Христо Ботев
Гатанки (откъс)

Чунчуру ведере на куку ведере, чунчуру дупка напълни копанка^[1]. Що е то?

— Подновеното „Книжевно дружество“ в Браила.

* * *

Родило се, не шава; яде, пък не става. Що е то?

— Нашата екзархия.

* * *

Уста няма, а яде; ръце няма, а краде. Що е то?

— Добродетелната дружина.

* * *

Мас има, свиня не е; ум има, човек не е; аз го имам за магаре, ти го имаш за светия. Що е то?

— Чорбаджия.

* * *

Едно викаш, то бяга; друго пъдиш, то иде. Що е то?

— Действителните членове на „Книж. дружество“.

* * *

Ти го биеш, ти го тласкаш, а то вика: другар съм ти! Що е то?

— Домну Мънзо тъпанарят.

* * *

Ти го чакаш да се роди, а аз думам: умряло е. Що е то?

— Патриотизмът на дяда владика.

* * *

Над чепът й свинска глава, под чепът й пачи крака. Що е то?

— Един от хероите в кафенето „Симион“.

* * *

Пост държи, в рай ще иде; сутрин-вечер протогер е. Що е то?

— Калугер или магаре.

* * *

Ти го плюеш — то мига; удариш го — прозява се; а от него и аз бягам. Що е то?

— Шпионин.

* * *

Събраха се, наготвиха, — кога да ядат — побягнаха. Що е то?

— Читалището „Братска любов“.

* * *

От глупците ум купува, на умните го продава. Що е то?

— „Училището“ на буля Блъсковица.

Бележки

[1] Скоропоговорка, в смисъл — нищо. ↑