Грег Беър
Радиото на Дарвин (66)

66.
В околностите на Вашингтон

Малкият реактивен „Фалкон“ с опознавателни знаци на ВВС изви плавно на изток. Огюстин отпи от колата и надникна през прозорчето; опитваше се да овладее страха си от летенето. Дикън не знаеше, че го е страх — двамата летяха заедно за първи път.

— Бихме могли да поддържаме становището, че дори второстадийните зародиши да преживеят раждането, те ще бъдат преносители на различни заразни варианти на човешки ендогенни вируси — каза Огюстин.

— А доказателства? — попита невъзмутимо Джейн Салтър. На нея поклащанията на самолета явно не й влияеха.

— Накарах специалисти от Работната група да подберат биопсични резултати от последните две седмици. Известно е, че ЧЕРВ се проявява при най-различни условия, но досега не знаехме, че някои негови части могат да бъдат заразни.

— Все още нямаме никаква представа каква роля изпълняват тези части, ако въобще имат някаква — изсумтя Салтър. Останалите мълчаливо слушаха разговора им.

— Едва ли е положителна — отбеляза Огюстин и тупна с длан по облегалката. — ЧЕРВ продължава да синтезира вирусни елементи, които не са заразни. Докато АЧЕРВ кодира пълния инструментариум — всичко, което е необходимо да бъде построен един вирус и той да може да напусне клетката. Разполагам с мнението на шестима учени, включително и Джаксън, че АЧЕРВ е в състояние „да учи“ останалите човешки ендогенни ретровируси как да стават заразни. Те ще са най-активни при индивиди с бързо делящи се клетки, каквито са заразените с АЧЕРВ фетуси. Нищо чудно да се изправим срещу заболявания, които са възникнали преди милион години.

— И които да са безвредни за хората — намеси се Дикън.

— Имаме ли право да рискуваме? — попита го Огюстин.

— Добре, ти какво предлагаш? — подметна Салтър.

— Във Вашингтон вече е въведен полицейски час и всеки момент може да бъде обявено извънредно положение. Забранени са демонстрациите, събиранията на открито… Политиците мразят да ги линчуват. Няма да е още дълго така. Народът е като стадо, достатъчно е да блесне светкавица, за да се разскачат лудите глави.

— Сравнението е обидно, доктор Огюстин.

— На пет хиляди метра височина не мога да измисля нищо по-свястно.

— Ти какво… надяваш се да въведат военно положение, за да можем да регистрираме насила всички бременни и да им приберем децата за изследвания? — попита го насмешливо Дикън.

— Ужасно положение, наистина — призна Огюстин. — Повечето, ако не и всички зародиши сигурно ще умрат. Но ако оцелеят, мисля, че ще се преборим да ни ги предоставят.

— Кой говореше, че не бива да се дразни обществото? — попита Дикън.

— Да знаеш от колко време се напъвам да измисля друго решение — оплака се Огюстин. — Ще се радвам на всяко що-годе приемливо предложение.

— Може би не бива да мътим водата точно сега — каза Салтър.

— Нямам никакво намерение да правя или да говоря нещо особено. Важното е да върви работата.

— По-добре да сме на твърда земя — обади се Дикън.

— Прав си, дявол го взел — съгласи се Огюстин. — Terra firma и колкото по-скоро, толкова по-добре.