Станислав Стратиев
Гледна точка

Паскал, Миро и Йеремия гонят из двора прасето на Паскал и междувременно Паскал им обяснява за гледната точка.

— Всичко зависи от гледната точка — казва той. — От моя гледна точка това е спазване на традицията, от гледна точка на прасето — чисто убийство.

За да спазят традицията, тримата вече са изпили един чайник греяна ракия и са склонни към обобщения.

— То затова и бяга — добавя Паскал. — Ако погледне на нещата като на един весел народен обичай, ще се държи по съвсем друг начин. Даже ще съдейства.

Миро поглежда завряното под дървата прасе — от пръв поглед личи, че няма никакво намерение да съдейства.

— Абсолютно си прав — казва той след това. — Едни познати роми се върнаха от Виена много недоволни. Транспортът бил много лош.

— Ако и там не пускат достатъчно автобуси — пита Йеремия, — защо ще ходим в Европа? Те не пускат и тука.

— Зависи от гледната точка — обяснява му Миро. — Според ромите пускали прекалено много. Метрото, автобусите и трамваите били полупразни и било невъзможно да крадеш. Веднага те хващат.

Зимното слънце се показва за момент иззад облаците и наредените на дръвника ножове засвяткват един след друг.

Прасето влиза още по-навътре в дървата.

— Това прасе — отбелязва Йеремия — много бяга. Клал съм прасета, но неговото е прекалено. Вече трябваше да печем рибиците.

— Защото се държи не като участник, а като жертва — обяснява му Паскал. — Остава си на неговата гледна точка.

— Не знам докъде ще стигнем така — клати глава Йеремия. — Водата в казана изкипява за трети път!…

— Въпросът е да го накараш да приеме твоята гледна точка! — казва Паскал. — А не да му теглиш ножа като някой касапин!…

— Ти да си прасе — казва Миро, — ще те питам каква гледна точка ще приемеш!…

— Може да си прасе и да имаш човешка гледна точка — настоява Паскал. — И обратно!…

— Но не и преди Коледа! — държи на своето Миро.

— Участник ли ще го правим, или ще го колим? — пита Йеремия. — Кажете ми да знам.

— Може да е трудно — казва Паскал, — но трябва да го накараме да се почувства участник. Не можем да го колим както досега. Двайсет и първи век чука на прага.

Миро и Йеремия се споглеждат.

Паскал взима чайника и отива да го напълни.

Прасето се набутва още по-навътре в дървата и по всичко личи, че няма скоро да промени гледната си точка.

Започва да вали сняг и тихо да затрупва селцето.