Грег Беър
Радиото на Дарвин (54)

54.
Балтимор

Кайе не можеше да прогони Мич от мислите си, но странно, това не я разсейваше. Чувстваше се съсредоточена, имаше много по-ясна представа за това, което трябва да търси. Играта на слънце и сянка й доставяше приятно забавление, докато вървеше между сградите. Денят бе приятен, достатъчно, за да забрави присъствието на Бенсън. Както винаги той я придружи до лабораторията, след това остана при вратата на асансьора, където можеше да следи всички посетители.

Тя влезе в лабораторията и окачи чантата и палтото си на закачалката до стъклената врата. Петима от шестимата й асистенти бяха в съседната стая — проверяваха резултатите от снощните електрофорезни анализи. Кайе беше доволна, че са й осигурили известно уединение. Седна зад бюрото, включи компютъра и влезе във вътрешната мрежа на „Америкол“. Само след няколко секунди беше в сайта, посветен на работата върху „Човешкия геном“. Страницата имаше чудесен дизайн, удобна за сверяване и издирване на информация, идентифицирани бяха всички ключови гени, а интересуващите я функции — подчертани и снабдени с подробно обяснение.

Кайе въведе личната си парола. В една от скорошните си разработки беше проследила седем потенциални кандидата за активиране и сглобяване на завършени и заразяващи частици от ЧЕРВ. Гените-кандидати, които в началото сметна само за вариации, се оказаха тясно свързани с АЧЕРВ. През месеците, прекарани в „Америкол“, тя бе започнала подробното изследване на шестте кандидата и бе планирала да прегледа списък с над хиляда други гени с вероятна връзка.

Смятаха я за специалист от голям ранг, но работата й върху човешката ДНК можеше да се сравни с издирването и разпознаването на няколко паянтови колибки в гигантски, многомилионен град. Човешките ендогенни ретровируси можеха да бъдат оприличени на вкаменелости, фрагменти, разхвърляни из различни участъци от ДНК с дължина милиони звена. В толкова къси участъци гените можеха спокойно да се рекомбинират — да скачат от една позиция на друга. ДНК беше в постоянно движение — гени меняха местата си, образуваха малки възли, или фистули от ДНК, репродуцираха се, цели вериги се пренареждаха отново по причини, които никой не можеше да обясни. И въпреки това АЧЕРВ бе останал забележително стабилен в продължение на милиони години. Промените, които Кайе търсеше, щяха да са колкото незабележими, толкова и значителни.

Ако се окажеше права, предстоеше й да преобърне с краката нагоре няколко сериозни научни догми, да срине цял куп репутации, да предизвика научната война на двайсет и първи век, а не искаше да се озове на бойното поле, преди да си е изковала броня. Въпросът сега не беше в каузата. Крайните ситуации изискваха крайни решения.

Надяваше се, че ще мине поне час, преди някой да влезе в лабораторията. Зае се да сравнява поредни участъци в АЧЕРВ и кандидатите. Този път обърна специално внимание на транскрипционните фактори, отключващи активирането и изявата на голямопротеиновия комплекс. Провери участъците няколко пъти, преди да открие онова, което още от вчера очакваше да намери. Четири от кандидатите носеха няколко подобни фактора, всичките с леки отличия.

Кайе шумно си пое дъх. За миг й се стори, че е застанала на върха на висока скала. Транскрипционните фактори трябваше да са специфични за различните варианти на ГПК. Това означаваше, че има повече от един генен код за големия протеинов комплекс.

Повече от една станция на Радиото на Дарвин.

Предната седмица Кайе бе поискала да й предоставят възможно най-точното подреждане на стотина гени върху няколко хромозоми. Шефът на геномната група й бе обещал да й ги прати тази сутрин. И си беше свършил работата добре. Още от пръв поглед тя забеляза някои интригуващи прилики. Но при толкова много информация първият поглед не беше достатъчен. С помощта на една локална софтуерна програма, наречена „МЕТАБЛАСТ“, тя се зае да търси поредица от гени, приблизително подобни на добре познатия ГПК-ген върху хромозома 21. Поиска и получи разрешение за използване на допълнителни компютърни мощности от главния компютър на корпуса.

Когато търсенето приключи, Кайе разполагаше със съчетанията, които се бе надявала да открие, плюс още стотина подобни, всички заровени в така наречената отпадъчна ДНК, всеки с някакво отличие, предлагащо различна комбинация от инструкции, различен набор от стратегии.

ГПК-гените се срещаха често из двайсет и двете човешки автозоми — хромозомите, в които не бе кодирана информацията за пола.

— Резервни — промърмори Кайе, изправи се и закрачи из стаята. — Алтернативни — добави тя и се озърна, сякаш се боеше да не я чуят. — Божичко! Сега пък какво ми хрумна?

В сегашната си форма АЧЕРВ не работеше както трябва. Новите бебета умираха. Експериментът — създаването на нов вид — се опорочаваше от външни фактори, други вируси, неопитомени от хилядолетия, за да станат част от човешкия генен инструментариум.

Беше открила и друго звено във веригата от доказателства. Който иска съобщението му да пристигне, праща вестоносци. А вестоносците могат да носят различни съобщения. Със сигурност един сложен механизъм, управляващ формулировката на цял един вид, не би разчитал само на едно съобщение и на един негов приносител. Той би създал цяла взаимосвързана мрежа, за да избегне всяка случайна пречка, възникнала по пътя.

Това, което търсеше, можеше да обясни грамадното количество човешки ендогенни ретровируси и други подвижни елементи — все предназначени да гарантират ефективното и успешно преминаване към нов фенотип, нова човешка вариация. „Ние просто не знаем как работи този механизъм. Той е толкова сложен… вероятно ще е нужен цял човешки живот, за да бъде разбран.“

Това, което най-много я безпокоеше, бе, че в настоящата ситуация подобни резултати можеха да бъдат разбрани погрешно.

От съседната стая долетяха приглушени гласове. Единият час бе преминал неусетно. Тя се надигна и сви на руло разпечатката със списъка на кандидатите. Смяташе да ги отнесе на Джаксън, длъжна беше да го направи. След това възнамеряваше да разговаря с Дикън. Налагаше се да уговорят ответна тактика.

Смъкна палтото от закачалката и си го наметна. Готвеше се да излезе, когато на вратата застана Джаксън, Кайе го погледна изумено — никога досега не бе идвал в лабораторията при нея. Изглеждаше изморен и угрижен. И също носеше някаква разпечатка.

— Реших да кажа първо на теб — поде той и размаха хартията под носа й.

— Какво да ми кажеш?

— Че си на погрешен път. АЧЕРВ мутира.

 

 

Кайе завърши деня с тричасов рунд от срещи със старшия състав и асистентите — обсъждаха сроковете и темпото на изпълнение на различни проекти в кипящия живот на грамадната корпорация. Нескритото задоволство на Джаксън от новините, пратени от Германия, в началото я подтикна да премине в атака, но вместо това тя само му се усмихна и отвърна, че вече работи върху този проблем, след което си тръгна… за да се изправи пет минути по-късно пред огледалото и своя образ в дамската тоалетна.

От „Америкол“ продължи пеша до жилищната сграда, следвана от неизбежния и бдителен Бенсън; питаше се дали миналата нощ е била само сън. Портиерът отвори голямата стъклена врата, усмихна се любезно и на двамата, а на агента дори кимна съзаклятнически.

Когато отключи вратата на 2011, Кайе за миг си помисли, че Мич си е тръгнал, и сърцето й замря. Но той, разбира се, беше там и излезе да я посрещне, като се вгледа в лицето й, преди да я прегърне нежно.

— Стисни ме, докато изпищя — помоли го тя. — Абсолютно отвратителен ден. Играта взе да загрубява.

— Разкажи ми — подкани я той.

— Струва ми се, че греша. Че всички ние грешим. Зная, че не е така, но всички се опитват да ме убедят в обратното.

— В това няма никакъв смисъл — каза Мич.

— Така е! Аз го предсказах, знаех, че ще се случи, но веднага щом се започна, те се нахвърлиха върху мен. Джаксън се нахвърли върху мен. Не съм разговаряла с Мардж Крос, но…

На Мич му трябваха няколко минути, за да узнае всички подробности, макар че не разбираше и половината от онова, което му казваше. Накратко: Кайе подозираше, че новите прояви на АЧЕРВ стимулират нови вариации на ГПК, големи протеинови комплекси, в случай че първият сигнал от Радиото на Дарвин не е достатъчно ефективен или се е сблъскал с непредвидими трудности. Джаксън и почти всички останали смятаха, че са открили мутирали форми на АЧЕРВ, може би дори вирулентни.

— Радиото на Дарвин — повтори Мич, сякаш предъвкваше термина.

— Сигналният механизъм. АЧЕРВ.

— Хм. Сега вече виждам известен смисъл в обяснението ти.

— Защо чак сега? Моля те, кажи ми, че не съм се побъркала и че не греша.

— Събери всички факти на едно място — посъветва я Мич. — Прекарай ги отново през научната мелница. Знаем, че промените понякога започват с малки скокове. Благодарение на мумиите от Алпите знаем, че АЧЕРВ е активен при хора, които създават нови видове. Еволюционното изменение е доста рядко срещано явление, дори в исторически мащаб, а АЧЕРВ бе открит съвсем наскоро от медицинската наука. Ако АЧЕРВ и еволюцията не са свързани, тогава съвпаденията стават твърде много.

Тя разроши косата му с пръсти.

— Благодаря ти, че си тук. Ти ми даваш сили. Какво прави днес?

— Позвъних на няколко места. Утре ще взема влака за Ню Йорк, за да се срещна е Мъртън и мистериозния непознат от Австрия. Мъртън описва мястото на срещата като „чудесна, макар и позанемарена стара къща“. След това пак с влака към Олбъни — за интервюто в университета.

— И защо в къща?

— Понятие нямам.

— Ще се върнеш ли?

— Ако ме искаш.

— О, искам те, и още как. За това не се безпокой — отвърна Кайе. — Едва ли ще имаме много време за мислене, камо ли за притеснения.

— Военновременните връзки са най-сладки — засмя се той.

— Утре ще е още по-гаден ден — оплака се тя. — Джаксън ще се погрижи да затвърди позициите си.

— Остави го. В далечна перспектива едва ли някой ще е в състояние да спре процеса. Да го забави — да, но не и да го спре.