Грег Беър
Радиото на Дарвин (25)

25.
Вашингтон

— Разполагаме с резултатите от тестовете на четиридесет и две болници от цялата страна — обясняваше Огюстин на президента. — Потвърдена е връзката при всички случаи на мутация и последващо отхвърляне на плода, от типа, който изучаваме, с наличието на „иродов грип“.

Президентът седеше на другия край на голямата полирана маса в една от залите на Белия дом. От двете му страни се бяха настанили съответно вицепрезидентът, официалният говорител, председателят на Сената, доктор Кърби, Шоубек, секретарят по въпросите на здравеопазването, Огюстин, трима президентски помощници и няколко служители, които Дикън не познаваше. Масата беше доста голяма, а за дискусията им бяха отредили цели три часа.

На влизане се наложи да предаде мобилния си телефон, пейджъра и лаптопа. Само преди две седмици един „експлодирал“ мобилен телефон, принадлежащ на посетител, бе предизвикал доста разрушения и тревоги в Белия дом.

Дикън остана малко разочарован от залата, в която ги поканиха — нямаше големи екрани по стените, нито компютри и пултове за управление. Обикновена, макар и просторна зала, с доста телефони. Поне президентът ги слушаше внимателно.

— Активираният човешки ендогенен вирус е първият ретровирус, който е в състояние да се прехвърля от един носител на друг — продължаваше Огюстин. — Без никакво съмнение той е причината за „иродовия грип“. През цялата си медицинска кариера не бях виждал нещо толкова вирулентно. Всяка жена, която се намира на ранен стадий на бременност и бъде заразена с „иродовия грип“, неизбежно стига до спонтанен аборт. Статистиката показва, че близо десет хиляди аборта през последните месеци вероятно са причинени от вируса. Според информацията, с която разполагаме, мъжете са единствените заразоносители на „иродовия грип“.

— Ама че зловещо име — промърмори президентът.

— Много точно название, господин президент — вметна Кърби.

— Все още не знаем какво предизвиква активирането на вируса при мъжете — продължи Огюстин, — но подозираме, че отключващият механизъм са феромони, може би от постоянните партньорки. Не знаем също и как можем да го спрем. — Той подаде графиките през масата. — Според нашите статистици идната година случаите на „иродов грип“ могат да нараснат до два милиона. Два милиона потенциални аборта.

Президентът приемаше всичко това със замислено изражение. Вече бе чул доста при предварителната среща с Франк Шоубек. Но Дикън знаеше, че тъкмо повторенията на вече казани неща карат политиците да разберат онова, за което ги предупреждават учените.

— Все още не мога да си обясня как нещо, което е вътре в нас, може да предизвика такива сериозни последствия — обади се вицепрезидентът.

— Дяволът в нас — промърмори говорителят.

— Подобни генетични изменения могат да доведат например до рак — заобяснява Огюстин. Дикън усети, че това е малко встрани от истината, но Шоубек кимна в знак, че е съгласен. Сега бе моментът Шоубек да вземе нещата в свои ръце и да докаже, че е достоен заместник на Кърби.

— Без никакво съмнение проблемът, пред който се изправяме, е нов за медицината — заговори той. — Но нека не забравяме, че вече сме близо до обуздаването на СПИН. С опит като този, уверен съм, че ще можем да се похвалим със съществен пробив до шест-осем месеца. Разполагаме с големи изследователски центрове в цялата страна, сигурно и другите страни ще поискат да се включат. Почти е готова национална програма, която ще се опира на ресурсите на НЗИ, ЦКБ и Националния център за заразни и алергични болести. Разделихме питката, за да можем по-бързо да се справим с нея. Нашата нация никога не е била толкова подготвена, за да се справи с проблем от подобен мащаб. Веднага щом заработи тази програма, над пет хиляди изследователи от цялата страна ще се включат в разработките. Ще привлечем на помощ частни компании и задгранични учени. В момента се подготвя и програмата за международно сътрудничество. Всичко, от което се нуждаем, е бърз и добре координиран отговор от подопечните ви звена, дами и господа.

— Не виждам някой от двете страни на Белия дом, който би възразил срещу финансовата поддръжка на подобна програма — заяви говорителят.

— Както и в Сената — обади се председателят. — Господа, впечатлен съм от свършеното досега, но не съм чак такъв ентусиаст по отношение на нашите научни възможности. Доктор Огюстин, доктор Шоубек, изгубихме двайсет години, преди да успеем да уловим юздите на СПИН, макар че наляхме десетки милиарди долари в различни перспективни програми. Аз също съм потърпевш, господа — преди пет години дъщеря ми почина от СПИН. — Той изгледа присъстващите. — Щом този „иродов грип“ е съвсем нов, как да повярвам, че можем да очакваме чудеса само след шест месеца?

— Никакви чудеса не очакваме — побърза да отвърне Шоубек. Но се надяваме поне да започнем да го разбираме.

— В такъв случай, кога ще разполагаме с ефикасно лечение? Дори не лечение — поне някаква ваксина?

Шоубек призна, че не знае отговора.

— Скоростта очевидно зависи единствено от възможностите на нашата наука — отбеляза вицепрезидентът.

— Пак ще кажа, имам известни съмнения — повтори председателят. — Питам се обаче дали това не е някакво знамение. Дали не е време да сложим ред в собствената си къща, да надникнем в душите си, да сключим мир с нашия Създател. Ясно е, че сме раздвижили някои доста могъщи сили.

Президентът вдигна ръка и докосна с пръст върха на носа си. Лицето му беше съвсем сериозно. Шоубек и Огюстин знаеха кога не бива да се обаждат.

— Сенаторе — рече президентът, — моля се да не сте прав.

 

 

След края на заседанието Огюстин и Дикън последваха Шоубек по един страничен коридор към асансьорите.

— Какво лицемерие! — оплакваше се той. — Мразя, когато вземат да дрънкат за Божия намеса. — Той поклати глава, за да се освободи от натрупаното напрежение. — Лично аз гласувам за пришълците. Къде са Мълдър и Скъли?

— Франк, ще ми се да беше толкова смешно — отвърна Огюстин, — но трябва да ти призная, че наистина съм изплашен. Половината от протеините, активирани от АЧЕРВ, са нови за нас. Нямаме никаква представа какво точно вършат. Пак ще те попитам: защо точно аз, Франк?

— Защото, Марк, ти си амбициозен — отвърна Шоубек. — Ти намери този камък и погледна под него. — Шоубек се засмя с хищна усмивка. — Не че щеше да имаш избор… рано или късно.

Огюстин завъртя глава. Дикън почти подушваше колко е изнервен. Той също сякаш не беше на себе си. „Плаваме нагоре по буйната река — помисли си той, — бъхтим се с греблата като тъпаци.“