Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- даница(2013 г.)
Издание:
Станислав Стратиев. Вавилонска хроника
Българска. Първо издание
Редактор: Любомир Стратиев
Художник: Виктор Паунов
Коректор: Снежана Калинска
ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000
ISBN: 954–491–065–4
История
- —Добавяне
Като гледа телевизия и чете вестници, Паскал разбира колко е неправилен.
Неправилен е, откъдето и да го погледнеш.
Носът му е неправилен.
Не е нито римски, нито френски, ами е никакъв.
Брадичката му също е неправилна.
Очите му пък са самата неправилност.
И ушите му стърчат, много по-големи от правилното.
Като продължава в тази посока, Паскал открива, че и жена му е неправилна.
И децата.
За жена си Паскал винаги е подозирал, но за децата му е малко криво.
И за приятелите.
Защото те също са неправилни.
И въздухът му е неправилен на Паскал, и водата.
Като се погледне по-прецизно — и доматите му са неправилни.
И сиренето.
На това място Паскал произнася едно „мамицата му“ и рита пуйката, която се мотае в краката му.
— Мамицата ти неправилна! — казва й Паскал. — Я се виж!…
Пуйката се отдалечава обидена, а Паскал продължава критичния анализ.
И азбуката му е неправилна, и Кирил и Методий са му неправилни.
И „Жив е той, жив е…“ му е неправилен.
За „Под игото“ Паскал не смее и да помисли.
И географията му е неправилна, и историята, и вярата.
Полека-лека Паскал оклюмва.
Когато стига до пиенето и яденето, той се запъва и се бори отчаяно, но накрая се предава и признава, че и те са неправилни.
Съкрушен, той съвсем му отпуска края.
— Неправилен съм до девето коляно! — казва той. — И баща ми беше неправилен, и дядо ми, и неговият дядо!…
Въздиша тежко и се замисля.
— Закъде съм при това положение? — мисли си той. — Всички са го докарали по някакъв начин, само аз не съм във формата.
Тази мисъл го довършва и той пада духом.
След малко обаче се въззема и си казва:
— Не трябва да губя надежда, всичко става. Може да съществувам като печатна грешка в Хартата на Европа!…
Тази мисъл го ободрява и той тръгва да хвърли малко зърно на неправилните пуйки.