Метаданни
Данни
- Серия
- Дарвин (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Darwin’s Radio, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлиян Стойнов, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2015-2016)
- Корекция
- sir_Ivanhoe(2016)
Издание:
Грег Беър
Радиото на Дарвин
Американска, първо издание
Greg Bear
Darwin’s Radio
The Ballantine Publishing Group
Превод: Юлиян Стойнов
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица „Megachrom“, Петър Христов
Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Иванка Пешева
Формат 84/108/32
Печатни коли 28
ИК „БАРД“ ООД, 2003
ISBN 954-585-408-1
История
- —Добавяне
53.
Вашингтон
Огюстин тичаше по тясната кална пътека. Един агент със син костюм го следваше недалеч, като от време на време спираше да погледне назад.
Дикън стоеше с ръце в джобовете и чакаше Огюстин да се приближи. Беше пристигнал преди час от Бетезда, преодолявайки тежкото движение на пиковия час. Огюстин спря до него, но продължи да тича на място, протегнал ръце.
— Добро утро, Кристофър. Трябва да тичаш по-често.
— Харесва ми да съм дебел — отвърна Дикън.
— Никой не харесва да е дебел.
— Е, в такъв случай аз не съм дебел. Какви сме днес, Марк? Тайни агенти? Информатори? — Зачуди се защо не са му отделили агент. Сигурно защото не беше обществена фигура.
— Проклети инспектори по щетите — отвърна Огюстин. — Някакъв си Мичъл Рейфълсън е прекарал тази нощ с милата госпожа Кайе Ланг в уютния й апартамент в Балтимор.
Дикън почувства, че сърцето му замира.
— Ти си се разхождал една вечер с тях в зоологическата градина на Сан Диего. Дал си на този Мич пропуск за коктейла. Много приятелски разговор. Ти ли ги запозна, Кристофър?
— В известен смисъл — отвърна Дикън, изненадан от това колко нещастен се чувства.
— Никак не е било умно. Известно ли ти е що за стока е този тип? Крадецът на тела от Алпите! Той е малко луд, Кристофър.
— Мислех, че може да помогне с нещо.
— На кого да помогне?
— На тези, които търсят истината.
— Тази история намирисва, Кристофър. Прилича ми на опит да се търсят нови цели за нашия проект, а това хич не ми харесва.
— Може и да си прав. Но има неща, които заслужават да бъдат проверени.
— Мардж Крос сподели с мен тези ваши приказки за еволюция — заяви Огюстин.
— Кайе се опитва да стигне до обяснение, което включва еволюцията — потвърди Дикън. — Всичко го има в статиите й, Марк. Мич Рейфълсън също е работил в тази насока.
— Мардж смята, че ако публикувате теорията си, последствията може да са непредположими — рече Огюстин. — Не виждам смисъл защо трябва да се стига чак дотам. Лично аз смятам, че трябва да се спре тук и сега. Тази сутрин получихме съобщение от института „Паул-Ерлих“ в Германия, че са открили мутирали форми на АЧЕРВ. Няколко при това. Болестите мутират, Кристофър. Ще трябва да отложим изпитанията на ваксината и да започнем всичко отначало. Това поставя всички наши надежди в доста неизгодно положение. — Огюстин спря за миг да си поеме дъх. — Тази сутрин се очаква грандиозна демонстрация пред Капитолия — трийсет, дори четирийсет хиляди души. Някой се е раздрънкал за резултатите от изследванията на Работната група върху РУ-486.
Дикън почувства, че нещо вътре в него се извива и къса. Кайе, а сега и провалените им усилия. Изгубеното напразно време. Не можеше да си представи как ще преодолеят проблема с мутиралите вируси. Нито една биологична система досега не бе давала такава свобода на своите създания.
Беше сгрешил. Кайе Ланг също грешеше.
Огюстин доближи лицето си до неговото.
— Хайде, Кристофър, изплюй камъчето и ми кажи всичко. А след това ще реша дали да те задържа на проклетото ти място.