поглед.

— Не съм лежала като бременна крава — рече. — Ако се съди по всички тези нови инструменти, дъщеря ни ще е доста трудно дете.

— И защо? — попита Фелисити.

— Защото в много отношения ще е далеч пред нас — отвърна Кайе.

— Може би във всички — добави Мич.

— Не говорите в буквалния смисъл, нали? Поне засега е зависима от вас. А тези кожни образувания, тези меланофори… — Тя махна с ръка, неспособна да довърши мисълта си.

— Непрестанно си менят цвета — рече Мич. — Усещам го.

— Аз също — каза Кайе. — Променят се. Помниш ли онова нещастно момиче? — Тя погледна Мич и той кимна, после разказа на Фелисити за срещата им с тийнейджърите в Западна Вирджиния.

— Ако бях в Работната група, щях да организирам психиатрични приемни за родителите, чиито нови деца са умрели — продължи Кайе.

— Никой не говори за тези неща — поклати глава Мич.

— Работя като педиатър от двайсет и две години — въздъхна Фелисити. — Но сега ми се ще да зарежа всичко и да отида да се скрия в гората.

— Донеси на нещастната жена чаша вода — засмя се Кайе. — Или може би предпочиташ вино? Мич, за мен също една чаша. Не съм пила от близо година. — Тя се обърна към Фелисити. — В бюлетина споменава ли се алкохол?

— Никакви проблеми с него. За мен също вино, ако обичаш.

Кайе последва Мич в малката кухня и опря лицето си в неговото. Бузите й пулсираха със златиста светлина.

— Майчице! — възкликна Мич.

— Свали тази маска — каза му Кайе. — И ще има какво да си показваме един на друг.