Александър Белтов
Матрикант — книга втора (16)

15.

Още отдалеч можех да разбера, че художникът ме очаква. Дискретно се озърташе на всички страни, но от мястото си все още не ме бе забелязал. Доближих се, като се стараех да се прикривам около масивните колони на Централния универсален магазин. Щом се уверих, че е сам, се показах иззад последната колона и със спокойна крачка тръгнах към него. Той ме видя, енергично стана и се усмихна широко насреща ми. Подаде ръка, която поех и усетих студа в пръстите му.

— Готов съм — поде той. — Носиш ли парите?

Кимнах и бръкнах в страничния джоб на новия си суитчър. Подадох му малкия плик за писмо. Той леко го разтвори, колкото да надникне. Увери се, че парите са вътре и после се наведе над притворен платнен сак. Оттам извади и ми подаде кафяв хартиен плик. Повторих процедурата, която той изпълни само преди минута. Извадих наполовина дебелия картон и като видях рисунката, не скрих изумлението си:

— Леле! — потупах мъжа по рамото. — Страшен си.

От листа, изпод рунтавите гъсти вежди, с уморени очи ме гледаше ченгето. Вярно, с по-отпуснати клепачи и бузи, но наистина бе той. На главата му, килната на една страна, бе нарисувал барета.

— Гарантирам, че на брат ти ще му хареса — като че ли усетих иронията в гласа му.

Прибрах рисунката обратно и побързах да изчезна. Разделихме се мълчаливо. На тръгване хвърлих бегъл поглед през рамо — той стоеше все така обърнат към мен. Усещах погледа му, забит в гърба ми като нож, докато се отдалечавах. С облекчение се смесих с тълпата хора, помъкнали всевъзможни съдинки към чучурите с минерална вода.

След като се отдалечих достатъчно от Централната баня, направих няколко кръга из улиците на столицата, за да се уверя, че никой не следва пътя ми. Влизах и излизах безпричинно в няколко малки магазина. Оглеждах разсеяно разпръснатата стока и хвърлях по едно око през витрината навън. Няколко любопитни лица залепяха за миг носовете си до стъклото, но нищо обезпокоително, за което да се тревожа.

Времето в последния час се бе променило значително. Задуха студен вятър и заваля ситен дъжд. По паренето, което чувствах върху откритите части на кожата си, можех да усетя киселинния му характер. Приведох се и забързах към квартирата. Във вътрешната част на джоба си притисках тънкия кафяв плик с образа на ченгето.