Търсенето на Светия Граал (4)

Ланселот

Така двамата спътника се разделили и Персевал се върнал при отшелничката, а Ланселот препуснал подир рицаря през гората, без да гледа нито пътища, нито пътеки, носейки се накъдето случаят го отведе, и ядосвайки се, че не вижда ни надалеч, ни наблизо, нито пък може да намери някакъв път в тъмната нощ. Въпреки всичко напреднал толкова, че по някое време забелязал каменен кръст, изправен в безлюдната местност на разклона между два пътя. Когато се приближил до него, той го огледал внимателно и върху мраморния му пиедестал като че ли забелязал някакви букви, ала било толкова тъмно, че не можел да прочете какво е написано.

Загледал се той по посока на кръста и видял зад него много стар параклис. Насочил се веднага натам, защото се надявал да намери някого в него, ала когато усетил, че се е озовал съвсем наблизо, слязъл и завързал коня за един дъб, снел ремъка на щита от врата си и го окачил на дървото, след което пристъпил до прага на параклиса, оказал се запуснат и порутен. Влязъл вътре, ала досами вратата се натъкнал на желязна решетка, чиито пръти били толкова нагъсто и така здраво свързани, че не било възможно да мине през тях. Започнал да разглежда преграденото от решетката пространство и видял олтар, украсен с разкошно копринено покривало и други предмети, пред който разпръсквал силна светлина голям сребърен свещник с шест горящи свещи на него. Като видял това, Ланселот бил обзет от голямо желание да проникне вътре, за да узнае кой обитава тъдява. Не можел да си представи, че в едно толкова затънтено място може да има такива прекрасни неща като тези, които стояли пред очите му.

Започнал тогава да оглежда решетката и като се убедил, че няма да може да влезе вътре, се почувствал толкова нещастен, че излязъл от параклиса и се упътил към мястото, където бил оставил коня си, повел го за юздата и го оставил да пасе на воля. Сетне откопчал каишката на шлема и го оставил пред себе си, снел и меча и си легнал върху щита пред кръста. Скоро умората надделяла и макар да не спирал и за миг да мисли за Добрия рицар с белия щит, потънал в дълбок сън.

Минало немалко време и той се събудил, за да види, че към него се движи носилка, закрепена върху два коня, а върху нея лежи болен рицар, стенещ с жалостив глас. Като се приближил до Ланселот, той се спрял, без да промълви и дума, защото мислел, че спи. Ланселот също не му казал нищо, тъй като бил в такова състояние, че не можел да говори и нито спял, нито бил буден, а се намирал в нещо като полусън. Сетне рицарят на носилката се спрял пред кръста и започнал гръмко да се жалва:

— О, Господи! Ще спре ли някога тези болка? О, Господи! Кога ще се появи свещеният съсъд, благодарение на който силата на тази болка най-после ще утихне? О, Господи! Имало ли е някога човек, който да е страдал така, както аз страдам, и то за едно толкова дребно прегрешение?

Дълго време се окайвал и оплаквал по този начин рицарят заради своите болки и страдания, а Ланселот дори не се помръднал, дори и една дума не проронил, защото бил като омагьосан, но въпреки това го виждал добре и чувал ясно воплите му. Дълго останал рицарят в това състояние. Изведнъж Ланселот забелязал, че откъм параклиса се носи сребърният свещник с дебелите восъчни свещи, който преди това бил видял пред олтара. Гледал Ланселот как скъпоценният предмет се приближава към кръста, но по никакъв начин не можел да види кой го носи.

Обзет от голямо удивление, той не след дълго съгледал по същия начин из въздуха да плава свещеният съсъд, който някога бил видял у богатия Крал Рибар и който назовавали Свещения Граал. Щом го съзрял да се приближава, болният рицар паднал от носилката на земята, разпрострял молитвено ръце и се провикнал:

— Боже Господи, Ти, Който с помощта на този свещен съсъд, чудодейно появил се пред мен, си вършил толкова велики чудеса в тази страна, а и в много други, Отче, хвърли към мен милостивия Си поглед и направи така, че болките, които ме разяждат, да бъдат бързо уталожени, та да мога и аз да се включа в Търсенето, което другите благочестиви рицари предприеха.

После, влачейки се само с помощта на ръцете си, той се добрал до пиедестала, върху който стояла масата, а върху нея — свещеният съсъд, заловил се за него с двете си ръце и се повдигнал, колкото му стигнали силите, за да целуне сребърната маса и да я обгърне с поглед. Щом сторил това, той почувствал как всичките болки напускат тялото му, надал страхотен вик и казал:

— О, Господи! Та аз съм изцелен!

И не след дълго заспал. Съсъдът постоял на това място още известно време, сетне свещникът потеглил обратно към параклиса, последван и от самия съсъд, без Ланселот да съумее — нито на идване, нито на връщане — да разбере кой всъщност го носи. Станало така, че било поради преумората от положените през деня усилия, било поради тежестта на греховете, с които бил обременен, било поради голямата изненада при появата на Светия Граал той изобщо не се помръднал, нито дал знак, че е впечатлен от случващото се. Тази му постъпка станала причина мнозина да го посрамят при различни обстоятелства по време на Търсенето и да претърпи не една или две несполуки.

Когато Светият Граал се отдалечил от кръста и влязъл в параклиса, рицарят се надигнал от носилката здрав и читав и целунал кръста. Веднага след това се появил оръженосец, който му донесъл много красиви и скъпи доспехи, и обръщайки се към него, го попитал как се чувства.

— Бога ми — отвърнал той, — отлично, и то изцяло благодарение на Господ, защото бях излекуван на мига, в който Светият Граал дойде да ме посети. Но аз не мога да се начудя как този рицар, който спи ей там, така и не се събуди при явлението на светия съсъд.

— За Бога — добавил оръженосецът, — той несъмнено е извършил голям грях, за който не е пожелал да се изповяда и за който носи такава вина пред Господ, че Той не е пожелал спящият да види това великолепно чудо.

— Сигурно е така — заключил рицарят. — Но както и да стоят нещата, този човек е голям нещастник, макар да си мисля, че е един от рицарите на Кръглата маса, които предприеха Търсенето на Светия Граал.

— Сеньор — обадил се отново оръженосецът, — донесох ти доспехите. Вземи ги, когато решиш.

Рицарят му отвърнал, че няма нужда от нищо друго, и тръгнал да се въоръжава, надявайки ризницата и железните си набедреници. Оръженосецът се приближил до Ланселот и му взел не само меча, но също и шлема, после се отправил към коня му, оседлал го и го обуздал. Щом го подготвил за езда, той се обърнал към господаря си:

— Сеньор, качвай се! Струва ми се, че успяхме да намерим отличен кон. Със сигурност не съм ти дал нищо, което не ще бъде употребено с по-голяма полза, ако е в твоите ръце, отколкото у този калпав рицар, който се търкаля тук.

Междувременно изгряла месечината — великолепна и ясна, — защото полунощ вече била отминала, и рицарят попитал оръженосеца си как е разбрал, че мечът е толкова забележителен, а той му отвърнал, че го оценил по красотата му и за да го разгледа, го бил извадил от ножницата. Намерил го толкова хубав, че направо закопнял да го вземе.

След като приключил с приготовленията и яхнал коня на Ланселот, рицарят протегнал ръка към параклиса и се заклел, че ако Божията помощ не го изостави, той никога няма да спре скитанията си, додето не узнае как става така, че Светият Граал се появява на толкова много места в кралство Логрия, от кого и с каква цел е бил донесен в Англия, стига, разбира се, някой друг да не научи тези истини преди него.

— Бога ми — рекъл тогава оръженосецът, — ти изрече хубави думи. Дано Бог ти позволи да излезеш с чест и с душевно спасение от това Търсене, защото няма съмнение, че не можеш да го водиш прекалено дълго, без да се изложиш на смъртна опасност.

— Ако умра — отвърнал му рицарят, — това ще ми донесе по-скоро чест и слава, отколкото позор, защото от това Търсене не бива да страни никой доблестен мъж, независимо какво го очаква — живот или смърт.

Сетне, придружен от своя оръженосец, се отдалечил от кръста, отнасяйки със себе си оръжията на Ланселот, и препуснал накъдето го водел късметът му. Като се отдалечил на около половин левга и дори повече, Ланселот най-сетне, събуден от своята полудрямка, се надигнал, питайки се видяното сън ли е било, или истина, защото нямал представа дали е видял Светия Граал наяве, или просто го е сънувал. Изправил се тогава и забелязал свещника пред олтара, но не видял онова, което би искал да види, сиреч Светия Граал: за него копнеел той да научи по някакъв начин пълната истина.

Дълго гледал Ланселот през решетките с надеждата да зърне поне част от предмета, който жадувал да види най-много, додето не се разнесъл глас, който му казал:

— Ланселоте, човеко по-твърд от камък, по-неотстъпчив от дърво, по-гол и обран от смоковница! Откъде намери дързост да нахлуеш там, където пребиваваше Светият Граал? Върви си оттук, защото това място вече е осквернено от твоето присъствие!

Като чул тези думи, Ланселот се почувствал толкова потиснат, че не знаел какво да стори. Напуснал тутакси с натъжено сърце и сълзи в очите това място, проклинайки часа, в който се бил родил. Разбирал, че е стигнал до мига, в който щял да изгуби честта си завинаги, понеже бил пропуснал да узнае истината за Светия Граал. Ала не можел да забрави трите думи, с които бил наречен, и нямало да ги забрави до края на живота си. Невъзможно било и да намери покоя си, преди да узнае защо бил назован по този начин.

Когато стигнал до кръста, той не намерил там нито шлема, нито меча, нито коня си. В същия миг осъзнал, че видяното е било истина, а не сън, и тогава се почувствал на дъното на нещастието и през гръмки вопли и стенания рекъл:

— О, Господи! Сега изпъкват със страшна сила моите грехове и жалкият ми живот, сега виждам с пределна яснота, че повече от всичко друго ме е провалила моята слабост, защото точно когато ми бе предоставена възможността да се поправя, аз бях погубен от Дявола. Той до такава степен ме бе ослепил, че не съумях да провидя нищо, което да иде и да принадлежи на Бог. Да, нищо чудно, че очите ми бяха замъглени, защото откакто съм произведен в рицарски сан, не е имало и час, в който да не съм бил покрит от мрака и смъртните грехове, и да не съм пребивавал в разкоша и низостта на този свят повече, отколкото всеки друг грешник.

 

 

Така Ланселот си тръгнал, обсипвайки се с укори и пребивавайки в голяма мъка и тъга. Настъпил ясен и хубав ден, птичките започнали да пеят сред дървесата, а слънчевите лъчи — да проблясват между клоните и листата. Като видял хубавото време и чул трелите, на които толкова често се бил наслаждавал, Ланселот се почувствал напълно ограбен, лишен и от оръжията, и от коня си, и разбрал, че Господ силно му се е разгневил. Затова си помислил, че никога повече не ще открие нещо, което да му върне радостта. Провалил се бил точно там, където мислел, че ще намери щастието и всички земни почести, сиреч в приключенията, свързани със Светия Граал.

Това силно го измъчвало и след като дълго се жалвал, терзал и окайвал мизерната си участ, той се отдалечил от кръста и тръгнал през гората без шлем, без меч и без щит. Ала не се върнал при параклиса, където чул трите чудодейни думи, а поел по една пътека и към първия час на деня стигнал до някакъв хълм, на който се намирала самотна къщичка, обитавана от отшелник, който тъкмо се канел да започне утринната служба, облечен в одеждите на Светата Църква. Ланселот го последвал в параклиса, унил и умислен, отчаян като никой друг на света.

Коленичил той пред клироса и започнал да се бие в гърдите, молейки Господ Бог да му прости за лошите дела, които бил извършил на този свят. После изслушал месата, която отслужили отшелникът и неговият помощник. Когато църквата пуснала, а божият служител снел църковните одежди, Ланселот го повикал, дръпнал го настрана и в името на Господ му се примолил да му даде съвет какво да прави. Човекът го попитал откъде идва, и той му отвърнал, че е от двора на крал Артур и е един от рицарите на Кръглата маса. Тогава светият мъж отново го попитал:

— За какво искаш да ти дам съвет? За изповед ли?

— Да, сеньор! — отговорил Ланселот.

— Изповедта е в името на Господ Бог — осведомил го свещеникът.

Сетне го отвел пред олтара, двамата седнали и тогава го попитал как се казва, а той му отвърнал, че името му е Ланселот от Лак и че е син на крал Бан от Беноик^[32]. Когато чул, че пред него се намира Ланселот от Лак — човекът, за когото се говорели най-добри неща в целия свят, — божият човек бил крайно удивен от това, че го намира в такава скръб и терзания, и му казал:

— Сеньор, дължиш на Господ голяма отплата, задето те е създал толкова красив и доблестен, че не познаваме на света друг рицар, който да ти е съперник по хубост и мъжество. Той те е дарил и с ум, и с памет, и затова е редно да ги използваш така добре, че обичта Му да остане непокътната в теб, а Дяволът да не се възползва от щедрите дарове, с които си надарен. Служи Му с цялата ревност и сила, на които си способен, изпълнявай заръките Му, не използвай дарованията си, за да прислужваш на Неговия смъртен неприятел Дявола, защото ако е бил по-щедър към теб, отколкото към другиго, и сега трябва да те загуби, Той няма кого да упрекне за това освен теб. Недей да приличаш на онзи негоден служител, за когото Той говори в евангелието и за когото един от евангелистите споменава. Става дума за един богаташ, който раздал голяма част от златото си на трима свои служители: на единия дал един безант^[33], на другия — два, а на третия — пет.

Онзи, на когото дал петте безанта, ги увеличил по такъв начин, че когато се явил пред своя господар, за да му даде отчет за своите печалби, казал: „Сеньор, ти ми даде пет безанта, ето ги тук, а с тях — и другите пет, които успях да спечеля.“ Като чул тези думи, господарят му рекъл: „Излез напред, добри ми и верни служителю, приемам те сред членовете на моя дом.“

Сетне на свой ред дошъл другият, който върнал на своя господар дадените му два безанта с думите, че е спечелил още два, а той му отвърнал по същия начин, както и на първия си служител. Накрая се изяснило, че онзи, който бил получил само един безант, го бил закопал в земята. Затова се държал настрана от господаря си и не смеел да се приближи^[34]. Той бил лошият служител, вероломен симонианец^[35], лицемерник по душа. В нея синът на Светия Дух никога не бил прониквал и поради това никога не била стопляна от любовта на Господ Бог, Който поема в Своите прегръдки всеки, комуто е известил Светото Слово. Защото, както се казва в Светото писание: „Не запалва другите онзи, който сам не гори“, сиреч ако огънят на Светия Дух не възпламенява онзи, който възвестява словото на Евангелията, никога слушащият го няма да се възпламени, нито ще се стопли душевно. Казах ти тези думи заради щедрите дарове, с които Господ те е отрупал, защото виждам, че те е създал по-красив от всеки друг, а и по-добър — поне така ми се струва, съдейки по някои външни белези.

Но ако използваш дарованията, които ти е дал, за да се превърнеш в Негов неприятел, знай, че само за един миг Той ще те унищожи, ако междувременно не Го помолиш за прошка чрез искрена изповед, сърдечно покаяние и обръщане към праведен живот. Казвам ти убедено, че ако Го помолиш по този начин за прошка, Той е толкова добросърдечен и толкова обича истинското покаяние на грешника пред осъждането и наказанието му, че ще те въздигне по-силен и по-жизнен, отколкото си бил досега.

— Сеньор — отвърнал Ланселот, — притчата за тримата служители, получили сребърниците, която ти току-що ми разказа, ме обезсърчава повече от всичко друго, защото знам, че Иисус ме е дарил още от детство с цялата благодат, която човек може да получи. Понеже ми е въздал с такава щедрост, а аз съм Му се отблагодарил с такава пошлост за всичко, съзнавам, че ще бъда съден като негодния служител, закопал монетата в земята, защото през целия си живот съм бил в служба на Дявола и поради своята греховност съм воювал с Бог. Затова и съм се изгубил по пътя, който хората отначало намират за широк и меденосладък, сиреч по пътя на греха. Дяволът ми е показал мекотата и сладостта, ала не ми е показал несекващите мъки за оногова, който поеме по този път.

Като чул тези думи, божият човек се разплакал и рекъл на Ланселот:

— Сеньор, знам, че никой не пребивава в този път, за който споменаваш, без да го постигне вечна смърт. Ала както виждаш понякога, че човек понякога свръща от пътя, когато заспи, а се връща на него, щом се събуди, по същия начин става и с грешника, който заспива в смъртния грях и кривва от правия път, но се завръща при своя Създател и се стреми да достигне Господ във висините, Който не спира да му вика: „Аз съм вярата и истината, и пътят, и животът!“

Тогава той се огледал и забелязал един кръст, на който бил отпечатан образът на истинния Кръст, показал го на Ланселот и му казал:

— Сеньор, виждаш ли този кръст?

— Да — отвърнал му той.

— Тогава чуй истината — рекъл божият човек. — Този образ е разпрострял ръце, като да прегърне всекиго. По същия начин и Господ Бог е разтворил прегръдките Си, за да приеме в тях всеки грешник — и теб, и всички останали, които се обръщат към него. И непрекъснато вика към тях: „Елате! Елате!“ Понеже е толкова добросърдечен, че винаги е готов да прислони при Себе Си всички мъже и жени, завърнали се при Него, Той не ще те отблъсне, ако Му се представиш по начина, за който ти споменах: с истинна изповед на уста, с покаяние в сърцето, с надежда да започнеш праведен живот. Открий Му още сега, тук, на висок глас пред мен, какви са твоите намерения и аз ще се постарая, доколкото е в моята власт, да ти помогна и да ти дам най-добрите съвети, на които съм способен.

Ланселот се замислил за миг. Никога дотогава и през ум не му било минавало да разкрие любовната си връзка с кралицата, а бил убеден, че докато е жив, стига да не бъде принуден от някакво съдбоносно обстоятелство, никога и дума няма да каже за нея. След като пуснал въздишка, идеща от дълбините на сърцето му, той изпаднал в такова вцепенение, че не можел да произнесе и звук. Макар че бил изпълнен с желание да говори, той така и не се осмелявал да промълви и думичка, държейки се по-скоро като страхливец, отколкото като храбрец. Ала въпреки всичко божият човек го насърчил да си признае своя грях и да се отърве от него, защото инак, ако не изпълнел наставленията му, щял да се покрие с позор. Обещал му вечен живот, ако изповяда прегрешението си, и вечен ад, ако го скрие. Залял го с такъв поток красиви думи и светли примери, че Ланселот в края на краищата проговорил.

— Сеньор — рекъл той, — истината е, че съм мъртъв от сторените грехове заради една дама, която съм обичал през целия си живот, и тя е кралица Гениевра, съпругата на крал Артур. Именно тя ми даде в изобилие и злато, и сребро, и всевъзможни богати дарове, които аз неведнъж съм раздавал на бедните рицари. Тя беше онази, която ме въведе във великолепието на разкоша и ме издигна на това високо място, където се намирам сега, от любов към нея извърших великите подвизи, за които говори целият свят, не друг, а именно тя ме извади от бедността и ме обсипа с богатства, извлече ме от нещастието и ме отрупа с всички земни блаженства. Ала аз знам, че заради греха, който е свързан с нея, Господ Бог силно се е разгневил срещу мен: снощи Той много ясно ми го показа.

Сетне му разказал как бил видял Светия Граал и как не бил в състояние да стори и най-малкото движение към него, за да изрази било почитта си към него, било любовта си към Господ Бог. А след като разказал на божия човек всичко за живота си и за положението, в което бил изпаднал, той му се примолил ради Бога да му помогне със съвет.

— Убеден съм, сеньор — рекъл отшелникът, — че никакъв съвет не ще ти бъде от полза, ако не докажеш на Бог, че никога не ще изпаднеш повторно в подобен грях. Но ако пожелаеш да се изтръгнеш изцяло от това грехопадение, ако поискаш на висок глас милост и се покаеш от дън-душа, аз все още мисля, че Господ Бог ще те приеме сред своето воинство и ще ти помогне да отвориш небесните порти, отвъд които на влизащите е отреден вечен живот. В положението обаче, в което се намираш сега, едва ли бих могъл да те посъветвам за каквото и да било. Защото това ще рече, че съм постъпил като онзи, който издига мощна висока кула върху негодни основи и, изгубил много време в зидане и градеж, неминуемо стига дотам да види как всичко съградено за един миг рухва долу. По същия начин ще бъде изгубено и всяко усилие на Господ Бог спрямо теб, ако не откликнеш насреща му с цялото си сърце и не заживееш по Неговите повели — то ще бъде като семето, хвърлено върху скала, което птиците изкълвават и разпиляват, и което не ражда никакъв плод.

— Сеньор — възкликнал Ланселот, — ще изпълня всичко, каквото ми казваш, стига Бог да ми даде още живот!

— В такъв случай искам от теб — започнал божият човек — да ми обещаеш, че никога повече не ще пренебрегнеш волята на нашия Създател, изпадайки в смъртен грях с кралицата или друга дама. Или пък в нещо друго, което би предизвикало Неговия гняв.

Ланселот му обещал с думите на предан рицар.

— А сега — продължил отшелникът — ми разкажи още нещо за Светия Граал. Искам да знам кое как се е случило.

Ланселот се заел да разказва, съобщил му за трите обвинения, които гласът в параклиса изрекъл срещу него, наричайки го „камък“, „дърво“ и „смоковница“.

— За Бога — рекъл тогава той, — кажи ми каква е символиката на тези три неща, защото никога не съм чувал нещо, което толкова да не разбирам и което толкова искам да ми бъде разтълкувано. Моля те да ми го обясниш, защото съм убеден, че си наясно с истинския му смисъл.

При тези думи отшелникът задълго потънал в размисъл. Когато отново решил да заговори, той рекъл:

— Виж, Ланселоте, изобщо не съм изненадан, че си бил наречен точно с тези три думи. Защото ти винаги си бил най-удивителният мъж на света и поради това няма нищо чудно, ако биваш наричан с по-необикновени названия в сравнение с останалите хора. Щом гориш от желание да чуеш истината, на драго сърце ще ти я кажа, та затова слушай. Спомена, че са ти казали следното: „Ланселоте, човеко по-твърд от камък, по-неотстъпчив от дърво, по-гол и обран от смоковница, върви си оттук!“

Това, че си бил наречен по-твърд от камък, може да изглежда донякъде необичайно, защото всеки камък е по природа такъв, а някои с якостта си превъзхождат всички останали. В камъка, отличаващ се със своята твърдост, можем да съзрем грешника, който е затънал в своя грях до безпаметство и чието сърце е закоравяло до такава степен, че не може да бъде смекчено нито с огън, нито с вода.

С огън не може да бъде смекчен, защото огънят на Светия Дух нито е в състояние да проникне в него, нито да намери някакво празно местенце в този съсъд^[36], който е бил толкова омърсен, а с течение на времето старите прегрешения така са се трупали и вкаменявали едно върху друго, че не могат да бъдат размекнати.

Така словото на Светия Дух, което е меката вода, не може да зазвучи в сърцето му, защото Господ Бог никога не ще потърси подслон там, където пребивава неговият неприятел Дяволът, а точно обратното, желае обиталището, в което ще слезе, да бъде чисто от всякакви пороци и скверни. Именно затова — поради голямата твърдост, която Той намира в него при изпълнението на тези Си намерения — грешникът бива наричан „камък“. Ала сега ни предстои да разгледаме по-подробно как и защо си по-твърд от камъка, сиреч как и защо си по-голям грешник от останалите грешници.

Тук отшелникът потънал за малко в размисъл, след което дал следния отговор:

— Ще ти кажа защо си по-голям грешник от останалите грешници. Преди малко стана дума за тримата служители, на които богаташът поверил своите безанти, за да ги умножат, и навярно си спомняш, че двамата, които съумели да получат приход от тях, били наречени добри, верни и предвидливи служители. Онзи обаче, който не получил никакъв приход, бил наречен лош и вероломен служител. Затова гледай дали ще можеш да бъдеш един от онези служители, на които Господ Бог връчва своите безанти, за да ги съхраняват и умножават, и тогава, струва ми се, Той ще ти повери много повече от Своите богатства. Защото който и да потърси днес сред земните рицари, така и не ще намери човек, когото Господ да е отрупал със Своята благодат така, както теб: дал ти е и хубост в излишък, и ум, и способност да различаваш доброто от злото, наспорил те е и с храброст, и със сила. Наред с това те е надарил и с неизчерпаем късмет, така че винаги да стигаш до успех в което и да е свое начинание.

Всичко това Господ Бог ти е отредил, за да бъдеш един от Неговите рицари и служители. И го е сторил не за да бъдат даровете Му смачкани и съсипани, а увеличени и подобрени. Ти обаче си бил толкова лош и вероломен служител, че си Го изоставил, за да прислужваш на Неговия неприятел Дявола, и си влязъл в ежедневна битка с Него. Бил си калпавият прислужник, който напуска своя господар веднага щом си получи платата, и тича да се цани при зложелателя му. Такова е било и твоето поведение спрямо Господ Бог, защото след като ти е платил богато и пребогато, ти си Го изоставил и си хукнал да обслужваш оногова, който е във всекидневна война с Него. Като се замисля, никой човек, получил толкова дарове и благодат, колкото теб, не би постъпил по този начин. Ето защо можеш ясно да си представиш защо си по-твърд от камък и по-грешен от другите грешници.

Ала стига да искаме, можем да разтълкуваме думата „камък“ и по друг начин. Защото мнозина са видели да извира мекота дори от камък в пустинята отвъд Червено море, където народът на Израил прекарал толкова дълго време. Там се видяло съвсем ясно, че когато народът бил налегнат от непоносима жажда и всички започнали да се оплакват един другиму, Мойсей отишъл при една стара и много твърда скала, и се провикнал така, сякаш подобно нещо никога не би могло да се случи:

„Не можем ли да извлечем вода от тази скала?“

Тутакси вода избликнала от скалата, и то в такова изобилие, че целият народ имал достатъчно за пиене^[37]. Така ропотът им бил усмирен, а жаждата им — утолена. Затова и може да кажем, че е имало случай, в който от камък е била породена мекота. Ала от теб мекота не е произлязла нито веднъж и това трябва да ти казва ясно защо си по-твърд и от камък.

— Сеньор — промълвил Ланселот, — кажи ми сега защо ми бе казано, че съм по-неотстъпчив от дърво.

— Ще ти кажа — отвърнал му отшелникът. — Ти само ме слушай. Вече, струва ми се, ти показах, че душата ти е само една закоравяла вкаменелост. А там, където се е загнездила подобна жестокост, не може да съществува каквато и да било мекота или милост. Затова и не бива да мислим, че в нея пребивава нещо друго освен горест. Горестта у теб е толкова голяма, колкото би трябвало да бъде мекотата. Затова и си подобен на мъртво прогнило дърво, в което няма и капка милосърдие, а само безчувствие.

И тъй, обясних ти защо си по-твърд от камък и по-неотстъпчив от дърво. Остана да разтълкуваме и третата част — защо си по-гол и обран от смоковница. Смоковницата, за която става дума тук, е спомената в евангелието^[38] на онова място, където се говори за Цветница — деня, в който Господ Бог влязъл, яздейки магарица, в Йерусалим, а децата на евреите го посрещнали със сладкогласните песни, които Светата Църква възпоменава всяка година на този пролетен ден.

Именно на Цветница нашият Върховен Бог, Върховният ни Господар и Върховен Пророк проповядвал в Йерусалим пред люде, в които се била загнездила цялата жестокост, и след като се трудил така през целия ден и привечер най-сетне привършил своите слова, в града не се намерил дори един човек, който да Го прислони в своя дом. Затова и напуснал града. А като излязъл, натъкнал се на една смоковница, която била хубава, с бухнали клони и листа. Плод обаче на тях нямало. Приближил се тогава Господ до дървото. Като го видял такова, заговорил, изпълнен с гняв, и го проклел, задето било безплодно.

Ето какво се случило на смоковницата, която растяла извън Йерусалим. Помисли сега дали самият ти не би могъл да бъдеш оприличен на нея и дали не си също толкова гол и безплоден, колкото е била тя. Когато се приближил до дървото, Господ Бог видял, че по него има достатъчно листа, от които можел да си накъса, стига да поиска. Ала когато Светият Граал се появил в параклиса, където си го намерил, ти си изглеждал тъй гол и обран, че той не открил в теб нито добра помисъл, нито добра воля — пред него стоял един негоден, недостоен и омърсен от разкоша човек, напълно лишен от листа и цветове, сиреч от каквито и да било добри желания и дела. Ето защо впоследствие са ти били казани думите, които ти повтори пред мен:

„Ланселоте, човеко по-твърд от камък, по-неотстъпчив от дърво, по-гол и обран от смоковница, върви си веднага оттук!“

— Няма съмнение, сеньор — промълвил Ланселот, — че ти ми разказа и обясни с пределна яснота защо с право съм бил наречен камък, дърво и смоковница. Наистина всички неща, които спомена, пребивават вътре в мен. Ала понеже според твоите думи все още не съм отишъл толкова далеч, че да не мога да се върна обратно, ако реша да се предпазя от ново грехопадение, то обещавам първо на Господ Бог, а сетне и на теб, че никога повече няма да се върна към живота, който тъй дълго съм водил до днес, а ще го поддържам непорочен и ще пазя тялото си колкото се може по-чисто. Що се отнася до званието ми на рицар и занаята ми на воин, все още не бих могъл да се откажа от тях — поне докато съм здрав и читав, какъвто съм сега.

Като чул тези думи, божият човек безкрайно се зарадвал и рекъл на Ланселот:

— Ако решиш да се откажеш от грехопадението с кралицата, уверявам те, че Господ Бог ще те обикне отново, ще ти изпрати помощ, ще те обсипе с милостта Си и ще ти даде сили да доведеш до успешен край много свои начинания, които сега не можеш да изпълниш поради затъването си в греха.

— Сеньор — възкликнал Ланселот, — отказвам се напълно и никога повече няма да изпадна в грях нито с кралицата, нито с друга жена.

Като чул тези думи, отшелникът му наложил такова наказание, каквото смятал, че ще може да понесе, след което опростил греховете му, благословил го и го помолил да остане през този ден при него, а Ланселот му отвърнал, че непременно ще изпълни волята му, защото на всичко отгоре няма кон, на който да отпътува, нито щит, нито копие, нито меч.

— Ще ти набавя необходимото — успокоил го отшелникът — още преди да е изтекъл утрешният ден. Недалеч оттук живее мой брат рицар, който веднага щом го помоля, ще ми изпрати и кон, и доспехи, и всичко, от което имаш нужда.

Тогава Ланселот рекъл, че на драго сърце ще остане дотогава, а думите му много зарадвали божия човек.

 

 

Така Ланселот останал при отшелника, който го насърчавал да спазва добро поведение и му дал толкова добри съвети, че в края на краищата Ланселот горчиво се покаял за целия си предишен живот, защото виждал, че ако бил умрял през някоя от тези години, то неминуемо щял да изгуби душата си, а ако по случайност бил ранен, тялото му щяло да бъде изложено на голяма опасност. Покаял се, защото си дал сметка за лудата си любов към кралицата, а и за това, че покрай нея си бил изгубил много ценно време. Затова порицал и посрамил сам себе си, след което си обещал от все сърце, че никога повече няма да изпада в подобна страст.

Ала тук разказът спира да говори за него и се връща към Персевал.