Търсенето на Светия Граал (14)

Сбъдването

И тъй, разказът гласи, че след като се разделил с Ланселот, Галаад препускал доста дни, накъдето случаят го отвеждал, ту насочвайки го напред, ту карайки го да се върне по стъпките си, додето най-сетне не пристигнал в абатството, в което пребивавал крал Мордрен. Щом чул, че кралят от много години очаквал да се срещне с Добрия рицар, той решил да се види с него.

На другия ден, след утринната литургия, Галаад се насочил към мястото, където се намирал кралят. И тук се случило чудото: още щом се озовал при него, Мордрен, който много отдавна бил изгубил зрението и възможността да се придвижва, изведнъж — както била волята на Господ Бог — само с приближаването на Галаад прогледнал и пъргаво се надигнал, приседнал, след което казал на рицаря:

— Служителю Божи, Славни рицарю, чието пристигане очаквах толкова дълго, прегърни ме, дай ми да се опра на твоята гръд, за да си отида от този свят, поет от твоите ръце! Защото ти си по-чист и непорочен в сравнение с останалото рицарство, колкото по-бяло е цветчето на лилията, символизиращо девствеността, в сравнение с останалите цветя. Ти си лилията на непорочността, ти си истинска роза — цветето на добродетелта с багрите на огън, защото огънят на Светия Дух е в теб и моята плът, която беше съвсем остаряла и мъртва, е възвърнала сега своята младост и здрава жизненост.

При тези думи Галаад приседнал на ложето на краля, взел го в прегръдките си и го положил пред себе си, тъй като смятал, че възрастният човек има желание да си почине. Тогава той се наклонил към рицаря, прегърнал го през кръста, притиснал се към него и рекъл:

— Скъпи Отче Иисусе Христе, всичките ми желания се сбъднаха! Сега Те моля да дойдеш и да ме прибереш точно в това състояние, в което се намирам, защото не бих могъл да си отида от този свят на по-приятно и прелестно място от това. Защото в тъй дългоочакваната радост, която ме спохожда сега, за мен като че ли няма друго освен рози и лилии.

Едва изрекъл Мордрен тези думи, и станало очевидно, че Господ Бог е чул молитвата му, защото веднага предал дух на Оногова, Комуто тъй дълго бил служил, и умрял в ръцете на добродетелния Галаад. Като научили за това, монасите от абатството надошли да видят тялото му и със смайване забелязали, че раните, от които страдал в продължение на толкова години, били излекувани. Те сметнали това за истинско чудо, отдали на тялото му почестите, дължими на крал, и го погребали в абатството.

Галаад останал при тях пред следващите два дена, а на третия отпътувал оттам. Препускал в продължение на много дни, накъдето му видят очите, додето не пристигнал в Опасната гора и не намерил в нея „Извора, Бълбукащ с Големи Мехури“, за който се разказваше по-горе в преданието. Веднага щом си натопил ръката във водата, изгарящата й топлина изчезнала и това станало, защото той никога не бил притежавал в себе си разгорещеността на похотта. Новината, че водата се е изстудила, накарала местните хора да сметнат това за истинско чудо. Тогава изворът изгубил предишното си име и получил новото си название — „Изворът на Галаад“.

След като довел и това приключение до щастлив край, Галаад навлязъл в пределите на кралство Гор и стигнал до абатството, което Ланселот бил посещавал преди и в което бил намерил гроба на Галаад, крал на Хоселика и син на Йосиф Ариматейски^[62], както и този на Симеон.

С пристигането си Галаад надникнал в подземната гробница, намираща се под пода на църквата. Като видял гроба, в който горял необикновен огън, той попитал братята какво всъщност става под църквата.

— Сеньор — отговорили му те — това е едно странно явление, което може да бъде изведено до добър край единствено от човек, надминал по доблест и рицарски достойнства всички съратници от Кръглата маса.

— Моля ви — рекъл Галаад, — бъдете така добри да ме отведете до вратата, през която се влиза в тази гробница.

Монасите му отвърнали, че ще сторят това на драго сърце. Показали му тази врата, слязъл той по стълбите и още щом се озовал близо до гроба, пламъкът, който от векове бликал оттам огромен и необикновен, угаснал единствено поради приближаването на оногова, у когото нямало и следа от пагубна пламенност.

Пристъпил той към надгробната плоча, повдигнал я и видял под нея тялото на Симеон. Щом горещината изчезнала, отвътре се разнесъл глас, който казал:

„Галааде, Галааде, наистина трябва да бъдеш безкрайно благодарен на Господ Бог, задето те е дарил с необикновени добродетели. Заради светостта на своя живот ти си добил сила да извличаш душите от земните им мъки и да ги потапяш в радостта на рая.

Аз съм Симеон, твой прародител. Пребивавах в този пек, на който днес ти стана свидетел, в продължение на триста петдесет и четири години, изкупвайки грях, който извърших навремето към Йосиф Ариматейски. И въпреки мъките, които претърпях, щях да си остана навеки изгубен и прокълнат. Ала милостта на Светия Дух, която благотвори у теб повече, отколкото у цялото рицарство на света, се смили над мен заради великото смирение, с което ти си преизпълнен. Затова, вечна й благодарност, тя ме извлече от тукашната болка и ми позволи да позная небесната радост. И това стана единствено чрез благотворността на твоето пристигане.“

Монасите, които били слезли в подземието веднага след угасването на пламъка, чули ясно тези думи и възприели намесата на Галаад като голямо знамение и истинско чудо. Тогава рицарят вдигнал тялото, извадил го от гробницата, където то било прекарало векове, и го отнесъл насред църквата. Там монасите го поели и го погребали, както подобавало на рицар, какъвто Симеон всъщност бил. Сетне отслужили подходяща литургия и погребали тялото му пред главния олтар. След края на обреда всички се струпали край Галаад и му изказали в надпревара най-големите почитания, на каквито изобщо били способни. Попитали го кой е и какво му е родословието, а той им разказал всичко, както си било.

 

 

На сутринта Галаад изслушал литургията, пожелал на монасите Бог да е с тях и отпътувал от абатството. Странстванията му продължили цели пет лета, докато най-накрая пристигнал в дома на Ранения крал^[63]. През всички тези години негов неизменен спътник бил Персевал. За това време двамата приключили с толкова много премеждия в кралство Логрия, че оттогава насетне те почти престанали, освен ако не ставало дума за някое чудодейно проявление на Господ Бог. И никога, където и да се озовавали и какъвто и да бил броят на противниците им, те не познали вкуса на поражението, нито изпаднали в притеснение или уплаха.

Един ден на излизане от голяма и страховита гора те срещнали Боорт, който яздел съвсем сам. Като го разпознали, недейте да питате дали били радостни и щастливи, защото дълго време вече били останали далеч от него и силно желаели да го видят. Посрещнали го с голяма радост, с пожелания за почести и успех, а той им отвърнал със същото. После го заразпитвали какво ново има около него. Той им разказал едно към едно за всичко, което му се било случило от раздялата им до този момент. Доверил им, че за повече от пет години бил спал само четири пъти на легло или в онези домове, в които хората отсядат, за да се нахранят и да си отпочинат, а всички останали бил прекарал във враждебни гори или на далечни планини, където сигурно щял сто пъти да умре, ако не била милостта на Светия Дух, която го крепяла и подхранвала във всички тези изпитания.

— А намери ли онова, което бяхме тръгнали да търсим? — попитал го Персевал.

— Не — отвърнал Боорт. — Ала вярвам, че няма да се разделяме повече, докато не приключим с Търсенето и не се сдобием с онова, заради което то бе предприето.

— Господ да ни помага в нашето начинание — рекъл Галаад, — защото ако оставим настрана Божиите напътствия, няма нищо друго, което да ми носи такова щастие, както срещата с теб! Винаги колкото съм я желаел, толкова съм я и ценял.

 

 

Така случаят, разделил навремето тримата съратници, сега ги събрал заедно. Дълго бродили те, додето един ден не пристигнали в замъка Корбеник. Щом влезли вътре и кралят ги разпознал, взаимната им радост била наистина необикновена, защото всички местни хора знаели, че с тяхното пристигане ще спрат всички несгоди и премеждия, които от край време тормозели замъка.

Новината се разнесла навсякъде и скоро да ги видят, надошли всички хора от околността. Крал Пелес се разплакал пред своя внук Галаад, сълзи течели от очите и на всички, които го помнели само като малко дете.

 

 

След като свалили доспехите си, Елиезер, синът на крал Пелес, им представил строшения меч, за който се споменава по-горе в преданието и с който Йосиф бил пронизан в бедрото. След като Елиезер го извадил от ножницата и им разказал как е бил счупен, Боорт го взел, за да се опита да събере парчетата му, но това се оказало невъзможно. Щом видял, че няма да успее, той го подал на Персевал:

— Сеньор, опитай се да видиш дали при теб нещата няма да потръгнат по-добре.

— На драго сърце — отвърнал му Персевал.

Взел той меча така, както си бил счупен, притиснал двете му парчета едно към друго, ала не смогнал да ги съедини. Признавайки неуспеха си, рекъл на Галаад:

— Сеньор, ние с Боорт се провалихме в това начинание. Редно е да опиташ и ти. Ако и ти не сполучиш, никога смъртен човек не ще може да се справи с това.

Галаад взел двете парчета на меча, напаснал ги едно към друго и те тутакси се споили по такъв чудодеен начин, че нямало човек на света, който би могъл да намери и следа от мястото на счупването, нещо повече, да си помисли, че той някога е бил строшен на две.

Въодушевени от станалото, приятелите си казали, че Бог им е пратил добро начало, и били убедени, че с лекота ще приключат и с другите премеждия, щом това било доведено до успешен край. Когато хората от замъка видели възстановения меч, всички изпаднали в неописуема радост. Дали меча на Боорт и заявили, че нямало как да бъде използван по-добре, защото той бил Добър рицар и добродетелен мъж.

 

 

Наближила вечернята, небето започнало да се заоблачава, а времето — да се променя. Изведнъж задухал бурен вятър, който нахлул в голямата зала на замъка, толкова горещ, че мнозина от присъстващите помислили, че са получили изгаряния, а някои от уплаха паднали в несвяст. Малко след това се разнесъл глас, който казал:

„Нека всички, които на които е забранено да сядат на трапезата на Иисус Христос, да си вървят, защото Истинските рицари скоро ще бъдат заситени с манната небесна и ангелската храна.“

Като чуло тези думи, цялото множество излязло от залата с изключение на крал Пелес, който бил мъдър мъж, водил свят живот, неговия син Елиезер и едно младо момиче, племенница на краля, което било най-благочестивото в цялата страна. С тях останали и тримата рицари, които искали да видят какъв знак ще им даде Господ Бог. Не се наложило да чакат дълго, защото пред очите им през вратата в залата навлезли девет рицари в пълно бойно въоръжение. Те снели шлемовете си, свалили доспехите си, пристъпили към Галаад и след като му се поклонили, рекли:

— Сеньор, много бързахме, за да бъдем заедно с теб на трапезата, където ще бъде поднесена Светата храна.

Галаад им отвърнал, че са дошли навреме, защото и самите те току-що са пристигнали в замъка. Всички седнали по средата на голямата зала, а Галаад ги попитал откъде идват. Трима от тях казали, че са от Галия, трима — от Ирландия, а последните трима — от Дания.

Както разговаряли, изведнъж съгледали как из една от стаите на замъка излиза дървено ложе, носено от четири госпожици. На него лежал напълно грохнал старец със златна корона на главата. Щом стигнали до средата на залата, девойките оставили ложето на пода и се оттеглили. Старецът вдигнал глава и се обърнал към Галаад:

— Сеньор, бъди ни добре дошъл. Голямо бе желанието да те видя и дълго, в непоносими мъки и страдания, на каквито друг човек не би могъл дълго да издържи, чаках твоята поява. Ала ако е угодно на Бог, ето че е дошло време болката ми да бъде уталожена, а аз — да напусна този свят, както много отдавна ми бе обещано.

Едва произнесъл тези думи, и всички дочули глас, който казал:

„Нека онзи, който не е бил участник в Търсенето на Светия Граал, да напусне това място, защото няма право да остава повече тук!“

Веднага крал Пелес, синът му Елиезер и младото момиче излезли от залата. Когато в нея останали единствено хора, чувстващи се участници в Търсенето, пред очите на всички присъстващи от небето се спуснал един мъж, облечен като епископ. В ръката си той държал кръст, а на главата си имал митра. Четири ангела го носели на богат пищно украсен трон. Те го положили пред Трапезата, върху която бил поставен Светият Граал.

Върху челото на мъжа с епископските одежди се виждал следният надпис:

„Това е Йосафат, първият християнски епископ, когото Господ Бог лично посвети в сан в Духовния дворец на град Сараз.“

Рицарите добре разчитали буквите, но дълго се питали какъв е скритият смисъл на този надпис, защото Йосафат, за когото се споменавало в него, бил напуснал този свят преди повече от триста години. По някое време епископът се обърнал към тях, възкликвайки:

— Хей, рицари на Господ Бог, воини на Иисус Христос! Не се чудете, че ме виждате в този вид пред вас в присъствието на Светия съсъд, защото както му служех, докато бях земно същество, така му служа и сега, когато съм същество духовно.

Щом изрекъл тези думи, той се приближил до сребърната маса и се проснал на лакти и колене пред олтара. Дълго останал в това положение, но по някое време наострил слух и дочул как вратата на залата се отваря. Погледнал настрани, последван и от останалите присъстващи. Всички видели в нея да влизат ангелите, спуснали Йосафат от небето. Два от тях носели по една свещ, третият — парче яркочервена копринена тъкан, а четвъртият — копие, от чийто връх обилно се процеждали капки кръв и капели в съдина, която ангелът държал отдолу с другата си ръка. Първите два ангела поставили свещите върху масата, третият положил парчето плат до Светия съсъд, а четвъртият нагласил копието над Светия Граал така, че стичащата се от него кръв да капе в него. Щом приключили с тези действия, Йосафат станал и леко отместил копието от Светия съсъд, след което го покрил с парчето плат.

Сетне започнал, по всичко изглеждало, да отслужва литургия. Като стигнал донякъде в това богослужение, той извадил от Светия съсъд просфора с вид на хляб и в мига, в който я вдигнал нависоко, от небето слязло създание с образ на дете, чието лице било силно зачервено и пламтящо като огън. То проникнало в хляба така, че всички присъстващи в залата видели ясно как просфората възприела очертанията на човек от плът и кръв. Йосафат задълго я задържал високо вдигната, след което я върнал в Светия съсъд.

 

 

Щом свършил свещеническите си задължения по литургията, Йосафат се приближил към Галаад, целунал го и му казал да целуне на свой ред своите братя. Което той и сторил. Сетне Йосафат казал следното:

— Служители на Иисус, които сте преминали през много мъки и страдания, за да видите част от тайнствата на Светия съсъд, седнете на тази трапеза и ще бъдете заситени с най-святата и мечтана храна, която рицар е вкусвал когато и да било. Тя е дадена от ръката на вашия Спасител. Можете спокойно да твърдите, че е имало защо да страдате, защото днес ще получите върховното възнаграждение, получавано от рицар на този свят.

Едва изрекъл тези думи, Йосафат изчезнал сред тях, без някой да разбере какво е станало с него. Рицарите побързали да седнат на трапезата, смаяни и уплашени. Те плачели от вълнение, а лицата им били облени в сълзи. По някое време всички се вгледали внимателно в Светия съсъд и видели, че в него се е появил един напълно гол мъж, чиито ръце, нозе и тяло били целите окървавени. Той им проговорил:

— Мои рицари, Мои верни служители, Мои предани синове, които през земния си живот станахте същества духовни, които толкова Ме търсихте, че Аз не мога повече да се крия от вас. Време е вече да видите част от Моите тайни и Моите тайнства, защото направихте достатъчно, за да бъдете удостоени с място на Моята трапеза, на която от времето на Йосиф Ариматейски до днес не се е хранил нито един рицар. Що се отнася до останалите, те са получавали онова, което се дава на всички служители: или другояче казано, всички тукашни и редица други рицари са били възнаграждавани с духовната благодат на Светия съсъд, ала никога не са се оказвали пред самия съсъд, както сте сега вие. Получете сега и приемете Светата храна, която толкова силно сте желали и заради която сте понесли толкова страдания!

Тогава лично Той вдигнал Светия съсъд и се приближил към Галаад. Рицарят коленичил и мъжът му поднесъл Тялото на Спасителя. Галаад го приел с радост и молитвено сключени ръце. Същото сторил и всеки от останалите присъстващи и нямало измежду тях човек, който да не е убеден, че са му сложили в устата тази подобна на хляб просфора. Щом получили тази свещена храна — толкова сладка и чудодейна, че всички наслади, които човек можел да си представи в своето въображение, им изглеждали несравними с нея, — Онзи, Който ги бил заситил по този начин, рекъл на Галаад:

— Сине Мой, който си толкова чист и непорочен, колкото може да бъде един човек на земята, знаеш ли какво държа в Своите ръце?

— Не — отвърнал Му той, — ако, разбира се, Ти не решиш да ми кажеш.

— Това е блюдото, от което Иисус Христос е ял агнешко на празника Пасха заедно със своите ученици. Това е и блюдото, с което е била поднасяна изобилна храна на всички Мои верни служители. Това е блюдото, което никой човек, лишен от вяра, не е видял, без да бъде смазан от него. И понеже то служеше според желанията^[64] на хората, е редно да го наричаме Свети Граал. Ето че ти видя онова, което толкова копнееше да видиш, което изпълваше всичките ти надежди. Ала все още не си го видял толкова отчетливо, колкото ще го видиш тепърва.

И знаеш ли къде ще се случи това? В град Сараз, в Духовния дворец. Ето защо трябва да заминеш оттук и да съпроводиш Светия съсъд, който тази нощ ще напусне кралство Логрия, за да не се появи никога повече в него. Оттук насетне няма да възникват никакви премеждия и изпитания.

А знаеш ли защо ще напусне съсъдът тези места? Защото не е нито тачен, нито почитан, както заслужава, от хората по тези земи. Те са се отдали на най-лошия светски живот, и то въпреки че първоначално са били засищани с благодатта на този Свети съсъд. И понеже му са се отблагодарили толкова зле, Аз им отнемам честта, която им бях оказал някога. Ето защо желая ти да потеглиш на сутринта към морето. Там ще намериш кораба, от който бе взел „Меча с удивителния портупей“. А за да не бродиш съвсем сам, искам да поведеш със себе си Персевал и Боорт.

Но понеже не ми се ще да напуснеш тази страна, без да си изцерил Ранения крал, нареждам ти да вземеш малко кръв от това копие и да намажеш с нея нозете му, защото именно тя е лекът, който ще му помогне да оздравее. Друг лек, който може да му помогне, няма.

— Ха! Господи — възкликнал Галаад, — защо не разрешаваш всички присъстващи тук да дойдат с мен?

— Защото не искам — бил отговорът. — Постъпвам с вас по същия начин, както постъпих навремето с Моите апостоли. Защото както те ядоха заедно с Мен в деня на Тайната вечеря, така и вие ядете сега заедно с Мен на трапезата на Светия Граал. И вие сте дванадесет на брой, и апостолите бяха толкова, а Аз съм тринадесетият над всички вас, вашият господар и пастир. Както накарах тях да се разделят и да се разпръснат из целия свят, за да проповядват новата вяра, така разпращам и вас в различни посоки и краища. И е добре да знаете, че всички ще намерите смъртта си в тази служба, но един от вас — не.

Веднага след това Той им дал Своята благословия и изчезнал. Никой от присъстващите не разбрал какво е станало с Него, а само Го видели как се отправя към небето.

Галаад се приближил към копието, което лежало върху трапезата, взел няколко капки от кръвта и отишъл при краля, за да му намаже изранените нозе. Мигом кралят се облякъл и скочил от леглото в отлично здраве. Той отправил горещи благодарности към Господ Бог, задето така внезапно погледът Му паднал върху него. Кралят живял още дълго, ала вече не бил от този свят. Веднага напуснал замъка си и отишъл в едно абатство с бяло монашество. От любов към него Господ Бог извършил впоследствие много добри чудеса, за които разказът не споменава, защото това наистина не е необходимо.

Около полунощ, след като дълго се молили на Господ Бог да ги води в Своето милосърдие и където и да се озоват, да им дари спасение на душите, над тях се разнесъл глас, който казал:

— Мои кръвни, а не доведени синове, Мои приятели, а не неприятели, излезте оттук и идете, водени от прищевките на съдбата, там, където чувствате, че ще ви бъде по-добре.

Щом чули това, всички в един глас отвърнали:

— Отче на Небесата, бъди благословен, защото прояви благосклонност да ни смяташ за Свои синове и приятели! Сега за нас е ясно, че всичките ни мъки не са били напразни.

Тогава те излезли от голямата зала, слезли в двора, където намерили доспехи и коне, и щом се въоръжили, веднага ги яхнали. На излизане от замъка се заразпитвали кой откъде е, за да се опознаят взаимно. Така открили, че измежду тримата, произхождащи от Галия, единият е Клоден, син на крал Клодас, а останалите, макар и да произхождали от различни страни, били до един благородници от високо потекло. Когато дошло времето да се разделят, те се разцелували като братя и облени в сълзи, рекли на Галаад:

— Сеньор, знай, че никога не ни е спохождала такава неимоверна радост, както когато научихме, че ще ти бъдем спътници, нито такава непоносима мъка, както когато се разделяме преждевременно. Ала виждаме добре, че тази раздяла се нрави на Господ Бог и че е необходимо да се сбогуваме, без да се оплакваме.

— Скъпи сеньори — отвърнал Галаад — колкото на вас ще липсва моята компания, толкова и на мен — вашата. Ала всички сме наясно, че това не може да стане. Пожелавам ви Бог да е с вас и ви моля, ако отидете в двора на крал Артур, да му предадете поздрави от мен, от моя баща Ланселот и от всички рицари на Кръглата маса.

Те му обещали, че ако пътят им ги отведе по онези краища, няма да забравят заръката му.

 

 

Сетне се разделили. Галаад и двамата му спътници препускали толкова устремно, че само за четири дни се озовали край брега на морето. Те можели дори да стигнат и по-бързо, но тъй като не познавали много добре местностите, не успели да използват най-прекия път.

На морския бряг те открили кораба, в който бил намерен „Мечът с удивителния портупей“. Върху борда му прочели надписа, гласящ, че никой не ще влезе в него, ако не вярва твърдо в Иисус Христос. А когато се приближили и хвърлили поглед във вътрешността му, видели до намиращото се там легло сребърната трапеза, която били оставили при Ранения крал. Върху нея стоял Светият Граал, покрит с парче плат от яркочервена коприна, оформено като було.

Тримата съратници си показвали един другиму това чудо и не преставали да повтарят, че са щастливци, щом в пътешествието си ще имат за спътник онова, което обичат най-много на света. Всички се прекръстили, пожелали си Бог да е с тях и се качили на борда. Още щом се озовали в него, вятърът, който дотогава едва подухвал, ударил платната толкова силно, че съдът се откъснал от брега и се понесъл в открито море, набирайки все по-голяма скорост, тласкана от все по-силните пориви на вятъра.

По този начин се носели дълго време, без да знаят накъде ги води Бог. Колчем си лягал и ставал, Галаад произнасял към Господ Бог молитва, в която казвал, че е готов да напусне този свят във всеки миг, в който това Му бъде угодно. Той изрекъл тази молитва толкова пъти, че най-накрая се разнесъл глас от небето:

„Не се гнети, Галааде, Господ Бог ще изпълни твоята воля! В часа, в който пожелаеш смъртта на своето тяло, ти ще я получиш, ала ще се сдобиеш с живот на душата си и с вечно блаженство.“

Непрестанно повтаряната от Галаад молитва била чута от Персевал, който много се учудил на това негово желание и в името на приятелството и на споделената вяра го попитал защо се моли за подобно нещо.

— Ще ти кажа, разбира се — отвърнал му Галаад. — Онзи ден, когато видяхме част от чудесата на Светия Граал, които Господ Бог ни показа в светото Си милосърдие, аз станах свидетел на тайни, които не биват разкривани всекиму, а само на най-верните служители на Иисус. И докато съзерцавах тези неща, които никой ум на земен човек не би могъл да измисли, нито човешки език — да опише, моето сърце бе преизпълнено с такова доволство и сладост, че ако в онзи миг бях преминал в отвъдното, убеден съм, никога никой смъртен не би могъл да умре в такова блаженство, в каквото щях да го сторя аз. Виждах пред себе си многолюдна компания от ангели и такова чудодейно изобилие от духовни неща, че си помислих: пренесъл съм се от земния живот в небесния, преселил съм се в радостта на славните мъченици и сподвижници на Господ Бог. Ако произнасям сега молитвата, която си чул, то е, защото мисля, че все още съм способен, и то може би повече от тогава, да позная тази радост. Затова се надявам да напусна този свят по волята на Господ Бог, в миг на съзерцание на чудесата на Светия Граал.

Така Галаад известил на Персевал наближаването на своята смърт, за което му било подсказано в отговора на божествения глас. Хората пък от кралство Логрия, както вече ви споменах, заради своята греховност били лишени от Светия Граал, който толкова пъти ги бил подхранвал и засищал. Както Господ Бог го бил изпратил на Галаад, Йосиф и техните наследници заради големите им добродетели, така го бил отнел от негодните им наследници, когато видял лошотията и злонравието им. Това показва с пределна яснота, че негодните наследници заради лошотията си изгубват онова, което добрите люде постигат чрез своята добродетел.

 

 

Дълго време прекарали рицарите сред морската шир, додето един ден двамата не казали на Галаад:

— Сеньор, ти нито веднъж не си си легнал на това ложе, което, ако се вярва на надписа, е приготвено за теб. Редно е обаче да го сториш, защото в грамотата пише, че ти трябва да си почиваш на него.

Галаад им отвърнал, че тъй и ще стори, след което си легнал на него, дълго време спал, а когато се събудил, се огледал и видял пред себе си град Сараз. Тогава се разнесъл един глас, който им казал:

„Слезте от кораба, рицари на Иисус, хванете тримата сребърната маса и я отнесете в този град в този вид, в който е, ала не я изпускайте от ръце, преди да сте влезли в Духовния дворец, където Господ Бог посвети Йосафат за пръв епископ.“

Тъкмо понечили тримата да вдигнат масата, и съгледали насреща им да се носи по вълните корабът, на който преди доста време били качили сестрата на Персевал. Тримата си казали:

— Бог ни е свидетел, тази госпожица наистина удържа на думата си, щом успя да ни последва дотук!

Тогава те вдигнали сребърната маса и я изнесли извън кораба, като Боорт и Персевал я били хванали отпред, а Галаад — отзад. Запътили се така към града, ала когато стигнали до градските порти, Галаад се почувствал много уморен, защото масата била доста тежка. Огледал се той и забелязал някакъв мъж с патерици, който стоял под портата в очакване на наплив от преминаващи, които често му давали милостиня от любов към Иисус.

Като се приближили до него, Галаад го повикал с думите:

— Човече божи, ела тук и ми помогни да отнесем тази маса до двореца.

— Ха, сеньор, за Бога! — възкликнал човекът. — Какво говориш? Трябва да са минали повече от десет години, откакто не мога да вървя без чужда помощ.

— Не се чуди — подканил го Галаад, — ами ставай и тръгвай, без да се боиш от нищо, защото си изцерен.

Слушайки думите на Галаад, човекът се опитал да стане и изведнъж се почувствал толкова здрав и пълен със сили, сякаш никога през живота си не е бил сакат. Изтичал той до масата и я подхванал от единия й край заедно с Галаад, а когато навлезли в града, не пропускал да разкаже на всеки срещнат какво чудо Господ Бог е извършил с него. Не след дълго се приближили до двореца на хълма и съгледали престола, който Господ Бог бил приготвил някога за Йосафат. Междувременно край тях се била насъбрала голяма тълпа от граждани, стекли се, за да видят изцерения мъж, който се бил изправил на крака.

Щом свършили онова, което им било заръчано, тримата съратници се върнали на морския бряг, за да се качат на кораба, в който лежала сестрата на Персевал. Тримата я вдигнали заедно с леглото и я отнесли в двореца, където я погребали с всички почести, дължими на една кралска дъщеря.

Когато владетелят на града, който се наричал Ескорант, видял тримата съратници, той ги попитал откъде са и какво са донесли върху тази сребърна маса, а те му казали истината за всичко: и за чудесата на Граала, и за мощта, която Господ Бог бил заложил в него. Ала владетелят се оказал вероломен и жесток като всички, които произлизат от прокълнатия род на езичниците. Той отказал да повярва и на дума от казаното, заявил им, че са безсъвестни мошеници, и след като изчакал да ги види невъоръжени, наредил на своите хора да ги заловят и да ги хвърлят в тъмницата. Държал ги там в продължение на цяла година, без да им позволява да излизат навън. Ала за тяхно щастие веднага щом били затворени, Господ Бог, Който изобщо не ги бил забравил, изпратил при тях Светия Граал, за да им прави компания. Благодарение на тази Негова милост и тримата били нахранени и сити през цялото време, докато пребивавали в тъмницата.

Като изминала тази година, станало така, че един ден Галаад се оплакал на Господ Бог със следните думи:

— Сеньор, струва ми се, че живях достатъчно на този свят. Моля Те, изведи ме оттук в най-близко време.

Още същия ден крал Ескорант бил прикован на легло от смъртоносна болест. Веднага привикал при себе си затворниците и започнал да ги моли за пощада, задето по погрешка се бил отнесъл така лошо към тях. Те му дали прошката си, след което той тутакси умрял.

Минало погребението му и населението на града изпаднало в голямо затруднение, защото не знаело кого да избере за крал. Дълго време се съвещавали, додето не се разнесъл един глас, който им казал:

„Изберете най-младия от тримата рицари. Той ще ви защитава и ще ви дава добри съвети, докато е сред вас.“

Гражданите се подчинили на даденото им нареждане, намерили Галаад и го избрали за свой владетел, независимо дали искал, или не, като му сложили короната на главата. Това много го раздразнило, ала видял, че трябва да приеме, защото инак щял да бъде убит.

Когато Галаад бил избран за господар на страната, той заповядал да поставят върху сребърната маса ковчеже от злато и скъпоценни камъни, което да предпазва свещения съсъд. Всяка сутрин, веднага щом станел от сън, той идвал заедно с приятелите си и тримата отправяли към Господ своите молитви.

 

 

Изминала една година и точно в деня на коронацията си Галаад станал рано, последван от своите съратници. Като отишли в палата, наричан Духовния дворец, тримата видели, че пред свещения съсъд се намира красив мъж, облечен в одеждите на епископ, който бил коленичил и се биел в гърдите в знак на покаяние, заобиколен от множество ангели, сякаш бил самият Иисус Христос. След като престоял дълго време на колене, той се изправил и започнал да отслужва литургията на преславната Божия Майка. Щом стигнал до тайнството и повдигнал дискоса над светия съсъд, той призовал Галаад и му рекъл:

— Приближи се насам, служителю на Иисус Христос, за да се изправиш пред онова, което толкова копнееш да видиш.

Галаад пристъпил напред и погледнал в свещения съсъд. Още щом погледът му попаднал в него, започнал целият да трепери, тъй като смъртната му плът била проникнала в духовни същности. Тогава той прострял ръце към небето и извикал:

— Господи, обичам Те с цялата си любов и Ти благодаря, че изпълни моето желание, защото виждам съвсем ясно онова, което езикът не би могъл да опише, нито умът да помисли. Съзерцавам тук началата на великите храбрости и първопричините за всички геройства. Виждам тук чудесата на всички чудеса. И понеже съм стигнал дотук, прескъпи и премилостиви Господи, понеже Ти ме удостои да видя предмета на всички мои желания, умолявам Те да ми позволиш именно в това състояние и в тази велика радост, в която пребивавам, да премина от земния към небесния живот!

 

 

Още щом произнесъл тази молитва към Господ Бог, мъжът в епископските одежди, който стоял пред олтара, поел Тялото Господне от масата и го поднесъл на Галаад. Той го приел с голямо смирение и благоговение, след което свещеникът му казал:

— Знаеш ли кой съм аз?

— Не, сеньор — отвърнал му Галаад. — Освен ако сам не ми кажеш.

— Знай тогава, че аз съм Йосафат, синът на Йосиф Ариматейски. Господ Бог ме изпрати при теб, за да ти бъда дружина. А знаеш ли защо изпрати мен, а не някой друг? Защото по две неща ти приличаш на мен: подобно на мен видя чудесата на Светия Граал и подобно на мен остана целомъдрен. Смятам, че е съвсем справедливо един целомъдрен човек да прави компания на друг целомъдрен човек.

Като чул тези думи, Галаад разцелувал първо Персевал, а после — Боорт, и казал:

— Боорте, поздрави от мен монсеньор Ланселот, моя баща, щом го видиш.

Сетне се върнал пред масата и се проснал на земята, подпрян на лакти и колене. Ала не останал дълго в това положение и скоро рухнал върху плочите на двореца, защото душата напуснала тялото му. Тя била поета от ангелите, които я отнесли с голяма радост, благославяйки Господ Бог.

Още щом Галаад предал Богу дух, възникнало друго велико чудо: и двамата му съратници независимо един от друг видели как от небето слязла една ръка, без обаче да се вижда тялото, на което принадлежала. Тя се насочила право към свещения съсъд, взела го, взела също така копието^[65] и ги отнесла на небето, за да не могат занапред да се появят дръзки люде, които да твърдят, че са виждали Светия Граал.

 

 

Когато Персевал и Боорт видели, че Галаад е мъртъв, изпитали такава мъка, каквато никой не би могъл да изпита, и ако не били толкова мъдри и благочестиви, несъмнено щели да изпаднат в безнадеждност заради голямата си любов към него. Народът на страната също дълго време скърбял и носил траур. На мястото, където починал, бил издълбан гробът му, а веднага щом тялото му било погребано там, Персевал отишъл в един манастир извън града, където се замонашил. Боорт го последвал, ала не сменил светските си дрехи с монашески, защото все още бил изпълнен с желание да се върне в двора на крал Артур. Персевал живял година и два месеца в манастира, след което предал Богу дух. Боорт го погребал в Духовния дворец редом със сестра му и с Галаад.

 

 

Като се видял сам-самичък в тези земи, далечни колкото земите на Вавилон, Боорт в пълно бойно въоръжение напуснал Сараз и се качил на един кораб. Плаването му било щастливо и не след дълго се озовал в кралство Логрия. Като стъпил в пределите на кралството, той препускал на дълги преходи, додето не се озовал в Камелот, в царството на крал Артур. Посрещането, което му устроили, било съпроводено с невиждана радост, защото поради тъй дългото му отсъствие от страната всички го смятали изгубен завинаги.

След като всички се заситили, кралят наредил да повикат църковните учени, които да запишат приключенията на рицарите от Кръглата маса, и когато Боорт разказал премеждията, съпроводили Търсенето на Светия Граал, така, както лично той ги бил видял, те били записани и сложени на съхранение в библиотеката на Солсбъри, откъдето месир Уолтър Мап ги извлякъл, за да напише своята книга за Светия Граал от любов към своя владетел крал Хенри, който издал нареждане тази история да бъде преведена от латински на френски.

Тук свършва разказът, който не казва нищо повече за приключенията на Светия Граал.