Станислав Стратиев
Акционерно дружество

И след петото котле греяно вино Паскал остава неразбран.

Затова слага на печката шестото и казва огорчен:

— Една нация създава гений само въпреки самата себе си.

Тоест геният е победител над собствения си народ.

— Тоест — казва Миро — ти си гений, а ние сме народ. Това ли искаш да кажеш?

— Това го казва Бодлер — отвръща Паскал. — А аз казвам, че ние сме жилава нация и обикновено виждаме сметката на гениите. Не им се даваме. Поради което и ги нямаме.

— Тоест — казва Йеремия — ти казваш, че е глупост да направим луканки?

Паскал клати отчаяно глава и реже ябълка във виното.

Вали сняг, прасето е заклано и тримата обсъждат какво да направят от него.

Вариантите са три — луканки, кървавица и да се затвори в буркани — и всеки държи на своето предложение.

Прасето е на Паскал, обаче Миро и Йеремия са акционери, съответно с трийсет и седем и с петнайсет процента.

За да го купят, тримата създават работническо-селско-мениджърско дружество и Паскал държи основния пакет акции, но няма петдесет плюс един процента и не може да наложи бурканите.

Затова се върви по най-трудния път — общо събрание на акционерите, разговори, сближаване на гледните точки и постигане на съгласие.

Път, който по тези места е почти непроходим.

Общото събрание започва още от сутринта и след второто котле вино има някаква надежда за съгласие, но след третото гледните точки отново се раздалечават.

Всеки настоява, че най-много дивиденти ще се получат от неговото предложение, другите двама единодушно отхвърлят това твърдение, жената на Паскал периодично пълни тавата пред акционерите с печено месо и туршия и общото събрание тъпче на едно място.

По обяд Миро изкупува акциите на Йеремия и по този начин става собственик на мажоритарния дял от петдесет и два процента.

Паскал оспорва сделката и я обявява за невалидна, защото се преоформят като капитал задължения.

Йеремия има да връща на Миро една каруца люцерна.

Работата отново зацикля.

— Въпросът е и как ще се управляват капиталите — казва Миро на свечеряване. — Не само колко ще получим.

— Според последните икономически теории — казва му Паскал — капиталите се управляват най-добре, когато ги има.

Миро се обижда, жената на Паскал пълни тавата, Йеремия настоява да се направят луканки.

Някъде към единайсет вечерта, след седмото котле греяно вино, жената на Паскал закрива общото събрание.

— Повече няма смисъл да спорите — казва тя. — Предметът на спора е изяден. Останаха само ушите.

Всички я поглеждат изненадани.

Прасето обаче е изядено, останали са само ушите, които са две и няма даже по едно за всеки.

Поради изчерпване предмета на дейност и с всеобщо съгласие работническо-селското-мениджърско дружество се закрива и се отписва от регистрите.