Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дарвин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Darwin’s Radio, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2015-2016)
Корекция
sir_Ivanhoe(2016)

Издание:

Грег Беър

Радиото на Дарвин

 

Американска, първо издание

 

Greg Bear

Darwin’s Radio

The Ballantine Publishing Group

 

Превод: Юлиян Стойнов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Иванка Пешева

Формат 84/108/32

Печатни коли 28

ИК „БАРД“ ООД, 2003

 

ISBN 954-585-408-1

История

  1. —Добавяне

53.
Вашингтон

Огюстин тичаше по тясната кална пътека. Един агент със син костюм го следваше недалеч, като от време на време спираше да погледне назад.

Дикън стоеше с ръце в джобовете и чакаше Огюстин да се приближи. Беше пристигнал преди час от Бетезда, преодолявайки тежкото движение на пиковия час. Огюстин спря до него, но продължи да тича на място, протегнал ръце.

— Добро утро, Кристофър. Трябва да тичаш по-често.

— Харесва ми да съм дебел — отвърна Дикън.

— Никой не харесва да е дебел.

— Е, в такъв случай аз не съм дебел. Какви сме днес, Марк? Тайни агенти? Информатори? — Зачуди се защо не са му отделили агент. Сигурно защото не беше обществена фигура.

— Проклети инспектори по щетите — отвърна Огюстин. — Някакъв си Мичъл Рейфълсън е прекарал тази нощ с милата госпожа Кайе Ланг в уютния й апартамент в Балтимор.

Дикън почувства, че сърцето му замира.

— Ти си се разхождал една вечер с тях в зоологическата градина на Сан Диего. Дал си на този Мич пропуск за коктейла. Много приятелски разговор. Ти ли ги запозна, Кристофър?

— В известен смисъл — отвърна Дикън, изненадан от това колко нещастен се чувства.

— Никак не е било умно. Известно ли ти е що за стока е този тип? Крадецът на тела от Алпите! Той е малко луд, Кристофър.

— Мислех, че може да помогне с нещо.

— На кого да помогне?

— На тези, които търсят истината.

— Тази история намирисва, Кристофър. Прилича ми на опит да се търсят нови цели за нашия проект, а това хич не ми харесва.

— Може и да си прав. Но има неща, които заслужават да бъдат проверени.

— Мардж Крос сподели с мен тези ваши приказки за еволюция — заяви Огюстин.

— Кайе се опитва да стигне до обяснение, което включва еволюцията — потвърди Дикън. — Всичко го има в статиите й, Марк. Мич Рейфълсън също е работил в тази насока.

— Мардж смята, че ако публикувате теорията си, последствията може да са непредположими — рече Огюстин. — Не виждам смисъл защо трябва да се стига чак дотам. Лично аз смятам, че трябва да се спре тук и сега. Тази сутрин получихме съобщение от института „Паул-Ерлих“ в Германия, че са открили мутирали форми на АЧЕРВ. Няколко при това. Болестите мутират, Кристофър. Ще трябва да отложим изпитанията на ваксината и да започнем всичко отначало. Това поставя всички наши надежди в доста неизгодно положение. — Огюстин спря за миг да си поеме дъх. — Тази сутрин се очаква грандиозна демонстрация пред Капитолия — трийсет, дори четирийсет хиляди души. Някой се е раздрънкал за резултатите от изследванията на Работната група върху РУ-486.

Дикън почувства, че нещо вътре в него се извива и къса. Кайе, а сега и провалените им усилия. Изгубеното напразно време. Не можеше да си представи как ще преодолеят проблема с мутиралите вируси. Нито една биологична система досега не бе давала такава свобода на своите създания.

Беше сгрешил. Кайе Ланг също грешеше.

Огюстин доближи лицето си до неговото.

— Хайде, Кристофър, изплюй камъчето и ми кажи всичко. А след това ще реша дали да те задържа на проклетото ти място.