Хаим Оливер
Гол от засада (23)

1.
Горчивите плодове на свръхславата

Настъпи 8 август — първият ден от третия месец на ННФК РЕДУТ.

През нощта след юбилея бе валяло и сега времето беше идеално за тренировка: чист и прохладен въздух, отъпкана сгурия.

Както обикновено пръв в „Океана на бурите“ дойде проф. Кънчо. Сам. Половин-защитникът №6 бе останал в къщи с болки в корема от вчерашното преяждане с торти и сега гълташе рициново масло под грижите на ККДЖЗЗМФ.

Проф. Кънчо също чувствуваше корема си готов да се пръсне, но съзнаваше, че тренировката е неотложна: предстояха сума ти мачове със съседните махали. Той седна пред трибуната и зачака, разсеяно оглеждайки терена.

Уви, „Океанът на бурите“ не беше онзи чист, спретнат, разчертан с бели линии и ограден със зелен плет стадион от първите дни. Зеленият плет вехнеше и се оголваше, от белите линии нямаше следа, по терена се въргаляха мазни хартии, празни бонбониери, консервени кутии… Капитанът на РЕДУТ въздъхна, но не можа да се разбере — от мъка по стадиона или от налягането в стомаха…

Скоро, макар и със закъснение, пристигнаха Сисулу Софийски и Ухуру Неандерталска. Те също имаха нездрав вид и особено маймуната, която мъчително пъшкаше и мръщеше човекоподобната си муцунка.

В девет и половина в стадиона се промъкна Андреа, а минута след това зад оградата доста шумно спря едно пьожо и стовари Дани Берлински, подкрепян от баба Зора.

— Защо закъсня? — попита проф. Кънчо.

— Бях на люлейките — отвърна небрежно Дани. — В Западналия парк.

— Когато има тренировки, не се ходи на люлки! — нахока го вяло капитанът. — И не се казва Западналия, а Западния парк.

Льонка Пантерата, който обикновено влизаше в стадиона с двойно салто, този път едва се дотътри, мрачен, сякаш бе погълнат тройна доза хинин.

— Хайде да почнем — рече той, — защото ония Млечни зъби хич не ми се харесват. Моите батета ми казаха, че Млечните зъби са пердашили всички отбори оттатък и че били непобедими.

При друго време тия думи биха предизвикали безпокойство, сега те бяха отминати без внимание дори от проф. Кънчо.

— Не бой се! — забеляза той лениво. — На наша страна е научно-техническият прогрес. Ще видиш след малко.

Дойдоха Бобо Черното око и Иво Кръстничето, сънни, с надути тумбаци, а Йогата се яви чак в десет часа. Без всякакво стеснение той съобщи, че днес ще остане на тренировка само един час, защото мистер Сенко пристига от Америка и трябва да отиде на летището да го посрещне.

В единайсет часа внезапно се появи Митко Пеле, пожълтял и с изцъклени очи — последица от консумацията на рициновото масло. Липсваха само Тото Тотото и Влади Ракетата. Да се чака повече не можеше и капитанът реши да пристъпи към тренировката.

— Другари редутабли! — каза той. — Сега ще се запознаем с научно-техническата революция в условията на футболната игра. — Той извади Интердут от кутията, раздаде слушалките, а сам пое предавателя.

Ухуру също получи стъклена капсула, която пъхнаха в ушето й. Отначало тя се опита да я махне, но като чу в нея гласа на проф. Кънчо, захласнато разшири очички.

— Внимание! — подхвана капитанът пред микрофона. — Отсега нататък няма да играете както ви скимне, а ще се подчинявате на нарежданията, които ще давам чрез Интердут. Аз зная най-добре кой да напредне, кой да отстъпи, кой да стреля в противниковата врата. Аз ще диктувам какво да правите, вие ще правите, каквото ви диктувам! Разбрано? Вдигнете ръце в знак, че ме чувате!

Всички вдигнаха ръце, с изключение на Ухуру, която се клатушкаше като пияна горила и бъркаше с пръст в ушето си.

— Хайде да направим един опит! — каза проф. Кънчо. — Льонка, вземи топката и бий към центъра.

Льонка взе топката и я отпрати към централната зона.

— Йога, приближи се до топката и я подай на Сисулу!

Йогата се приближи до топката и я подаде на Сисулу, който изчака следващото нареждане.

— Сисулу, вдигни пред противниковата врата, а там да чака Дани и да стреля в мрежата!

Стана точно както заповяда капитанът. Сисулу вдигна идеално пред вратата, а изтичалият край дирека Дани незабавно стреля в мрежата. Гол!

Този неспасяем, математически изчислен, електронно изработен гол мигновено разсея вцепенението, което сковаваше редутаблите. Те се разтичаха по терена, запрегръщаха голмайстора, после наобиколиха капитана и радостно започнаха да обсъждат перспективите, които Интердут откриваше пред тях.

— Сега никой вече не може да ни спре! — викаше Сисулу.

— Сега ние пребием всички футболи на трета планета! — крещеше Дани Берлински. — Да дивее Интердут!

— Да живее! — поправи го проф. Кънчо.

— Да живее научно-техническата революция! — ревеше Митко Пеле.

Само Льонка недоверчиво се мръщеше, макар че електронният гол му направи голямо впечатление.

— Хайде да направим още един опит! — предложи той. — Ама сега отбранителен.

Направиха опита. Диктувайки по микрофона, проф. Кънчо нареди на Бобо да напредне към вратата на Льонката, там да излъже Йогата, да върне малко назад и да остави топката на Иво, който да шутира с всички сили във вратата. Веднага обаче той предупреди Льонката, че Иво ще стреля. За вратаря това бе достатъчно. Без да се колебае, той се хвърли в краката на Иво, преди още топката да е долетяла до него, и така осуети стопроцентов гол.

Нови възторзи заляха стадиона. Редутаблите грабнаха своя любим капитан и го запремятаха във въздуха.

В същия миг слушалките им бяха пронизани от страхотен писък:

— Са-мо Ре-дут! Са-мо Ре-дут!

Погледнаха: Ухуру бе грабнала микрофона и скандираше бойния възглас, като ритмично подскачаше на място. Опитаха се да отнемат микрофона от ръцете й, тя започна да драще. Когато най-после й го изтръгнаха, тя измъкна стъклената капсула от ушето, пъхна я в устата и я глътна.

Това беше твърде некрасива постъпка от страна на една човекоподобна и редутаблите дълго обсъждаха как да приберат тъй нужната слушалка. Имаше само едно средство, сещате се какво… Операцията възложиха на Сисулу. Той трябваше да даде на маймуната рициново със сироп, а след това да следи внимателно тоалета й…

Докато ставаха тия разправии, в стадиона се появи Тото Тотото. Едва го познаха. И как ще го познаят, когато на главата си вместо шалчето с надпис ТОТО той носеше почти офицерска фуражка с червени кантове? На пояса му лъщеше великолепен ковбойски колан със златна тока, а на устните му висеше цигара.

Той се приближи до редутаблите, смукна от цигарата, издуха дима и едва тогава немарливо докосна козирката с два пръста. Никой не отвърна на поздрава.

— Как ме намирате, а? — каза той самодоволно и показа колана. — Истински американски, от Лос Баламос.

Проф. Кънчо не си даде труд да му каже, че градът не се нарича Лос Баламос, а Лос Аламос и сухо попита:

— Откъде идеш?

Тото пуфна с цигарата:

— Оттам.

— Къде „оттам“?

— Не е важно. — И пак пуфна.

— Нали знаеш, че на редутаблите е забранено да пушат!

— Аз не съм вече цял редутабъл — отвърна Тото.

— Защо?

— Защо ли? — ядоса се Тото. — Защото, помните ли какво ми обещахте, когато ме поканихте да вляза в РЕДУТ? Да ми купите ковбойски колан. А вие никакъв колан не ми купихте и само ме лъжете, ужким нямате пари! Вижте какъв колан си имам сега! — Той суетно се завъртя.

Не ще и дума, коланът беше хубав. Тото продължи:

— И на лагер-школа ще ме водят, и ще спя на пружинено легло, и всеки ден ще ми дават пържени картофи.

Мълчание.

— И ми казаха да ви кажа, че ако дойдете с мен, на вас също ще ви дават пържени картофи и ако искате и крем карамел даже!

Проф. Кънчо се изправи и какъвто беше набит и чорлав, се приближи до Тото и процеди през зъби:

— Ти си предател!

— Ей, я не обиждай, че знаеш ли какво?

— Какво?

— Ей това! — извика Тото и перна проф. Кънчо по гърдите.

Проф. Кънчо отвърна. Започна бой.

Наоколо никой не помръдна, оставяйки виновника да си получи наказанието. Единствено Ухуру излезе от равновесие. Тя и без това не понасяше Тото, но като видя как той удря Кънчо, съвсем побесня. Нахвърли се върху него, взе да го драще по лицето, да му скубе косата, пискайки с всички сили: „Са-мо Ре-дут!“ Едва я издърпаха, за да не пречи на двубоя.

Скоро, макар че го болеше корем, проф. Кънчо повали Тото и опря коляно на гърдите му. И тъкмо да го перне по лицето, сети се, че насилието е недостойна проява на цивилизования човек, и отпусна желязната си хватка. Изправи се, каза:

— А сега махай се! И ако още веднъж те видим в „Океана на бурите“, да знаеш, че ще те натупам истински и ще съобщим с нелегални позиви, че си дезертьор!

Тото стана, прибра фуражката си, плъзна поглед върху редутаблите и презрително вдигна рамене:

— Много важно! Нека ви бият Млечните зъби! — И побягна.

Ухуру се спусна да го гони, но Сисулу я спря. Ядосана, тя грабна микрофона и изкрещя:

— Мерси! Данке!

На земята остана една недопушена цигара…

Напрежението от конфликта още не бе спаднало и в стадиона влетя Влади Ракетата. Лицето му бе зачервено, очите му лудо играеха. Бе толкова възбуден, че дълго не можа да пророни дума.

— Къде си бил досега? — попита остро проф. Кънчо.

— Возих се на локо-ко-ко… — изпелтечи Влади, — на локо-ко-ко-мотив! Ей че бомба беше! Вижте! — Той измъкна от джоба си десетина влакови билета. — Това е за вас!

— И ти ли стана дезертьор? — изрече горчиво проф. Кънчо.

— Дезертьор си ти!

— Аз не се возя на чужди локомотиви!

— Локомотивите не са чужди! Ако искаш да знаеш, те са на целия български народ и целият български народ има право да се вози с тях, когато си поиска! Разбра ли? — Влади се обърна към Йогата: — Гошо, ела с мен! Да видиш колко е бомба!

— Не мога — отвърна Йогата. — Бързам за летището. Ще посрещам мистер Сенко.

— Я остави мистер Сенко и ела с мен! Дани, ела и ти! Ще ни покажат сума ти локомотиви с електрически мотори и дизели и даже хладилни вагони, дето возят сладолед!

Дани Берлински отвърна на тази покана по твърде странен начин. Той се приближи до Влади и бавно заговори, като звучно затъркаля „ръто“ зад езика:

— Дрругари рредутабли, аз подлага да заключим Влади Ракета от наш стобор за пет мачове и ако пак се кара на локомотив, да го заключим до край на живот и вечно време!

Влади се изсмя:

— Ти ли бе, германецо ниедин, ти ли ще ме изключваш от РЕДУТ. Ти си фаш…

Не довърши, защото едни страхотен удар по брадата го повали на земята и пред очите му заиграха златни звезди.

Дани отпусна юмрук, наведе се над нокаутирания и започна да брои:

— Айнс, цвай, драй, фир…

Не можа да стигне до десет, защото Ухуру скочи на неговото рамо, вдигна десницата му и изкрещя:

— Са-мо РЕ-ДУТ!

Влади се изправи, разтърси глава като измъкната от корито кокошка и зигзагообразно побегна в гората.

Така завърши този първи ден от третия месец от съществуването на РЕДУТ, денят след тържествения юбилей.

Как ви се струва?