Грег Беър
Радиото на Дарвин (32)

32.
Сиатъл, Вашингтонският университет

Уендъл Пакър каза на Мич да го чака в кабинета му в Магнусоновия институт. Разположената в крило „Е“ стаичка беше съвсем миниатюрна, без прозорци, натъпкана с книги и два компютъра, свързани с апаратите в лабораторията на Пакър. На екрана на единия се виждаше дълга серия от протеини — червени и сини брънки и между тях зелени колони, разхвърляни като пометени от буря стълбища.

— Сам го направих — похвали се Пакър и вдигна една навита на руло разпечатка. — Не че не вярвам на студентите си, но и не искам да им разбия кариерите. Не искам да затворят катедрата.

Мич взе разпечатката и почна да я преглежда.

— Съмнявам се от пръв поглед да ти заговори нещо — отбеляза Пакър. — Тъканните образци бяха твърде стари, за да се получи цялостна последователност, затова търсех малки гени, типични за АЧЕРВ, а след това се насочих към продукти, синтезирани при навлизането на АЧЕРВ в клетката.

— И откри ли ги? — попита Мич със свито гърло.

Пакър кимна.

— В образците, които донесе, наистина има АЧЕРВ. Не става въпрос за заразяване от теб или от хората, с които си бил там. Но вирусът е доста деградирал. Използвах серуми с антитела, които ни пратиха от Бетезда — те свързват протеините, характерни за АЧЕРВ. Съществува фоликулостимулиращ хормон, който е уникален за заразяването с АЧЕРВ. Шейсет и седем процента на съвпадение — никак не е зле, като се има предвид възрастта и че е възможно да става въпрос за мутация на АЧЕРВ, или за разлика по други причини. А като използвах аналитичен метод от информационната теория и въведох тези фактори, получих съвпадение от осемдесет процента. За да се подсигуря, двойно пробвах саутуестърнския тест за оцветяване с ДНК от иродовия провирус. Със сигурност може да се твърди, че в твоите образци има действащ АЧЕРВ. Пробата от мъжкия екземпляр буквално гъмжи от тях.

— Сигурен си, че е АЧЕРВ, нали? Нито капка съмнение, дори ако трябва да го заявиш в съда?

— Като се има предвид източникът, едва ли ще се стигне до съда. Но дали със сигурност е АЧЕРВ? — Пакър се засмя. — Да. От седем години работя в тази катедра. Разполагаме с най-добрата апаратура, както и с най-добрите специалисти, които могат да се купят на пазара, благодарение на Майкрософт… Сядай, Мич.

Мич вдигна глава от разпечатката.

— Защо?

— Просто седни.

Мич седна.

— Имам и бонус. Карел Петрович от Антропологичния помолил Мария Кьониг, която му е съседка — най-добрата специалистка в нашата лаборатория, — да анализира много стари тъканни образци. Познай откъде ги е получил?

— От Инсбрук?

Пакър му подаде втора разпечатка.

— Искали да е точно нашата катедра, заради репутацията ни. Представяш ли си? Интересуват ги специфични белези и комбинация от алели, които най-често се използват за определяне на родствена връзка. Дадоха ни съвсем малка тъканна проба — около един грам. Очакват от нас категорично и потвърдено мнение, и то бързо. Мич, закълни се да не казваш на никого.

— Заклевам се.

— От любопитство попитах един от колегите за резултата. Няма да навлизам в досадни подробности. Тъканта е от новороденото. Възрастта й е поне десет хиляди години. Потърсихме белезите и ги открихме. А аз сравних няколко алела с твоите тъканни проби.

— Съвпадат ли? — попита Мич, изгубил търпение.

— Да… и не. Не мисля, че онези от Инсбрук ще се съгласят с мен, или с това, което се опитваш да намекваш.

— Нищо не намеквам. Аз зная.

— Така е, но ако бяхме в съда, можех да отърва твоя мъжкар от дело за бащинство. Никакви детски надбавки в праисторическите времена. Жената обаче със сигурност му е майка. Алелите съвпадат.

— Майка на детето.

— Без никакво съмнение.

— А той не е бащата?

— Казах само, че мога да го отърва в съда. Има нещо странно в генетиката на тези двамата. Нещо, дето навежда на страшни мисли.

— Но бебето е като нас.

— Мич, моля те, не ме разбирай погрешно. Нито ще те подкрепя, нито ще участвам с името си в статиите ти. Трябва да пазя катедрата и собствената си кариера. Мисля, че ти ще ме разбереш най-добре.

— Така е, така е — съгласи се Мич. — Но сам няма да се справя.

— Нека ти изясня няколко ключови момента. Сигурно ти е известно, че в генетично отношение Хомо сапиенсът е забележително еднообразен.

— Зная.

— Е, аз не мисля, че същото може да се каже и за Хомо сапиенс неандерталенсис. Истинско чудо е, че мога да ти го съобщя, Мич, и се надявам да ме разбереш. Преди три години подобен анализ щеше да ни отнеме поне осем месеца.

Мич се намръщи.

— Нещо не мога да схвана.

— Генотипът на новороденото се доближава до моя и твоя. Малката е почти съвременно отроче. Митохондриалната ДНК в тъканите, които донесе ти, съвпада с пробите от неандерталски кости. Бих казал, ако не ме гледаш твърде строго, че мъжкарят и женската, от които ни донесе проби, наистина са нейни родители.

Мич почувства, че му се завива свят. Наведе се и отпусна глава между коленете си.

— Божичко! — чу се приглушеният му глас.

— Наистина късен участник, за да е нашата Ева — продължи Пакър и вдигна ръка. — Погледни, Мич. Взех да треперя.

— Уендъл, какво можеш да направиш? — попита Мич и го погледна в очите. — Пазя в себе си най-великото откритие на модерната наука. Онези от Инсбрук искат да покрият всичко, надушвам го. Ще отричат докрай. Това е най-лесният път. Какво да направя? Къде да ида?

Пакър извади носна кърпа и си избърса очите.

— Намери някой, който да не е толкова консервативен. Някой извън академичните среди. Познавам хората от ЦКБ. Доста често разговарям с една приятелка от лабораторията в Атланта, по-точно едно старо гадже. Погаждаме се добре. Тя работи върху трупни анализи по поръчка на някакъв вирусолог, Дикън, от Центъра, който ръководел специална група за борба с „иродовия грип“. Не бях изненадан, че търси точно АЧЕРВ в труповете.

— От Грузия?

Пакър го погледна учудено.

— Да… в интерес на истината. Но освен това издирвал случаи на „иродов грип“ в историческите архиви. Отпреди десетилетия, дори векове. — Пакър потупа Мич по ръката. — Може би той ще поиска да чуе твоята история.