Станислав Стратиев
Лека форма на тежка депресия

За празниците Паскал не си спомня много.

Спомня си само, че изведнъж го налегна жал за патицата, извади я от фурната и както си беше недопечена, я пусна на свобода.

Заедно с плънката.

Естествено от съседните къщи веднага запукаха по нея.

Патица, при това с плънка, не пада всеки ден.

Тя летеше съвсем бавно, жена му както винаги беше прекалила с ориза, затова Паскал излетя над къщата и отклоняваше с ръце куршумите, докато натежалата патица напусне землището на селото.

След това му стана жал за прасето.

От него не беше останало кой знае колко, та се наложи Паскал да го възстановява с кървавици и суджуци, които висяха на низи в плевника.

За ужас на жена си.

Пържолите и рибиците бяха вече изядени, затова прасето избяга почти три четвърти.

Или две трети.

След това Паскал си спомня, но смътно, че възстанови две-три пуйки от бурканите, дето бяха в мазето.

Те се мотаеха в двора, забучени с чесън и мерудии.

Тук картината се губи за Паскал, явява се едно голямо бяло петно, на моменти замествано от неземна музика, предимно кларнети и акордеон.

След това Паскал си спомня, че му става жал за всичко, с изключение на жена му, отива при кучето и се извинява за мъките, които му е причинил.

Кучето, което знае две и двеста, приема извиненията с много силното подозрение, че това е само увертюра към превръщането му в обувки или кожа за барабан.

Все пак вековният инстинкт сработва и то близва Паскал по ръцете, мислейки си, че все пак предпочита да е барабан.

Обзет от желанието да възстанови изначалната хармония, света, какъвто е бил, преди да се намеси човекът, Паскал се опитва да превърне виното в грозде.

Тука вече жена му не издържа, удря го по главата с един буркан от консервирани кокошки и вика съседите.

Те завързват Паскал, качват го на шейната на Йеремия и през преспите, през снега, през вълците го закарват в Берковица.

И го предават на лекарите.

Които определят по-късно състоянието на Паскал като лека форма на тежка депресия.